Решение № 4308 от 24.4.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 212 от 19.05.2022 г., постановено по адм. дело 640/2021 г., Административен съд (АС) Стара Загора е отхвърлил жалбата на Тера Гранд ЕООД против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК-320-0003663 от 16.09.2021 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности - гр. Пловдив в Централно управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП), и дружеството е осъдено да заплати на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 170,00 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Тера Гранд ЕООД, с ЕИК: [номер], със седалище и адрес на управление: гр. Казанлък, Община Казанлък, Област Стара Загора, бул. Никола Петков 67, представлявано от управителя С. Димитров, чрез процесуалния му представител адв. С. Бакоев. В същата се прави оплакване, че решението на АС Стара Загора е нищожно, алтернативно недопустимo, алтернативно - неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и при необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да обяви за нищожно или обезсили решението на АС Хасково, като в тези случаи да върне делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. В условия на алтернативност моли да се отмени решението, като вместо него да се постанови друго такова, с което да се отмени оспорената заповед за налагане на ПАМ. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба началник на отдел Оперативни дейности гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Р. Петкова, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмено становище. Претендира се присъждане на разноски за касационната инстанция съгласно представен списък. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения. С обжалваното решение АС Хасково е отхвърлил жалбата на Тера Гранд ЕООД, с ЕИК: [номер], със седалище и адрес на управление: гр. Казанлък, Община Казанлък, Област Стара Загора, бул. Никола Петков 67, представлявано от управителя С. Димитров, против Заповед за налагане на ПАМ ФК-320-0003663 от 16.09.2021 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности - гр. Пловдив в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект магазин - склад за строителни материали Тера Гранд , находящ се в гр. Казанлък, бул. Никола Петков 67, стопанисван от Тера Гранд ЕООД, с ЕИК: [номер], и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, следва да бъде отменена. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорената заповед. Прието е, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на изискванията за форма и при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да са от категорията на съществените, предвид което е прието, че не са налице основания по смисъла на чл. 146, т. 1 т. 3 от АПК за обявяване на заповедта за незаконосъобразна, съответно - нищожна. Направен е и извод, че заповедта е издадена в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: 1. Според съда допуснатото нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС безспорно е установено, като при извършена на 13.09.2021 г., в 11:15 ч. контролна покупка на на 1 бр. валяк антарес грийн лайн ф50/220 на стойност 8,15 лева, 1 бр. ваничка за боя 32/35 на стойност 2,80 лева, 1 бр. латекс декоратор - пясъчни дюни 2,5 л. на стойност 16,15 лева, всичко на обща стойност 27,10 лева, заплатени в брой от проверяващия екип, не е издадена фискална касова бележка (ФКБ) от монтирано и работещо в обекта фискално устройство (ФУ), модел Daisy expert 01 , с индивидуален номер (ИН) на ФУ DY542282 и ИН на ФП 36700755, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18/2006 г. на МФ. За установяване на посочените обстоятелства в хода на проверката е изваден дневен финансов отчет (ДФО), копие от контролна лента на електронен носител (КЛЕН) от 13.09.2021 г., като е направена и проверка на кочана за ръчни касови бележки. Констатациите от проверката са обективирани в протокол за извършената проверка (ПИП), серия АА 0003663/13.09.2021 г. Предвид изложеното съдът е приел за неоснователни доводите на дружеството за издаване на касова бележка от кочана за касови бележки, с оглед липсата на данни за извършване на подобно действие, като в тази връзка е посочил, че по-късното издаване на подобна бележка, дори в рамките на същия ден на проверката, не санира с обратна сила констатираното противоправно действие, че към момента на извършване на продажбата, същата не се регистрира и отчита по законово определения начин и ред. При тези факти, съдът е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, като ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). 2. Наред с изложеното първоинстанционният съд е приел, че заповедта е мотивирана досежно продължителността на срока, за който е наложена ПАМ. Прието е, че определеният 14-дневен срок при законоустановен 30-дневен е в съответствие с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, както и с целите по чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Прието е, че при определяне продължителността на срока на мярката са съобразени тежестта и характера на извършеното нарушение, последиците от същото, извършваната търговска дейност, местонахождението на търговския обект и неговата значимост от гледна точка възможността за реализиране на дневни обороти, като са взети предвид и обстоятелства, свързани със сигнала, послужил за иницииране на процесната проверка, отнасящ се за предходни извършени от търговеца подобни нарушения. