Решение № 11966 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14554/2014 г.

Решение № 11966 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14554/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Подадена е касационна жалба от Мила Димитрова Лалова от град София, чрез пълномощника си адв. Гатева против решение № 6348/24.10.2014 г., постановено по адм. дело № 3129/2014 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - изпълнителният директора на Държавен фонд /ДФ/ "Земеделие", чрез пълномощника си адв. Станков оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Същият е подал частна жалба срещу същото решение в, частта му, в която е оставено без уважение искането за присъждане на разноски в полза на ДФ "Земеделие" в размер на 720 лева в първоинстанционното производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частна жалби. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Мила Димитрова Лалова срещу заповед № 258/21.02.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) служебно й правоотношение е прекратено поради съкращаване на длъжността. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, и в съответствие с материалноправната норма на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. В кръга на притежаваната компетентност на административния орган е правото му да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността й, при съобразяване с приетата структура и нормативноопределената численост на служителите. Съобразно предоставените му правомощия с разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗДСл, органът по назначаването разполага с възможността да внесе промяна в структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите, заемани от държавни служители, при която да бъдат съкратени едни и открити други длъжности. Обективирането на това волеизявление в случая е изразено в утвърденото длъжностно разписание, в сила от 12.05.2014 г., въз основа на което е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката. Релевантното обстоятелство е наличието или липсата на конкретна длъжност като единство от нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да докаже, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование /нормативно определена позиция/ в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. И двете изисквания следва да бъдат установени кумулативно. По отношение на заеманата от Лалова длъжност не се установява едната от двете кумулативни предпоставки - длъжността да не същестува като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени в длъжностна характеристика. Незаконосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че спрямо държавната служителка са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че същата е заемала длъжността "главен експерт" в отдел "Мерки за частни стопани" на дирекция "Оторизация на плащанията по налагане на мерки за развитие на селските райони"в ДФ "Земеделие" по силата на длъжностното разписание, в сила от 10.02.2014 г. По това длъжностно разписание в отдела, в който е работела Лалова за заеманата от нея длъжност - "главен експерт" са предвидени 14 щатни бройки. С длъжностното разписание в сила от 21.02.2014 г. бройките за посочената длъжност са намалени на 13, като е създадена една щатна бройка за длъжността "технически сътрудник", която е вакантна. Установено е, че в разплащателната агенция съгласно длъжностното разписание в сила от 21.02.2014 г. са налице вакантни щатни бройки за длъжността "главен експерт", които не са съкратени, а са съкратени такива, които са заети, а на тяхно място са създадени технически длъжности, които са вакантни. Както общата численост на дирекцията -101 щатни бройки, така и числеността на отдела, в който е работела жалбоподателката 40 щатни бройки са запазени и по двете длъжностни разписания. От изложеното следва извода, че не е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от Лалова. Ето защо като е направил извод, че по отношение на жалбоподателката не е осъществен фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., първоинстанционният съд е постановил решение в противоречие с материалния закон. В случая следва да се добави и че заповедта е издадена в нарушение на целта на закона. Съкращаването на длъжността не е съобразено с обема на работа в отдела, изпълнявана от експертните длъжности, като са съкратени с 1 бр. за длъжността "главен експерт", а в последствие изпълнението на задълженията за длъжността са възложени на командировани служители от други дирекции, а новосъздадените технически длъжности са вакантни. Следователно действията на органа не са насочени към оптимизиране на работата чрез осъществяване на дейността от по-малко, но по-квалифицирани служители, а към произволно упражняване на административните правомощия по освобождаване на служителите и създаване на нови длъжности, без да е обоснована тяхната необходимост, като се има предвид и че към момента на прекратяване на служебното правоотношение със служителката длъжностна характеристика за новосъздадената техническа длъжност не е изготвена. Нарушението на целта на закона не е спазена и с оглед обстоятелството, че независимо, че ЗДСл не изисква извършване на подбор при съкращаване на държавните служители, целта на закона е да останат на работа по-високо квалифицираните и с по-голям професионален опит държавни служители. В конкретния случай, при запазване на броя на щатната численост в дирекцията и извършване на реорганизация, която касае единствено промяна на длъжностите, по същество се цели заобикаляне на закона, чрез промяна само на нормативно определената позиция на длъжността, но при запазена нужда от извършване на задачите и функциите й. Основен принцип, въз основа на който следва да се упражняват правомощията на административните органи е съразмерността. Така както е дефиниран в чл. 6 АПК, принципът изисква административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо (ал. 1). Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава (ал. 2). Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона (ал. 3). Според ал. 4 на чл. 6 АПК, от две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел (ал. 5). Обжалваното решение е необосновано. Направените от съда изводи за незаконосъобразност на оспорената заповед не се подкрепят от събраните по делото доказателства. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него настоящата инстанция следва да постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени заповед № 258/21.02.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) е прекратено служебното правоотношение на Мила Димитрова Лалова поради съкращаване на длъжността. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция частната жалба на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за присъждане на разноски пред първоинстанционния съд е неоснователна. Както за тази инстанция, така и за настоящата разноски, пълномощника й е представил договори за правна помощ по 1000 лева, платени в брой, или общо сумата от 2000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение на пълномощника. Неоснователно е възражението на пълномощника на ответника досежно липсата на документ за плащане по банков път, тъй като изрично е посочено и в двата договора за правна защита, че сумите са платени в брой. Възражението за прекомерност на разноските е основателно. И пред двете съдебни инстанции е направено възражение за прекомерност, поради което заплатеното адвокатско възнаграждение общо в размер на 2000 лева /по 1000 лева за всяка инстанция/ следва да се определи на основание § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 1 от същата - по 760 лева за една инстанция, или общо сумата от 1520 лева. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,