Решение № 7230 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9999/2014 г.

Решение № 7230 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9999/2014 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез упълномощения юрисконсулт Димитър Димитров, срещу Решение № 3760 от 6.06.2014 г., постановено от Административен съд София-град (АССГ), второ отделение, 29 състав, по адм. д. № 9065/2013 г. С обжалваното съдебно решение, по жалба на "Саратон" ЕООД е отменено Уведомително писмо с изх. № 02-020-2600/6026 от 31.07.2013 г. (УП), издадено от изпълнителния директор на ДФЗ и последният е осъден да заплати на посоченото дружество сума в размер на 1005,60 лв. за разноски по делото. Релевират се всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените в жалбата съображения се иска отмяната на съдебното решение, предмет на контрол, и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от юрисконсулт Димитров, с което се иска уважаване на жалбата и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Саратон" ЕООД оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор и в съдебното заседание, чрез упълномощен адвокат. По същество моли решението на АССГ да бъде оставено в сила. Претендира разноски по представен списък и доказателства за извършването им. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С Решение № 3760 от 6.06.2014 г., постановено от АССГ, второ отделение, 29 състав, по адм. д. № 9065/2013 г. по жалба на "Саратон" ЕООД е отменено УП с изх. № 02-020-2600/6026 от 31.07.2013 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. Диспозитив за изпращането на преписката на изпълнителния директор на ДФЗ не е постановен. Установено е от първоинстанционния съд, че "Саратон" ЕООД е подало за кампания 2012 г. заявление за единно плащане на площ УИН 02/190612/80719, като е кандидатствало по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП). С издаденото от изпълнителния директор на ДФЗ УП е отказано изцяло подпомагане без при това да са наложени санкции за бъдещ период. Според съда, в УП не са изложени конкретни фактически и правни основания за отказа - от таблиците се установява, че е приета за недопустима площ в размер на 37,98 ха, представляваща 31,98% наддеклариране по правилата на чл. 58 от Регламент (ЕО) 1122/2009 на Комисията. Съдът е обсъдил приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза (СТЕ), за което е посочил, че възприема като обективно и компетентно. Приел е за установено, че след провеждане на процедура във връзка с изясняване принадлежността на двойно заявени площи и извършените административни проверки е останала застъпена площ 1,63 ха от парцел/БЗС № 37753-402-1-6, регистриран в землището на с. Козичино. Установил е, че описаните в таблицата към заключението на СТЕ заявени, допустими и недопустими за подпомагане площи от "Саратон" ЕООД, парели/БЗС по СЕПП за кампания 2012 г. в землищата на с. Паницово и с. Козичино съвпадат с посочените в спорното УП. Окончателният специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2012 г. за землищата на посочените с. Паницово и с. Козичино е определен след извършване на специализирани теренни проверки от Общинска служба по земеделие (ОСЗ) Несебър, за което са съставени нарочни протоколи. За парцели № 55350-6-1-1, № 55350-21-1-2, № 55350-304-1-2, № 37753-402-1-6, № 55350-34-1-1, № 55350-297-1-3, № 55350-297-2-3, № 37753-402-1-5, № 55350-289-1-1, № 55350-7-1-1 съдът е посочил причините за недопустимостта на площите, посочени в УП, като предвид липсата на несъответствия в размера на площите, не са констатирани от вещото лице обстоятелства, различни от тези в УП. Парцел 55350-301-1-1 - мека пшеница е със заявена площ 31,54 ха, измерена допустима за подпомагане площ при извършената проверка 30,32 ха и установена култура - стърнище от житни култури. Недопустимата за подпомагане площ 1,22 ха попада извън специализирания слой и представлява необработена част от парцела. Според посоченото в заключението, допусната е грешка от Министерство на земеделието и горите при нанасянето на данните от протокола на ОСЗ - Несебър, в частта на отразяване на резултатите от специализираната теренна проверка на място, като така допуснатата грешка се е отразила и в одобрения окончателен специализиран слой за 2012 г. В резултат при кръстосаната проверка от ДФЗ е установена грешна допустима площ от 1,22 ха и недопустима 30,32 ха. След коригирането на тази допусната грешка допустимата за подпомагане площ е 30,32 ха, а недопустимата 1,22 ха. При това установената обща площ би била 147,85 ха, а процентното отношение на недопустимата площ към установената - 6%. При така установеното от фактическа страна съставът на АССГ е намерил жалбата за основателна. Приел е, че УП е издадено от компетентен орган и в установената писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Като е съобразил заключението на СТЕ съдът е посочил, че в случая при проверката на фактическите констатации, вещото лице е открило несъответствия с