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорената заповед и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд Стара Загора е неправилно като постановено в противоречие със закона и при необоснованост на фактите и доказателствата по делото. Преобладаващите оплаквания в касационната жалба на Тера Гранд ЕООД са за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като в тази връзка се излагат твърдения, че атакуваната заповед за налагане на ПАМ е немотивирана досежно продължителността на срока на наложената ПАМ, както и че не е спазен принципът за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК. Навеждат се също така доводи за нищожност и недопустимост на съдебното решение. По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното: Тъй като в касационната жалба се поддържа оплакване за нищожност и недопустимост на оспореното решение, тези оплаквания следва да бъдат разгледани приоритетно, доколкото обсъждането на правилността на решението предполага същото да е действително и допустимо. Съгласно правната теория, нищожно е решението, което не отговаря на изискванията за валидно съдебно решение, а валидно съдебно решение е решението, което отговаря на следните критерии: постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав; решението е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, решението да е постановено в писмена форма и да е подписано от състава; решението да изразява волята на съда по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Анализирайки обстоятелствата по делото не може да бъде споделено твърдението на касатора за нищожност на обжалваното решение. При постановяването му е съобразена разпоредбата на чл. 132, ал. 1 от АПК, съгласно която на административните съдилища са подсъдни всички административни дела с изключение на тези, подсъдни на Върховния административен съд, като предвид разпоредбата на чл. 164 от АПК същото е постановено в състав от един съдия на Административен съд Стара Загора, който е законово установен и е действал в пределите на своята правораздавателна власт, в производство по оспорване на индивидуален административен акт по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Обжалваното решение е написано в писмена форма, притежава задължителни реквизити по чл. 172а, ал. 1, т. 1 т. 8 от АПК, подписано е от съдията, с което е изпълнено изискването на чл. 172а, ал. 3 от АПК. Съдебният акт има и мотиви, в които са посочени становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда, и от тях става ясна волята на съда, в който смисъл е изпълнено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Предвид гореизложеното следва да бъде прието, че оспореното решение на Административен съд Стара Загора е правно валидно и възражението за неговата нищожност се явява неоснователно. Доколкото в касационната жалба се прави и оплакване за недопустимост на съдебното решение, следва да бъде разгледан и този въпрос. В съдебната теория и практика се приема, че недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Такова ще е решението, което е постановено въпреки липсата на право на иска/жалба или ненадлежното му упражняване, както и когато съдът е десезиран. От данните по делото не може да бъде прието, че по отношение на процесното решение е налице някоя от посочените хипотези, поради което същото не следва да бъде обезсилвано като недопустимо. Настоящата съдебна инстанция, обаче, споделя останалите оплаквания на касатора, свързани с неправилност на изводите на първоинстанционния съд за мотивираност на заповедта относно срока на налагането ѝ, спазването на принципа за съразмерност при издаването ѝ и съответствието ѝ с целта на закона. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Наред с това по силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съобразно чл. 7, ал. 1 ЗДДС лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. По делото няма спор за факти. При извършена на 13.09.2021 г., в 11:15 ч. контролна покупка на на 1 бр. валяк антарес грийн лайн ф50/220 на стойност 8,15 лева, 1 бр. ваничка за боя 32/35 на стойност 2,80 лева, 1 бр. латекс декоратор - пясъчни дюни 2,5 л. на стойност 16,15 лева, всичко на обща стойност 27,10 лева, заплатени в брой от проверяващия екип, не е издадена фискална касова бележка (ФКБ) от монтирано и работещо в обекта фискално устройство (ФУ), модел Daisy expert 01 , с ИН на ФУ DY542282 и ИН на ФП 36700755, нито от кочан с ръчни касови бележки, каквото е нормативно установено задължение на търговеца, регламентирано в разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г., което обстоятелство изрично и посочено в съставения ПИП серия АА 0003663/13.09.2021 г. Последвало е издаване на процесната заповед от страна на началник на отдел Оперативни дейности гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ запечатване на обекта и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. С оглед на това първоинстанционният съд правилно е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). Административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т. е. при допуснато нарушение той е длъжен да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Неправилно, обаче, е прието, че заповедта за налагане на пам е мотивирана относно продължителността на срока, за който се налага запечатването. При определянето на срока на запечатване на търговския обект административните органи трябва да се ръководят от ясни критерии, които след това при съдебния контрол по реда на чл. 169 АПК да бъдат обсъдени. Издаваните от административните органи актове за налагане на ПАМ при сходни факти сочат