Решение № 14024 от 21.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 796/2019 г.

Решение № 14024 от 21.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 796/2019 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Г. срещу решение № 1617/16.10.2018 г. по адм. д. № 180/2018 г. на Административен съд Б. Счита обжалваното решение за неправилно поради противоречието му с материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Г. М." чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от ЕТ "Г. М." срещу заповед № 482/29.12.2017 г. на кмета на община Г., с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е разпоредено да се премахне незаконен строеж "басейн", разположен в средата на УПИ II-5, кв. 20 по плана на курорт "Огняновски минерални бани", община Г. като изграден без одобрено конструктивно становище и издадено разрешение за строеж. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Констатациите в представените по делото констативни актове са надлежно опровергани. Издаденото разрешение за строеж № 120/10.12.2012 г. за обект "Комплексен проект за инвестиционна инициатива – Къщи за гости", влязло в сила на 18.12.2012 г., не касае отделен обект или сгради, а е издадено въз основа на одобрен Комплексен проект за инвестиционна инициатива /КПИИ/ по чл. 150 от ЗУТ, т. е. същото включва и процесния басейн, който е част от тази инвестиционна инициатива и за който са представени съответните книжа: становище от инженер-конструктор, схема за изграждането му и ситуация, отразяваща местоположението му. Следователно посоченото в заповедта основание, че не е налице разрешение за строеж, също не е налице в конкретния случай. Така постановеното решение е материално и процесуално законосъобразно: Съгласно чл. 150, ал. 2 и 3 ЗУТ комплексният проект за инвестиционна инициатива съдържа следните самостоятелни съставни части: проект за подробен устройствен план, включително работен устройствен план, когато такъв е необходим; инвестиционен проект и разрешение за строеж. В случая разрешението за строеж е за целия обект и касае и процесния басейн. Поради това изводът на съда за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед се споделя и от настоящата инстанция. В този смисъл на първо място съгласно чл. 147, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за басейни с обем до 100 куб. м в оградени поземлени имоти, като съгласно ал. 2 на същия текст, се представя становище на инженер-конструктор, каквото в случая е налице. След като заповедта е обоснована с факти, които не са осъществени, то тя е незаконосъобразна. Наличието на издадено разрешение за строеж е достатъчно основание за отмяна на обжалваната заповед с оглед посоченото основание-липса на строително разрешение. В решението си съдът е изследвал и въпроса за местонахождението на процесния басейн с оглед представените по делото строителни книжа. В тази насока законосъобразно съдът е приел, че същият се намира югоизточно от двете къщи за гости, като електрическият далекопровод не е разположен над басейна. В този смисъл в касационната жалба се твърди, че съдът необосновано е приел, че направеното от жалбоподателя оспорване на представени от административния орган строителни книжа е успешно. Съдът е извършил констатация на представени от жалбоподателя оригинални строителни книжа, поради което обосновано е приел, че тези, представени от административния орган следва да се считат за опровергани. Това е така, защото и разрешението за ползване на цялостно изградения обект е издадено съгласно проектите и книжата, съхранявани в оригинал от жалбоподателя. В разглеждания аспект законосъобразен се явява и изводът на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административно-производствените правила, явяващи се самостоятелни основания за отмяна на заповедта. Административният орган е издал оспорения акт, без да е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, както изисква разпоредбата на чл. 35 от АПК, която е приложима по силата на препращащата норма на чл. 228 от ЗУТ. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за материално и процесуално незаконосъобразна, съдът правилно е приложил материалния закон. Решението е съответно на материалния закон и при постановяването му съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 600 /шестстотин/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,