Решение № 14257 от 26.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8875/2009 г.

Решение № 14257 от 26.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8875/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК и е образувано по 2 броя касационни жалби: 1. Първата е подадена от Емил Максимов Матеев от гр. Димитровград, чрез пълномощника срещу решение № 93 от 7.5.2009 г., постановено по адм. дело № 83 по описа за 2009 година на Административен съд - гр. Хасково в частта за присъдените разноски. Счита, че неправилно не са присъдени разноски само в размер на 10 лв. Иска решението в тази част да бъде отменено и да му се присъдят всички разноски. Ответниците по тази жалба - митница Свиленград и РМД - Пловдив не вземат становище по нея. 2. Втората е подадена от началник митница Свиленград и РМД-Пловдив срещу решение№ 93 от 7.5.2009 г., постановено по адм. дело № 83 по описа за 2009 година на Административен съд - гр. Хасково, с което са отменени решения на началник митница Свиленград и РМД - Пловдив. Счита, че е неправилно и иска отмяната му като се потвърдят издадените актове на митницата и РМД. Ответникът по тази касационна жалба - Емил Максимов Матеев от гр. Хасково я оспорва в представено по делото писмено становище. Върховна административна прокуратура, чрез процесуалния си представител дава заключение за неоснователност на първата и основателност на втората касационна жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение като взе предвид допустимостта и основателността на така подадените жалби, разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Така постановеното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено, като това разрешава въпроса и относно разноските, предмет на първата касационна жалба. За да отмени решение № 8000-0360 от 20.3.2007 г. на началник митница Свиленград, потвърдено с решение № 1-4414-0470 от 30.12.2008 г. на директора на РМД - Пловдив за определяне на публични задължения на лицето в нов размер съответно - 35 478 лв. мито и 27 563 лв. ДДС по внос на захарни изделия от 2001 година, съда е приел, че актовете са незаконосъобразни на две основания - налице е изтекла погасителна давност съгласно чл. 212, ал. 2 от Закона за митниците и те били издадени срещу несъществуващо лице, тъй като едноличния търговец бил заличен. Решението е незаконосъобразно, а приетото от съда не отговаря на разпоредбите, уреждащи съответната материя, както и на фактите по делото. Мотивите за това са следните: Действително и по това не се спори, лицето е осъществило на 9.8.2001 година с ЕАД № 3101/4-485 от 9.8.2001 година в МБ Димитровград внос на захарни изделия от Турция. Била е определена стойност на същите и съответно е възникнало митническо задължение. Тъй като е възникнало съмнение за стойността на стоката, по линия на митническото разузнаване и разследване е изпратено през 2001 година писмо изх. № 4414-2161 от 18.8.2001 година на Агенция Митници за извършване на последваща проверка на стоките. Отговорът на митническите власти в Република Турция е пристигнал с писмо от 8.2.2007 година. В резултат на който и предвид данните в него са издадени двете решения на началник митница Димитровград и потвърждаващото го решение на директор на РМД - Пловдив с нов размер на публичните задължения. В резултат на тези факти трябва да се има предвид следното: Нормата относно погасителната давност действително е тази на чл. 212, ал. 2 от Закона за митниците, която конкретно урежда 5-годишна давност от възникване на митническото задължение, за неговото погасяване. Което, като се има предвид, че е възникнало м. 8.2001 година и годината, следваща това възникване е 1.1.2002 година, действително давността е изтекла на 31.12.2006 година и към 1.1.2007 година задължението е погасено по давност. Особеното в случая е друго. В ДОПК, където е уредено спиране и прекъсване на давността при публичните вземания, е налице разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 1 от същият, където е визирано - Давността спира, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но не за повече от една година. Следователно, тъй като в случая безспорно има налице производство по чл. 35 от Закона за митниците за установяване на размера на публичното вземане с оглед стойността на внесената стока, то, давността е била спряла за една година. Към момента на пращане на писмото като начало на производство по установяване на публичното вземане, давността не е била започнала да тече, тъй като съгласно текста на чл. 212, ал. 2 от ЗМ давността тече от 1.1. на годината следваща възникването - 2002, то тази една година, през която е била спряла, е започнала да тече от тази дата и е изтекла на 1.1.2003 година. Поради което от тази дата петгодишния срок по чл. 212, ал. 2 от ЗМ не е бил изтекъл към м. 3.2007 година, когато е издадено решението на началник митница Свиленград. Поради което задължението не е погасено по давност. По отношение на втория въпрос, разгледан в решението, същият изцяло не намира опора в законовите норми на ТЗ, уреждащи статута на едноличните търговци - при заличаване на едноличния търговец остава отговорно физическото лице. Тъй като няма произнасяне по същество на спора относно дължимостта или не на така определения нов размер на публичното задължение, то делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото ще бъдат прецени отново и направените разноски за всички инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение