Решение № 5197 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4918/2016 г.

Решение № 5197 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4918/2016 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - С.-град против решение № 1559 от 08.03.2016 г., постановено по адм. д. № 7887/2015 г. на Административен съд - С.-град, с което е отменено по жалба на В. Д. И. решение № РО-435/25.06.2015 г., издадено от директора на ТП на НОИ - С.-град. С. същото решение Административен съд - С.-град е отменил разпореждане № 5905237039/21.11.2014 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - С.-град, изпратил е делото като преписка по компетентност на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - С.-град за произнасяне по заявление от В. Д. И., с вх. № МП-133988/12.11.2014 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО съобразно дадените с решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и е осъдил ТП на НОИ - С.-град да заплати на В. Д. И. направените по делото разноски в общ размер на 1 500 лева. Изложени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения, че съдът необосновано е приел, че положеният от В. И. трудов стаж в периода 25.01.1984 г. - 17.05.1993 г. на длъжностите касиер, завеждащ "Личен състав", снабдител и счетоводител в БТРЗК "Метални конструкции", е положен при условията на т. 66е от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - отм.) и следва да се счита от втора категория по смисъла на чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Моли за отмяна на съдебния акт и отхвърляне на жалбата, подадена от В. И. Ответникът - В. Д. И. от гр. С., чрез процесуалния си представител адв. Илиева оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира и присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, прецени данните по делото, обсъди становищата на страните и правилността на решението и намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, а по същество е основателна. По делото е установено, че със заявление вх. № МП-133988/12.11.2014 г. В. И. е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. С разпореждане № 5905237039 от 21.11.2014 г. ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ - С.-град е отказал отпускането на пенсията, поради липса на трудов стаж от II категория - към този момент на заявителката й е признат стаж от посочената категория само 05 г. 10 м. и 12 д. Представения от И. обр. УП-3 за осигурителен стаж в периода 25.01.1984 г. - 17.05.1993 г. от БТРЗ "Метални конструкции" - Кремиковци, според пенсионния орган, не попада в обхвата на чл. 66е от ПКТП (отм.). Разпореждането за отказ е оспорено пред директора на ТП на НОИ - С.-град, който с решение № РО-435/25.06.2015 г. е оставил без уважение жалбата на В. И., като неоснователна. Първоинстанционният съд е уважил жалбата на В. И. срещу решение № РО-435/25.06.2015 г. на директора на ТП на НОИ - С.-град с отказ да й бъде призната втора категория труд, като е изградил мотивите си върху приетите и неоспорени заключения на основната и допълнителна съдебно-техническа експертизи, от които е направен извод за основателност на оспорването. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че решението на Административен съд - С.-град е неправилно. Основните спорни въпроси по първоначалното дело са били относно категорията на положения от И. труд през периода 25.01.1984 г. - 17.05.1993 г. в БТРЗК "Метални конструкции" - Кремиковци като касиер, завеждащ "Личен състав", снабдител и счетоводител и съответно отговаря ли тя на изискванията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за отпускане на пенсия на посоченото правно основание. Тезата на касационния жалбоподател е, че през посочения период тя не е полагала труд от втора категория при условията на т. 66е от ПКТП (отм.). Относими към спорните правоотношения са записите на цитираната норма в следните й части: "Работещи във Фирма "Кремиковци" (площадки Ботунец и Кремиковци)... и работещите в други фирми, предприятия, звена и поделения, чието местонахождение е на територията на посочените площадки". Видно от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, извършило проверка на място на територията на площадка Кремиковци, както и след проучване на действащите кадастрални и регулационни планове за периода 01.01.1978 г. - 30.05.1993 г., работното място на жалбоподателката в процесния период попада в Производствена устройствена зона за застрояване с