Решение № 4969 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7587/2012 г.

Решение № 4969 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7587/2012 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Серуин Джамал Муршин, гражданка на Ирак чрез адв. Любенова против решение № 2238 от 24.04.2012 г., постановено по адм. дело № 9596/2011 г. по описа на Административен съд - София град. Касаторката твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и решението на зам. председателя на Държавна агенция за бежанците и да върне делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне. Редовно призована за датата на съдебно заседание, касаторката не се явява. Представлява се от адв. Любенова, която поддържа жалбата и излага подробни съображения по същество за неправилност на съдебното решение. Ответникът, заместник-председателят на ДАБ, редовно призован, не изпраща представител. От процесуалния му представител юриск. Кулинова по делото са постъпили писмени бележки по същество, в които са изложени доводи за правилност на оспорения съдебен акт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на Серуин Джамал Мушир, гражданка на Ирак срещу решение № 545 от 13.10.2011 г. на заместник-председателя на ДАБ при МС, с което й е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че решението на зам. председателя на ДАБ е постановено от компетентен при условията на делегация административен орган, съдържа всички реквизити по чл. 59 от АПК, включително и изчерпателни мотиви на база събраните и разгледани от органа в рамките на административното производство доказателства, постановено е при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. За да отхвърли жалбата на Мушир срещу решението на органа на ДАБ, съдът се е мотивирал на първо място с наличието на вътрешни противоречия в данните, предоставени от самата чужденка при проведените задължителни няколко интервюта относно причините за нежеланието й да се завърне в родината си и обстоятелствата, поради които според същата е налице реална опасност за живота й, като е изложил подробни съображения защо тези противоречия обосновават извод за недостоверност на данните и за наличие по-скоро на битово-криминални, но не и на защитими от ЗУБ причини за незавръщане в страната на произход. На следващо място съдът е развил и съображения за това, че по отношение на Серуин Мушир не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, поради което липсват законови основания на същата да бъде предоставен както статут на бежанец, така и хуманитарен статут. Настоящият състав на Върховния административен съд, III-то отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС- София град. Правилно АССГ, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителката, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от Мушир факти не обосновават основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото й мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието й да се завърне в държавата си по произход. Основателно съдът е приел, че наведените от молителката причини да не се завърне в родината си по-скоро са от битово-криминален характер, отколкото от характера, посочен в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Мушир за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид противоречивите данни, съдържащи се в интервютата на молителката, е приел, че липсват доказателства същата да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователни в тази връзка са оплакванията на процесуалния представител на касаторката за това, че съдът не е съобразил актуалните данни за положението в Ирак и не е отчел наличието на множество, осъществили се в кратко време терористични атентати, довели до смъртта на цивилни граждани в Ирак, което обосновава наличието на предпоставките за предоставяне хуманитарен статут на чужденката. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от последната официална справка и е мотивирал решението си именно с нюансите на установеното в нея актуално положение в Ирак на фона това, описано в предходните официални справки. На база тези данни съдът обосновано е приел, че в Ирак към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Безспорно обстановката в Ирак е напрегната и динамична, ноторни са многобройните дела на лица, търсещи закрила от Ирак и съдебната практика по прилагане на чл. 9 от ЗУБ, във връзка с тълкуване и прилагане на чл. 15 от Директива 2004/38/ЕО. Практиката на Върховния административен съд е приложима към ситуацията в Ирак към момента на постановяване на решение на СЕО по тълкуване на чл. 15, б. "в" посочената директива, за прилагане на чл. 9 от ЗУБ, както и чл. 15 от Директива 2004/38. За да продължи съдебната практика в същата посока, от значение е дали понастоящем ситуацията в Ирак се определя като ситуация на вътрешен въоръжен конфликт, за каквато се отнася задължителното по силата на принципа на примата, тълкуване на нормата на чл. 15 от Директива 2004/38 ЕО. В тази връзка всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. Сигурността на държавата по произход е динамично понятие и непрекъснато се променя, като доказателствата за действителното положение, от което да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални. От последните данни за ситуацията в Ирак, не може да се направи категоричен извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Изхождайки от дефиницията на понятието "война" съгласно международното право и относимостта му към положението в Ирак, случващите се частични въоръжени конфликти не могат да се разглеждат като наличие на война. Макар и нестабилна, страната не е в гражданска война, военните действия на обединените въоръжени сили са преустановени. Очевидно в Ирак се наблюдават спорадични актове на насилие и вътрешен безпорядък, но е постигнат и значителен напредък в процеса на възстановяване на държавността. Осезаемо се засилва авторитетът на правителството в Багдад. Укрепват иракските сили за сигурност. Нанесени са съществени удари по структурите на терористичните групировки в страната. Цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Според нормите на международното право Ирак не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Ирак, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не на последно място следва да се отчете и обстоятелството, че касаторката е родена и отрасла в район, попадащ в Кюрдската автономна област на Ирак, която в най-малка степен е засегната от падането на режима на Саддам Хюсеин и се явява най-стабилна в сравнение с други области и градове в Ирак. Там и понастоящем живеят майка й и сестрите й, поради което Мушир би могла да се върне там. Налице е хипотезата на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, съгласно която има възможност да не бъде предоставен хуманитарен статут, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може трайно и безпрепятствено да се ползва от ефективна закрила там. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,