Решение № 4934 от 25.5.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от заместник - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуален представител срещу решение 211 от 27.10.2021 г., по адм. дело 293/2021 г. на Административен съд - Сливен. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което се отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт. Претендира присъждане на сторени за производството разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът Н. Динков в писмен отговор, чрез процесуален представител -адв. Тончева, оспорва касационната жалба с доводи за неоснователност и заявява искане за потвърждаване на оспореното съдебно решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на Уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 " Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 - 2013 г. за кампания 2016 г. с изх. 02-150-6500/1792 от 05.07.2021 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в частта с което на Н. Динков е отказано финансово подпомагане , относно парцел 81534-926-1-1, с площ 3,35 ха в размер на 4 776,36 лева. С обжалваното съдебно решение съдът е отменил оспореното уведомително писмо, като е изложил мотиви, че същото е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при формално изложени мотиви и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което не може да бъде извършена преценка, относно правилното приложение на материалния закон. Съдът е приел, че в УП липсват конкретни съображения, относно материалноправните основания за постановения отказ за финансово подпомагане. Не е изложено въз основа на какви обстоятелства, органът приема, че са налице неспазени базови изисквания, както и не е посочено кои конкретни базови изисквания не са спазени от кандидата. Съдът е изходил от факта, че се касае за орехови насаждения , т.е. многогодишни култури , съобразно разпоредбата на чл.36,;§1 от Регламент/ЕО/ 889/2008г. на Комисията , за да се считат за биологични, специфичните изисквания на чл.9,10,11 и 12 от Регламент/ЕО/ 834/2007 и глава Първа от Регламент/ЕО/ 889/2008г. следва да са прилагани/изпълнявани по отношение на конкретното насаждение в продължение най- малко на три години преди първата реколта. Прието е от съда, че фиксиран тригодишен период не е предвиден и в Наредба 11 от 06.02009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 АЕП от ПРСР 2007-2013г., на която се е позовал административния орган. Също така липсват данни за наличие на извършени проверки относно получена първа реколта , въз основа на които да се обоснове извод за изтекъл период на преход. Накрая, съдът приема, че случаите при наличието на които се постановява отказ за предоставяне или намаляване на финансова помощ са изчерпателно уредени в сочената Наредба 11,като заявлението на Динков не попада в нито едно от тях. По тези мотиви, съдът приема, че оспореното УП изх. 02-200-6500/1792 от 05.07.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, с оглед на което не може да се прецени съответствието му с материалноправните норми, което налага неговата отмяна и връщането на преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Оспореният пред съда административен акт е издаден при повторно/ след отмяна по съдебен ред на предходно уведомително писмо/ разглеждане на подадено от Динков Заявление за подпомагане по мярка 214 " Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 - 2013 г. за кампания 2016година, с което отново е отказано финансово подпомагане , относно парцел 81534-926-1-1, с площ от 3,35 ха. Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. Фактическите и правни основания за издаване на акта, относно отказа за финансово подпомагане, съставляващи мотиви на административния орган се съдържат в табличен вид в оспореното уведомително писмо, включително и разясненията по колони на самите таблици. Видно от съдържанието на уведомителното писмо, административният орган е мотивирал крайния си извод да откаже финансово подпомагане изцяло, с данните в колона 7 неспазване на базови и други изисквания от таблицата на страница 2 от уведомителното писмо. Тези данни касаят установени неспазени базови изисквания. Поясненията към тези колони, цитирани по-горе, по съществото си и според утвърдената съдебна практика, представляват мотивите за постановяване на отказа. В конкретния случай административният орган е посочил, че е констатирано неспазване на базови изисквания, съгласно раздел V "Намаления при неспазване на базови и изисквания за дейностите по мярка 214 от ПРСР 2007 - 2013 г. от Методика за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания по м. 214 Агроекологични плащания", утвърдена със Заповед РД 09-243/17.03.2017 г., издадена от министъра на земеделието и храните, на основание чл. 16 от Наредба 11 от 06.04.2009 г., която по силата на заповедта за