Решение № 9529 от 18.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4014/2015 г.

ВАСII отделение18.08.2016 г.докладчик Джузепе Роджери

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА Решение № 163/28.01.2015 г, постановено по адм. д. № 2410/2012 г, по описа на Административен съд Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата "Бутед" АД със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. "Цар Калоян" № 166, представлявано от изп. директор Н. П. Ш., срещу Заповед № ДК-02-ЮИР-195/25.07.2012 г, на началника на Регионална дирекция за национален и строителен контрол - Югоизточен район. ОСЪЖДА "Бутед" АД със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. "Цар Калоян" № 166 да заплати на "Сентрал парк Бургас" ЕООД сума в размер на 800.00 (осемстотин) лева, заплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. ОСЪЖДА "Бутед" АД със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. "Цар Калоян" № 166 да заплати на Регионална дирекция за национален и строителен контрол - Югоизточен район сума в размер на 600.00 (шестстотин) лева. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 9529 от 18.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4014/2015 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Югоизточен район (РДНСК - ЮИР), и от "Сентрал парк Бургас" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Бургас, против Решение № 163/28.01.2015 г, постановено по адм. д. № 2410/2012 г, по описа на Административен съд Бургас, с което е отменена Заповед № ДК-02-ЮИР-195/25.07.2012 г, на началника на РДНСК Югоизточен район. В касационните жалби се излагат доводи за недопустимост, алтернативно за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Ответникът - "Бутед" АД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, чрез процесуалния си представител в писмени бележки и в съдебно заседание излага съображения за неоснователност на касационните жалби. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни, по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по жалба на "Бутед" АД срещу Заповед № ДК-02-ЮИР-195/25.07.2012 г, на началника на РДНСК Югоизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж "едноетажна масивна сграда" с идентификатор 07079.604.195.67 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Бургас, находящ се в имот с идентификатор 07079.604.195, ПИ № 129, кв. 53 /бивш кв. 16/, гр. Бургас. Разпорежданията на административния орган за доброволно изпълнение на заповедта са отправени към "Сентрал парк Бургас" ЕООД, собственик на поземления имот, като спрямо това дружество е разпоредено и провеждането на принудително изпълнение. При подаване на жалбата "Бутед" АД се е легитимирал като надлежна страна в административното правоотношение, възникнало по повод разпорежданията на цитираната заповед, като собственик на Складова база в Промишлена зона "Север" - Бургас на основание акт за частна държавна собственост (АЧДС) № 2150/07.11.1997 г, представляваща терен и сгради по опис, между които и процесната отразени в т. 15 като включени в капитала на дружеството на основание решение за регистрация от 13.09.1993 г. С обжалваното в настоящето производство решение съдът е приел, че оспорването е процесуално допустимо и е разгледал спора по същество. За да отмени обжалваната заповед, съдът е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в съответствие с административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон, като е приел, че са налице предпоставките за търпимост на сградата на основание § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и същата не подлежи на премахване. Решението е процесуално недопустимо по следните съображения: В хода на съдебното производство със Заповед № РД-17-2/31.05.13 г. областният управител на Област с административен център Бургас е внесъл промяна в цитирания по-горе акт за частна държавна собственост в частта на т. 15 като е заличил текстът "имотът е включен в капитала на търговско дружество "Бутед" АД" и вместо него е разпоредил да се чете "сградите по акта са изградени с държавни средства". С друга Заповед № РД-11-246/12.06.2013 г. областният управител е наредил сградите по същия акт за частна държавна собственост да се отпишат от регистрите за държавна собственост в полза на "Сентрал парк Бургас" ЕООД. Цитираните заповеди са влезли в сила, а отменящата ги Заповед № РД-09-79/02.08.2013 г. е отменена с Решение № 251/21.02.2014 г. по адм. д. № 2110/2013 г. по описа на Административен съд Бургас, оставено в сила с Решение № 9016/27.06.2014 г. по адм. д. № 5166/2014 г. по описа на Върховния административен съд. Визираните по-горе обстоятелства представляват нови факти от значение за делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК. Следвало е да бъдат съобразени при постановяване на съдебното решение, тъй касаят допустимостта на съдебното производство, за която съдът следи служебно. Наред с изискването за наличие на годен за оспорване индивидуален административен акт е и изискването съдебното производство да е образувано по жалба, подадена в срок и от лице с правен интерес от оспорването, обуславящ активната му процесуална легитимация. С активна процесуална легитимация оспорващият следва да разполага от подаване на оспорването до приключване на съдебното производство. Страни в производството по оспорване на заповеди за премахване на незаконни строежи са административният орган и лицата, адресати на заповедта, вкл. собственикът-възложител, за когото тази заповед налага ограничения в имуществената му сфера, независимо дали е адресат на заповедта или не. При подаване на жалбата по отношение "Бутед" АД е била налице индиция за засягане на имуществените му права, обоснована със записването по т. 15 на акта за частна държавна собственост (№ 2150/07.11.1997 г.). Тази индиция е отпаднала в хода на първоинстанционното производство по силата на посочените по-горе Заповед № РД-17-2/31.05.2013 г. и Заповед № РД-11-246/12.06.2013 г. на областния управител на област Бургас, с които правата на "Бутед" АД, черпени от акта за частна държавна собственост са отречени. Текстът на т. 15 от този акт, че сградите по приложения опис са включени в капитала на дружеството, е заличен и тези сгради, вкл. процесната са отписани от актовите книги за държавна собственост в полза на "Сентрал парк Бургас" ЕООД. Тези нови факти, настъпили в хода на делото и обстоятелството, че "Бутед" АД не е и участник в административното производство по издаване на обжалваната заповед, обуславят извод за недопустимост на оспорването, респ. недопустимост на съдебното производство като проведено при отпаднал правен интерес. Предвид изложеното обжалваното решение се явява постановено при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 2 АПК. Съдебното решение ще следва да бъде обезсилено и вместо него да се постанови друго, с което жалбата на "Бутед" АД да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. С оглед този изход на делото ответникът по касация - "Бутед" АД ще следва да бъде осъдено да заплати на касационните жалбоподатели направените в двете съдебни производства разноски, както следва - на "Сентрал парк Бургас" ЕООД сума в размер на 800.00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, съгласно своевременно направеното искане за присъждането им и представените доказателства за реалното им извършване и на РДНСК - Югоизточен район сума в размер на 600.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство, с оглед липсата на направено искане за присъждане на такива за касационното производство. Така мотивиран и на основание чл. 218, ал. 2 и чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение

Цитирани разпоредби

1