данните, налични и анализирани от автоматизираната система, с пряко установените на място при специализираната проверка, извършена по изрично регламентирания за това ред. Приел е за съществена грешката в размяната на стойностите за допустима и недопустима площ, посочени в протокола на ОСЗ и съответно в специализирания слой предвид значителната разлика в тази две стойности и отражението й при автоматизираното изчисление на сумата за подпомагане. Изложил е съображения, че при несъответствие между данните, записани в системата и установените действителни факти за стопанствата следва да се вземат предвид действителните факти. Неактуалността и недостоверността, респективно непълнотата на информацията в ИСАК, според съда, е неизпълнение на задълженията на административния орган по чл. 35 и чл. 36 АПК, а неизясняването на фактите от значение за случая и несъбирането на доказателства за тях представлява съществено процесуално нарушение. В заключение, първоинстанционният съд е направил извод, че спорното УП следва да бъде отменено, а преписката да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне след отстраняване на съществуващата грешка, описана по-горе. Решението е правилно. Съдът не е допуснал твърдените в касационната жалба нарушения и е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон. Направените изводи са обосновани на приетите по делото доказателства и заключението на СТЕ. Последното е изслушано и прието от първоинстанционния съд в съдебното заседание на 15.01.2014 г., на което е присъствал процесуален представител на настоящия касатор. Видно от съставения за това заседание съдебен протокол, той е имал пасивна позиция и не е участвал в разпита на вещото лице съобразно възможностите, които му предоставя чл. 200, ал. 2, изр. второ ГПК. Неаргументираното му искане да не се приема експертизата не представлява оспорване по смисъла на чл. 200, ал. 3 ГПК. Наред с това не е направено от него и искане за допускане на допълнително или повторно заключение. С изявлението на юрисконсулта, че намира грешката за несъществена, всъщност наличието на такава не се оспорва в съответствие с установеното от вещото лице. Съдът е изложил съображения за кредитиране на приетата СТЕ и е направил нужното обсъждане на заключението, ведно с останалите доказателства по делото в съответствие с чл. 202 ГПК. Изводите, до които в заключение съдът е достигнал, не могат да бъдат определени като необосновани, както поддържа касаторът. В този смисъл обосновано на приобщените доказателства и заключението на СТЕ съставът на АССГ е направил извод, че УП следва да бъде отменено поради допуснати в хода на административното производство нарушения на чл. 35 и 36 АПК. Последните са съществени, както правилно е съобразил съдът, доколкото несъобразяването от страна на издателя на акта на актуална и достоверна информация като следствие на неизясняването на фактите за случая и несъбирането на доказателства за тях, е довело до издаването на административен акт в противоречие с действителните относими факти, което се явява основание за отмяната на УП. Настоящият състав споделя направения от първоинстанционния съд извод, че грешката, изразяваща се в размяна на стойностите за допустима и недопустима площ е съществена с оглед значителната разлика и отражението, което това дава при автоматизираното изчисление на сумата за подпомагане. Неоснователно касаторът се оплаква, че съдът е възприел УП за издадено при липса на фактически и правни основания, което оспорва. Макар действително в обжалваното съдебно решение да е посочено, че в УП няма посочени фактически и правни основания за отказа (стр. 1, абзац последен от решението), по-нататък съдът е приел, че то е издадено в установената писмена форма, без да са констатирани и мотивирани от съда допуснати нарушения на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Съдът не е отменил УП на основание издаването му при липса на фактически и правни основания, а е проверил неговата законосъобразност на основанията по чл. 146 АПК, като е разгледал спора по същество и е постановил мотивиран и обоснован на доказателствата по делото съдебен акт. По изложените съображения, изцяло неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка, която настоящият състав възприема, съставът на АССГ е произнесъл правилно решение, което следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Тъй като съдът е пропуснал да постанови диспозитив за изпращане на преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне при съобразяване на мотивите на съдебния акт, това следва да бъде направено с настоящото решение. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. Ответникът по касационната жалба е направил искане за присъждане на разноски в размер на 300,00 лв., което е основателно и следва да бъде уважено. По делото са представени доказателства за плащане па посочената сума, чийто размер не се преценява от настоящия състав за прекомерен при съобразяване Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,