Решение № 5346 от 30.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8052/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), чрез пълномощник, против решение 690 от 30.05.2023 г. по адм.д. 337/2023 г. на Административен съд София - област, с което съдът е отменил мълчалив отказ на КРС по подадено от "Йеттел България" ЕАД заявление с вх. 08-01-671/ 22.12.2022 г. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател не е извършена проверка на основанията за отказа, посочени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС) и в съдебния акт липсват каквито и да било мотиви в тази посока. Сочи, че не е следвало да разглежда и да се произнася по подаденото заявление до приключване на висящото съдебно производство по оспорване законосъобразността на негово решение, с което е предоставен допълнително радиочестотен спектър на трите мобилни оператора, включително и на Йеттел България ЕАД. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, с което подадената от "Йеттел България" ЕАД жалба бъде отхвърлена. Претендира разноски за защита от юрисконсулт. Ответникът "Йеттел България" ЕАД, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Производството пред административния орган е започнало по заявление вх. 08-01-671 от 22.12.2022 год., подадено от "Йеттел България" ЕАД, с искане за предоставяне на допълнителен радиочестотен спектър в обхват 1800 МHz за осъществяване на електронни съобщения чрез наземна мрежа, позволяваща предоставянето на електронни съобщителни услуги. Към заявлението са приложени изискуемите по чл. 113, ал. 1 ЗЕС документи и от страна на органа не са изискани допълнителни данни и информация. В срока по чл. 113, ал. 6 от ЗЕС КРС не се е произнесла по подаденото заявление. По същество първоинстанционният съд е приел, че в нормативно определеният срок за произнасяне на органа по подаденото заявление липсва произнасяне на административния орган с изричен акт, поради което органът е формирал мълчалив отказ по направеното искане. Посочил е, че съгласно чл. 35, ал. 1, вр. с чл. 30 ЗЕС при осъществяване на своите правомощия Комисията се произнася с мотивирани решения и в ЗЕС няма разпоредба, която да дава възможност на органа да спира производството до произнасяне на друг орган. Съдът е обосновал извод, че непроизнасянето на административния орган въпреки нормативно вмененото му задължение да се произнесе, е незаконосъобразно, поради което е отменил формирания мълчалив отказ и е изпратил преписката на органа за произнасяне по заявлението на дружеството за предоставяне на допълнителен радиочестотен спектър, в обхват 1800 МHz. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба срещу мълчалив отказ на КРС за произнасяне по заявление с вх. 08-01-671/ 22.12.2022 г. подадено от "Йеттел България" ЕАД. Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 ЗЕС предприятие, на което е издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър и/или номера, може да заяви ползване на допълнителен индивидуално определен ограничен ресурс. По безспорен начин по делото е установено, че "Йеттел България" ЕАД притежава разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез мобилна наземна мрежа от 08.04.2009 г. Следователно "Йеттел България" ЕАД е предприятие по смисъла на чл. 113, ал.1 ЗЕС, притежаващо разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, поради което може да заяви ползване на допълнителен индивидуално определен ограничен ресурс. Дружеството е подало заявление с приложения съобразно изискванията на чл. 113, ал. 1 вр. чл. 83 и чл. 113, ал. 3 ЗЕС, като от страна на КРС няма данни да са изискани допълнителни доказателства и информация. Нормата на чл.113, ал. 4 ЗЕС регламентира условията, при наличието на които КРС предоставя на предприятието заявения допълнителен индивидуално определен ограничен ресурс, а съгласно ал. 6 на чл. 113 ЗЕС, ако условията по ал. 4 са налице, Комисията предоставя заявения допълнителен индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, като изменя и допълва разрешението за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс на заявителя в срок до 42 дни от датата на подаване на заявлението. С оглед характера на регулираните обществени отношения и при изричната разпоредба на чл. 35, ал. 1 ЗЕС комисията е задължена да се произнесе с мотивирано решение по заявлението. Видно от доказателствата по делото, заявлението е подадено на 22.12.2022 г., нормативноопределения срок е изтекъл на 02.02.2023 г. и сезираният компетентен орган не се е произнесъл в срока по чл. 113, ал. 8 ЗЕС въпреки вмененото му от закона задължение. Непроизнасянето в установения срок правилно съдът е приел за мълчалив отказ да се издаде искания акт. Мълчаливият отказ е нормативно регламентиран в чл. 58, ал. 1 АПК. По своята правна природа той е съчетание на фикция и необорима презумпция. Чрез фикцията непроизнасянето в законово установения срок се счита за изразено от административния орган становище, а чрез необоримата презумпция законодателят определя, че съдържанието на това становище е отрицателно. За да има формиран мълчалив отказ на административен орган е необходимо той да е сезиран с редовно и допустимо искане, да е налице нормативно установена компетентност на органа да реши поставения с искането въпрос, в законово установения срок органът да не се е произнесъл. В настоящия случай производството е образувано по валидно отправено искане на "Йеттел България" ЕАД, като КРС има задължение да се произнесе по подаденото заявление в срок до 42 дни от датата на подаване на заявлението. Неоснователно е възражението на касатора, че невъзможността му да се произнесе по подаденото заявление е свързана с това, че негово решение 208/ 23.06.2022 г., с което е предоставен допълнителен радиочестотен спектър на трите мобилни оператора, включително "Йеттел България" ЕАД, е отменено по съдебен ред, но същото не е влязло в сила с оглед подадени касационни жалби, по които е образувано адм. д. 2342/2023 г. по описа на ВАС, поради което и не е извършена проверка на основанията, посочени в ЗЕС, по които органът да се произнесе по подаденото от "Йетел българия" ЕАД заявление. Тези мотиви на касатора по същество са относими към мотиви на изричен акт, с който органът е бил задължен да се произнесе в законовия срок и е недопустимо да се излагат едва с касационната жалба, какъвто опит за мотивиране е направила Комисията. Ето защо тези доводи не следва да се обсъждат. Единственият юридически факт, позволяващ на административния орган да преустанови временно административнопроизводствените действия по издаване на индивидуалния административен акт, за което е сезиран, е проявлението на някоя от предвидените в чл. 54, ал. 1 АПК хипотези. Ако органът намира, че изходът от друго производство - съдебно или административно, е от значение за крайния му извод по воденото от него такова, е длъжен да материализира волята си по съответния начин, като предостави възможност на участващите в процеса лица да ангажират становище по законосъобразността на това процедурно разрешение. От правна страна основанията за спиране на административното производство са изчерпателно изброени в чл. 54, ал. 1 АПК и органът е могъл да съобрази релевантното за случая основание предвид наведените с касационната жалба съображения. Предвид изложеното, като е отменил мълчалив отказ на КРС по подадено от "Йеттел България" ЕАД заявление с вх. 08-01-671/ 22.12.2022 г. и е върнал преписката на органа за произнасяне, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат за касационната инстанция, тъй като не са представени доказателства за извършването им. Воден от горното, Върховният административен съд