Решение № 333 от 14.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 528/2008 г.

Решение № 333 от 14.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 528/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по реда на чл. 218и, вр. чл. 218а б. "а" ГПК от 1952 г. (отм.), вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК /ДВ бр. 59/2007 г./ Образувано е по жалба на С. С. Г. в качеството й на майка и законен представител на малолетния С. И. Ц. от гр. Я., действаща чрез адв. И от Адвокатска колегия - Я. против въззивно решение № 270/19.11.2007 г. на Ямболския окръжен съд, постановено по гр.д. № 474/2007 г. Наведени са доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна. Заинтересованото лице Община - Я. не е изразило становище по жалбата. Контролиращата страна Върховна касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) от легитимно лице и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С молба по чл. 19 ЗГР С. С. Г. в качеството й на майка и законен представител на малолетния С. И. Ц. е поискал промяна на презимето и фамилното име на детето. Позовава се на развода между родителите, както и лишаването на бащата от родителски права с решение по чл. 75, ал. 1, т. 2 СК и известността на детето в обществото с фамилията Г. Молбата е и малолетният С. да приеме за презимето и фамилията на майката за свои. Въззивният съд, като е потвърдил решението на първостепенния Ямболски районен съд, е отхвърлил искането. Решението е правилно. Законодателят, като е отчитал важността на името за индивида, за неговото семейство и за обществото, е определил с императивни правни норми начина, по който следва да се формира то, кой и как го избира, както и възможност за промяна на вече веднъж избраното име с друго. Тази възможност, обаче, не е безконтролна и винаги възможна. Законодателят допуска възможността за промяна само в рамките на закона, като е предоставил преценката на правораздавателните органи. В съответствие с материалния закон, въззивната инстанция е посочила, че името носи информация за произхода на лицето и е един от основните идентификационни белези на всяко едно физическо лице. Съгласно чл. 14 ЗГР, презимето на българските граждани се образува от личното име на бащата /при установен произход/, а фамилията от фамилното име или бащиното име на бащата. Обосновано е заключението, че в случая не може да се твърди, че осемгодишният С. е известен с фамилно име сред близки и приятели. От друга страна в официалните документи, включително и в детската градина, той е записан с бащината си фамилия Ц. Независимо от гореустановения факт, то соченото обстоятелство и не би могло да бъде основание за промяна на фамилията по начин, който противоречи на чл. 14 ЗГР, като заличи информацията за произхода на детето. Законосъобразен и обоснован е крайният извод на съдът, че не са налице други важни причини за исканата промяна. Разводът между родителите, липсата на грижи от страна на бащата, не попадат в хипотезата на чл. 19 ЗБР. Законодателят не е предвидил като последица от решението по чл. 75 СК и промяна в презимето и фамилията на детето, нито постановява прекъсване на отношенията между родител и дете. Напротив, такива изрично се определят съгласно чл. 76 СК. Бащата не губи родителската отговорност, не се прекъсват връзките по произход и наследяване, а в интерес на самото дете, независимо от виновното и укоримо поведение на родителя, е да поддържа отношения с него. Висше право на детето е да запази без незаконна намеса своята самоличност, включително своето име и семейни връзки, както са признати от закона. Когато се отглежда само от единия си родител, на детето трябва да се осигури поддържането на лични отношения и пряк контакт и с другия родител редовно, освен ако това противоречи на висшите интереси на детето. Ето защо, искането за промяна на името, което като мотив и крайна цел има прекъсване връзките между детето и рождения баща, не е в интерес на самото дете. В заключение, следва да се приеме, че решението на въззивния съд е законосъобразно и обосновано. Не са налице изложените касационни основания, поради което то следва да бъде оставено в сила. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение