Решение № 2884 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13840/2011 г.

Решение № 2884 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13840/2011 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Софийски университет "Св. Климент Охридски", срещу решение № 1038/14.07.2011 г., постановено по адм. д. № 1691/2010 г. на Административен съд - гр. Бургас, в частта му, с която жалбата му срещу Заповед № КД-14-02-670/04.05.2010 г. на н-к с-ба по геодезия, картография и кадастър, гр. Бургас е отхвърлена, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени посочената заповед в оспорената й част с произтичащите от това последици. Производството по делото е образувано и по касационна жалба на Костадин Сотиров Сотиров, Калина Сотирова Сотирова, Ангел Тодоров Кишев, Таня Ангелова Кутева, Тодор Ангелов Кишев, Райка Димитрова Димитрова, Парашкев Димитров Димитров, Баласка Димитрова Димитрова, Парашкев Иванов Парашкевов, Зафирка Иванова Тодорова, Славка Иванова Бакалова, Стоян Иванов Едрев и Цвета Хрусанова Василева, всички със съдебен адрес в гр. София срещу същото решение, в частта му, с която жалбата им срещу посоченото решение, в частта му, с която е отхвърлена жалбата им срещу същата заповед в оспорената от тях част, като в нея се развиват оплаквания за допуснато съществено процесуално нарушение, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението в обжалваната му част да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени заповедта в оспорената от тях част. Изразяват становище, че касационната жалба на СУ " Св. Климент Охридски" е неоснователна, претендират за присъждане на разноски за двете инстанции. СУ " Св. Климент Охридски" изразява становище за неоснователност на касационната жалба на физическите лица, като счита, че решението, в частта му, с която жалбата им е отхвърлена, за правилно постановено. Ответниците по касационните жалби не са изразили становища. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че и двете касационни жалби са неоснователни и предлага да се оставят без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че и двете са неоснователни. С обжалваното решение Административен съд - гр. Бургас, в производство по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР във връзка с чл. 145 и сл. АПК, отхвърлил жалбата на Мария Кирязова Сотирова, Костадин Сотиров Сотиров, Калина Сотирова Сотирова, Митра Згурова Ралева, Мария Костадинова Кишева, Райка Димитрова Димитрова, Парашкев Димитров Димитров, Баласка Димитрова Димитрова, Ангел Игнатов Терзиев, Розалин Игнатов Терзиев, Парашкев Иванов Парашкевов, Зафирка Иванова Тодорова, Славка Иванова Бакалова, Стоян Иванов Едрев, Цвета Хрусанова Василева и Велико Хрусанов Христодоров срещу Заповед № КД-14-02-670/04.05.2010 г. на н-к с-ба по геодезия, картография и кадастър, гр. Бургас, в частта й в която е одобрено изменение на кадастралния регистър към влязла в сила кадастрална карта за поземлени имоти с идентификатори: 81178.5.306, 81178.5.307, 81178.5.309, 81178.5.320, землище гр. Черноморец, община гр. Созопол. Със същото решение съдът отхвърлил жалбата на СУ "Св. Климент Охридски" срещу посочената заповед, в частта й, с която е постановен отказ да се извърши изменение на кадастралния регистър към влязлата в сила кадастрална карта за поземлени имоти с идентификатори 81178.5.308 и 81178.5.311, землище гр. Черноморец, община гр. Созопол. За да постанови решението си съдът се позовал на влязло в сила съдебно решение, съгласно което за първите четири имота по отношение на жалбоподателите физически лица е признато, че не са собственици на същите, поради което отхвърлил жалбата им, а за останалите два приел, че в кадастралните регистри като собственик на имотите е записана община гр. Созопол, която не е била страна в съдебното производство, поради което не е разрешен спорът за собственост между нея и СУ, поради което не е налице основание да се запишат като собствени на СУ. Решението е правилно изцяло. По делото безспорно е установено, че със влязло в сила съдебно решение № 876/9 от 14.01.2010 г., постановено по гр. д. № 2959/2007 г. на Върховния касационен съд, първо отделение на гражданската колегия, по предявен отрицателен установителен иск от СУ "Св. Климент Охридски" е прието и постановено, че жалбоподателите физически лица не са собственици на имоти 005306, 005307, 005309, 005320, 005308 и 005311. Установено е също така, че тези имоти са идентични на имоти с идентификатори 81178.5.306, 81178.5.307, 81178.5.309, 81178.5.320, 81178.5.308 и 81178.5.311 по одобрената от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър кадастрална карта на землището на гр. Черноморец, за което няма спор. Установено е също така, че процесната заповед за изменение на влезлите в сила кадастрални регистри, към кадастралната карта за същото землище, е издадена в изпълнение на това съдебно решение. С него е разрешен спорът за материално право, като по отношение на физическите лица е признато, че не са собственици на посочените имоти и решението е влязло в сила. Предявеното искане за отмяна на същото по извънинстанционния способ не сочи на наличен спор за материално право, както и на висящо производство по същия, поради което не е и преюдициален спрямо производството по настоящето дело. С оглед на това оплакването, че преди да е разрешен спорът за собственост е издадена процесната заповед. Напротив, към момента на издаването й е налице влязъл в сила съдебен акт по този въпрос в инстанционното производство, което е относимо за издаването й. При правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че оспорената заповед е издадена в съответствие на материалноправните разпоредби, след разрешаване на спора за материално право и правилно физическите лица за посочените по-горе имоти са заличени като собственици на същите от кадастралните регистри. Правилно е прието, че СУ "Св. Кл. Охридски" е имал качеството на заинтересувано лице и е бил легитимиран да поиска издаването на заповедта, след като по предявен от него иск е постановено посоченото съдебно решение, включително и с оглед представените писмени доказателства, с които се легитимира като носител на вещно право върху тях. Оплакването от физическите лица, че не университета е следвало да се впише в регистъра като собственик, е неотносимо за спора, както и е неоснователно, тъй като те не могат на предявяват евентуални чужди права, след като по отношение на тях е налице влязло в сила съдебно решение, че не са собственици на имотите. Установено е също така, че в кадастралните регистри за имоти с идентификатори 81178.5.308 и 81178.5.311, като собственик е записана община гр. Созопол, която не е била страна в производството, по което е постановено посоченото по-горе съдебно решение. Това сочи на спор за материално право на на общината и жалбоподателя СУ "Св. Климент Охридски", който е пречка за изменение на кадастралните регистри. С оглед на това правилно искането с процесната заповед не е уважено, като е постановен отказ СУ да се впише в кадастралните регистри като собственик. В административното производство не се разрешават спорове за собственост. Като се има предвид гореизложеното, както и изложеното в мотивите на съдебното решение, които настоящата инстанция споделя изцяло и след извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие на материалния закон. Обосновано е, тъй като правните му изводи кореспондират на събрания доказателствен материал, както и не се установяват твърдяните допуснати процесуални нарушения. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила изцяло. С оглед крайния изход на делото на касационните жалбоподатели не се дължат претендираните от тях разноски. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо АПК