утвърждаването й се прилага за заявления, подадени през кампания 2016 г. Раздел V от тази методика касае намаления при неспазване на базови и изисквания за дейностите по мярка 214 от ПРСР 2007 - 2013 г., като в т. 1 са посочени общите условия, според които при неспазване на базови изисквания на конкретен парцел, намалението се прилага към установената площ на парцела, извън специфичните случаи за конкретни дейности, описани в т. 2 от същия раздел. Когато е констатирано неспазване на поне едно базово изискване, установената площ на парцела се счита неизбираема за подпомагане и се изключва от общата избираема площ като тази площ не се счита за наддекларирана, а се отчита като площ, за която земеделския стопанин не е спазил ангажимент, свързан с предоставянето на помощта, различен от тези, които засягат декларирания размер на площта. Отделно в т. 2 са определени специфични условия, като за дейностите по направление "Биологично растениевъдство" е посочено, че размерът на финансовата помощ може да бъде намален със сумата, изчислена за установената площ на парцела, без тя да е наддекларирана, когато: биологичната дейност за даден земеделски парцел се различава от заявената дейност от земеделския стопанин за същия парцел - бенефициентът декларира, че даден парцел е в преход, а контролиращото лице предостави информация, че е биологичен или в обратния случай; установената земеделска култура на контролирания парцел се различава от заявената култура в заявлението за подпомагане. Видно е, че самата методика не съдържа определяне на базовите изисквания, на които следва да отговарят заявените за подпомагане по мярка 214 парцели и това следва от изричния текст на чл. 16 от Наредба 11/2009 г., в който са посочени базовите изисквания по чл. 26, ал. 1 и 2. Като не спазено конкретно в УП е посочено изискването на чл. 13, ал. 3 от наредба 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007 - 2013 г. установено, чрез извършването на административна проверка. Според цитираната разпоредба, агроекологичните плащания за периодите на преход по ал. 1, т. 1, 3, 5, 7, 9 и 10 се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава периодите на преход към биологичното производство, съгласно чл. 36, чл. 37, § 2 и чл. 38, § 3 на Регламент на Комисията (ЕО) 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) 834/2007 на Съвета, относно биологичното производство и етикирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикирането и контрола (EO, L 250 от 18.09.2008 г.) Декларативното посочване от страна на административния орган на разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от Наредба 11 от 06.04.2009 г. в оспореното уведомително писмо, без да са посочени конкретни фактически съображения, относно постановения отказ, го прави материално незаконосъобразен. Цитираната в УП методика, че при установено различие между биологичната дейност за даден земеделски производител и заявената от земеделския производител дейност за същия парцел, се намалява финансовото подпомагане, не квалифицира това обстоятелство като базово изискване по смисъла на наредба 11/2009 г., за което министърът на земеделието, храните и горите разполага с правомощие да определи реда, начина и размера на намаляването на финансовото подпомагане по мярка 214 чрез издаването на методика. Правилно, съдът е приел, че липсата на съвпадение в данните за състоянието на заявените за подпомагане парцели - в преход и биологични, не представлява неизпълнено базово изискване, поради което неправилно органа се е позовал от правна страна на утвърдената Методика на министъра на земеделието, храните и горите, уреждаща намалението и отказването на финансово подпомагане именно в случаите на неспазени базови изисквания и изисквания за управление. Също така, правилно пъррвоинстанционния съд е приел, че Методиката, на която се е позовал административния орган, има характер на подзаконов нормативен акт, съгласно легалната дефиниция на чл. 75, ал. 1 от АПК. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се придаде само по изключение, а в случай, че актът е издаден въз основа на друг нормативен акт, обратна сила може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който е издаден чл. 14, ал. 2 от ЗНА. В нарушение на тези императивни законови норми е придадено обратно действие на Методиката, като е прието, че е приложима и по отношение на подадени заявления за предходната година - 2016 г. Няма данни нормативния акт да е обнародван в ДВ, каквото е императивното изискване на чл. 37, ал. 1 от ЗНА. С оглед на изложените мотиви, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно. Същото не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. С оглед изхода на спора касатора дължи на ответника сумата 600 лева разноски за тази инстанция. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение