Решение № 180 от 21.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 486/2012 г.

Решение № 180 от 21.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 486/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Надежда Зекова Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване на решението от 21.12.2011 г. по гр. д. № 1081/2010 г. на Окръжен съд - Велико Търново, с което е отхвърлено искане за допълване на решението по същото дело, постановено на 15.06.2011 г. поради непроизнасяне на окръжния съд за лихвите върху присъдената сума 8 088 лв. Жалбоподателите С. П. и К. П. молят да бъде присъдена лихва върху определеното обезщетение от датата на завеждане на иска пред първоинстанционния съд на 20.08.2005 г. до окончателното изплащане на главницата и да им бъдат присъдени разноски за всички инстанции. Ответникът Я. С. счита за неоснователна молбата за допълване на решението и моли да бъде отхвърлена. Заявява, че с първото решение по делото, постановено по гр. д. № 167/2008 г. на Павликенския районен съд, липсва произнасяне за лихвите, а молителите са пропуснали да поискат допълване на решението в законния срок, след изтичането на който те са изгубили право на това искане. Твърди също, че вземането за лихви е погасено по давност, както и, че лихви не им се дължат поради забава от тяхна страна - отказ да получат извършено от него плащане, за което е представено писмено доказателство. При извършената проверка се установи следното: С въззивно решение от 28.05.2009 г. по гр. д. № 307/2009 г. Окръжен съд - Велико Търново е потвърдил първоинстанционното решение по гр. д. № 167/2008 г. на Павликенския районен съд, с което Я. С. е осъден да заплати на ищците П. сумата 330 лв. обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, и в частта, с която е отхвърлен искът на П. за разликата над сумата 690 лв. до размер на претендираната сума 12 600 лв., отменил решението в частта, с която е отхвърлено искането за сумата 360 лв. и присъдил тази сума, със законната лихва от предявяване на иска на 29.05.2008 г. Въззивното решение е отменено с решение на ВКС, III г. о. по гр. д. № 1838/2009 г. в частта, с която е отхвърлен искът за разликата над сумата 690 лв. до размер на сумата 12 600 лв. и делото е върнато за ново разглеждане. С въззивно решение от 15.06.2011 г. по гр. д. 1081/2010 г. окръжният съд е осъдил Я. С. да заплати на К. и С. П. сумата 8 088 лв., представляваща разлика над присъдената сума 690 лв. до размер на сумата 8 778 лв., без да се произнася за лихвата върху присъдената сумата 8 088 лв.. С молба, подадена в срока по чл. 250 ГПК, ищците П. са поискали допълване на въззивното решение от 15.05.2011 г. с присъждане на лихва върху главницата от 8 088 лв., както са поискали с исковата молба от 29.05.2008 г. С решение от 21.12.2011 г. по гр. д. № 1081/2010 г. окръжният съд е оставил без уважение молбата, като е посочил, че в отменителното решение на касационния съд няма диспозитивно произнасяне относно лихвата и така определената задължителна рамка на касационното решение изключва произнасяне за лихвата. Съдът е посочил, че с първоинстанционното решение на Павликенския районен съд, с което е присъдена главница 330 лв., не е присъдена лихва и молителите е следвало да поискат допълване на решението в месечен срок, което те не са направили. Изложените от въззивния съд съображения не съответстват на закона и процесуалните правила. Диспозитивът на решението на касационния съд е предопределен от решението на въззивния съд. По настоящото дело с първото решение на въззивния съд е отхвърлен главният иск за обезщетение за разликата над сумата 690 лв. до претендирания размер 12 600 лв. и първият състав на касационния съд е постановил отмяна на въззивното решение като е възпроизвел същия диспозитив, който не съдържа произнасяне за лихвата. Липсата на това произнасяне се дължи на естеството на претенцията за лихва, като е акцесорно вземане, което следва съдбата на главното вземане - когато няма присъдена главница, няма база за присъждане на лихва. В т. 15 на ТР № 1/2001 г. ОСГК е прието, че запазването на висящността на делото по главния иск запазва възможността за произнасяне по евентуалния иск, без да е необходимо това да се изразява с нарочен диспозитив, щом като искането за акцесорното вземане е заявено в исковата молба и е станало част от предмета на спора. С въззивното решение от 15.96.2011 г. въззивният съд е дължал произнасяне по искането за лихва върху присъдената главница 8 088 лв., направено с исковата молба и като не е се е произнесъл по този въпрос е постановил непълно решение. Молбата на ищците П. за допълване на решението е била основателна и съдът неправилно я е оставил без уважение. Следва да се отмени решението и се присъди законната лихва върху главницата от 29.05.2008 г. - подаването на исковата молба. Следва да се присъдят и направените от тях разноски за касационното производство в размер на 660 лв- - 600 лв. адвокатско възнаграждение и 60 лв. държавна такса за допускане на касация и разглеждане на касационната жалба. Върховният касационен съд