определяне на 14 дневен срок при неиздаване на фискален бон за суми в различни граници, а отделно от това при сходни факти относно размера на сумите, за които не са издадени фискални бонове, практиката на административните органи сочи на предприемане на ПАМ за срок в твърде широк диапазон при липсата на ясни критерии за неговото определяне. След като въпросът за това дали да бъде наложена мярката не зависи от конкретния размер на неотчетените приходи, този размер, наред с останалите конкретни обстоятелства, при които е извършено нарушението, т. е. тежестта на нарушението, следва да се съобразят при определянето на срока, а това в случая не е сторено. Така изложените мотиви са твърде общи и от тях не може бъде извършена проверка въз основа на какви критерии е определен срокът, за който се налага мярката. Видно от съдържанието на обжалвания административен акт по отношение на срока на ПАМ са изброени обстоятелствата, които са взети предвид, но същите нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на интереса на държавния бюджет и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. Не става ясно как е формирана волята на органа да определи срок на мярката около средния размер, респективно - кои конкретни обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест. Няма конкретизация относно това какви обороти реализира обектът, дружеството извършвало ли е друго нарушение по Наредбата или други фактически обстоятелства, които биха били относими към преценката за определяне на срока на ПАМ около средния размер. При липсата на каквито и да било конкретни мотиви, свързани с конкретния субект и конкретната фактическа обстановка, при която е установено нарушението, не може да се приеме тезата, че срокът за прилагането на мярката в случая е надлежно мотивиран. Единствено местоположението, работното време и големината на обекта, вида на предлаганите стоки и възможността за реализиране на значителни обороти не обосновават определянето на продължителност от 14 дни за налагане на мярката. Наред с това обстоятелството, че нарушението е доказано не игнорира необходимостта от формирането на конкретни мотиви във връзка с продължителността на срока за налагане на процесната ПАМ. На следващо място въпреки, че разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 от ЗАНН законови цели. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и постъпване на данъци за фиска. В случая налагането на ПАМ не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност, поради което оспорената заповед се явява незаконосъобразна. При констатирано нарушение за първи път и при липса на констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ за срок от 14 дни на не би могло да се определи като съразмерно. При тази продължителност на срока се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и то в степен, по-голяма от необходимото, като по този начин се игнорира целта на закона, а именно - за защита на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Посоченото е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отхвърлил жалбата срещу същата, Административен съд Стара Загора е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което Заповед за налагане на ПАМ ФК-320-0003663 от 16.09.2021 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности - гр. Пловдив в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС и чл. 187 ЗДДС е постановена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект магазин - склад за строителни материали Тера Гранд , находящ се в гр. Казанлък, бул. Никола Петков 67, стопанисван от Тера Гранд ЕООД, с ЕИК: [номер], и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, следва да бъде отменена. При този изход на процеса Националната агенция по приходите гр. София в качеството ѝ на юридическото лице, в състава на което влиза административният орган, издател на оспорената заповед, следва да бъде осъдена да заплати на дружеството - касатор разноски по делото за двете инстанции в общ размер, възлизащ на 1470,00 лева. Размерът на разноските е определен съгласно представените доказателства за тяхното извършване, а именно за: касационната инстанция: приложено на л. 22 от настоящото дело платежно нареждане за заплатена държавна такса в размер на 370,00 лева и договор за правна защита и съдействие от 07.07.2022 г., намиращ се на л. 35, с договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева; за първоинстанционното дело: платежно нареждане за държавна такса (л. 38) в размер на 50,00 лева, като предвид направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на процесуалния представител на ответника, съдът редуцира същото от уворения в договор за правна защита и съдействие от 17.01.2022 г., намиращ се на л. 56 (гръб) размер от 800,00 лева на 500,00 лева, съставляващ минималният размер на адвокатското възнаграждение, определено при условията на чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията ѝ към момента на приключване на съдебно дирене пред първоинстанционния съд. Следва да се посочи, че настоящата касационна инстанция счита за неоснователно възражението за прекомерност, предявени от процесуалния представител на ответника пред касационната инстанция, тъй като размерът на заплатеното от касатора възнаграждения е под нормативно определения минимален размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията ѝ към момента на приключване на съдебно дирене в касационната инстанция. Водим от горното и на основание на чл. 222, ал.1 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,