производствени, складови и обслужващи сгради и съоръжения. В тази зона се е допускало изграждане на здравни пунктове, магазини и заведения за обществено хранене за ежедневните нужди на работещите, административните сгради и научно-експерименталните бази към предприятията, гаражи и паркинги, както и жилища за охраната. Теренът на основното металургично производство на МК - Кремиковци е било в съседство. Производствената площадка на БТРЗК Кремиковци се е намирала на територията на Завода за уникални метални конструкции (ЗУМК), което е извън оградата на МК - Кремиковци. Извършена е и допълнителна съдебно-техническа експертиза, извършена на база проверка в "Геопланпроект" ЕАД, в СО - район Кремиковци, в АГКК и в Кремиковци АД в несъстоятелност, и е установено, че БТРЗК Кремиковци се намира извън стоманенобетонната ограда на основната площадка на МК - Кремиковци, като в процесния период дейността на Завода за уникални метални конструкции и другите производства около комбината в голяма степен са били свързани с дейността на МК - Кремиковци. Площадката на БТРЗК и ЗУМК са свързани с основната площадка на МК - Кремиковци чрез железопътна и друга инфраструктура. През посочения период И. не е работила във фирма "Кремиковци" (площадки Ботунец и Кремиковци), а в БТРЗ "Метални конструкции". Съдът е ценил техническата експертиза, от която се установява, че теренът на "Промишлено строителство - Холдинг", който е едноличен собственик на капитала на БТРЗК - "Метални конструкции, включено в структурата на "Метални конструкции Холдинг" ЕАД до края на 2011 г. и на територията, на която е работила кандидатстващата за пенсия, не е част от територията на фирма "Кремиковци", респ. местонахождението му не е на територията на площадки Ботунец и Кремиковци. В решение № 5167 от 14.04.2014 г. на Върховния административен съд - VI отделение, по адм. д. № 272/2014 г. е прието, че: "При тълкуване на материалноправната норма на т. 66е, изр. 2 от ПКТП (отм.) следва да се приеме, че смисълът на употребеното в предл. 1 понятие "площадка" е по-широк от този на понятието "производствена площадка". За производствена площадка на фирма "Кремиковци" се счита тази площ, където е разположена производствената инфраструктура на предприятието и е оградена с масивна бетонна ограда. Петролната база на фирма "Петрол" не попада в производствената площадка. Базата е разположена в елементите на техническата инфраструктура на комбинат Кремиковци, което означава, че попада в границите на площадката на фирма "Кремиковци". В случая обаче сградата, в която е работила И. не попада в границите на площадката на фирма "Кремиковци" в посочения смисъл. Съгласно чл. 16, ал. 2, т. 2 от НПОС от 01 януари 2000 г. трудовият стаж, положен до 31 декември 1999 г. при специфичните условия на т. 66а-66к по отменения с чл. 1 от Постановление № 75 на Министерски съвет от 1998 г. Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (обн. ДВ, бр. 39 от 1998 г.; изм., бр. 123 от 1998 г.), се счита за осигурителен стаж по т. 66г, 66е, 66з и 66и - от втора категория. Не може да бъде приложена и разпоредбата на т. 67 от ПКТП, тъй като тя се отнася до труда на работниците и служителите, посочени в раздел първи и втори на правилника, а записът на т. 66е от ПКТП (отм.) се намира в раздел четвърти от цитирания правилник. Съществено е и обстоятелството, че по първоначалното дело не са налице доказателства, от които да бъде направен извода, че за И. през процесния период са внасяни осигурителни вноски за втора категория труд. Нещо повече, счетоводната експертиза констатира, че за периода от 1984 г. до 1993 г. има данни само за начислено ДОД, и няма данни работодателят да е правил отчисления за осигурителни вноски за целия трудов стаж, положен при него при условията на втора категория труд. Текстът на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО изисква наличие на 15 години осигурителен стаж при условията на втора категория труд, какъвто правилно административният орган е преценил, че И. не притежава. Като е отменил оспореното решение на директора на ТП на НОИ - С.-град и потвърденото с него разпореждане за отказ за отпускане на пенсия при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за И., първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което по изложените в тези мотиви съображения следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което жалбата на В. И. да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,