Решение № 8130 от 5.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4627/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на К. Лазарова от [населено място] , обл. Перник, против решение 31 от 22.02.2021 г. по адм. д. 733 по описа за 2020 г. на Административен съд - Перник, с което е отхвърлена жалбата и против решение КПК-70 от 29.10.2020 г. на директора на ТП на НОИ Перник. Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт, гр. Перник, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пернишкия административен съд е Решение КПК-70 от 29.10.2020 година, издадено от Директора на Териториално поделение Перник на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена жалбата срещу Разпореждане РВ-3-13-00788627 от 24.07.2020 година на ръководителя на контрола по разходите на държавно обществено осигуряване при Териториално поделение Перник на Националния осигурителен институт, с което е разпоредено възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение, поради общо заболяване в общ размер на 6 891.92 лева по болнични листа, както следва: от Васис-О ЕООД [номер], за периода от 26.11.2018 година до 09.12.2018 година; [номер], за периода от 10.12.2018 година до 08.01.2019 година; [номер], за периода от 09.01.2019 година до 07.02.2019 година; [номер], за периода от 20.03.2019 година до 18.04.2019 година; [номер], за периода от 19.04.2019 година до 18.05.2019 година; [номер], за периода от 25.07.2019 година до 07.08.2019 година; [номер], за периода от 08.08.2019 година до 27.08.2019 година; [номер], за периода от 28.08.2019 година до 26.09.2019 година и от ЕТ П. Цонева с [ЕИК] [номер], за периода от 26.11.2018 година до 09.12.2018 година; [номер], за периода от 10.12.2018 година до 08.01.2019 година и [номер], за периода от 09.01.2019 година до 07.02.2019 година. С постановеното решение Пернишкият административен съд е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е приел, че оспорените актове са издадени при наличие на предпоставките по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО. Изводите на съда произтичат от преценката на събраните по делото доказателства в хода на съдебното производство и в хода на извършена административна проверка , установяваща, че през периода от 26.11.2018 година до 26.09.2019 година жалбоподателката не е била осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО. Съдът не е приел, че събраните в процеса гласни доказателства опровергават доказателствата, представени от Териториално поделение Перник на Национален осигурителен институт, приети по делото чрез административната преписка относно факта, че Лазарова не е извършвала трудова дейност. В тази връзка подадените за нея данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са заличени. По отношение на жалбоподателката не е категорично доказано, че е полагала фактически труд за съответния осигурителен период при посочените работодатели, вследствие на което за нея не е възникнало осигурително правоотношение и качеството на осигурено лице. Поради това не е имала право да получи парично обезщетение за временна неработоспособност и дължи възстановяване на получените суми за осигурителни плащания. Решението е валидно, допустимо и правилно.Неоснователни са изложените в касационната жалба оплаквания за необоснованост и материална незаконосъобразност. Първоинстанционният административен съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а формираното вътрешно убеждение относно фактите и обстоятелствата от обективната действителност не се отклонява от правилата на формалната и правната логика. Съдът е изпълнил процесуалното задължение за обсъждане на доказателствата по делото в тяхната съвкупност, като във връзка със свидетелските показания, които не са възприети от него, са изложени подробни мотиви. За установяване на придобития осигурителен стаж нормите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) изрично изискват писмени доказателства и изключват допустимостта на свидетелските показания. Съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила, като не е възприел показанията на разпитаните свидетели. Освен това показанията им правилно са преценени като неотносими към спора и неустановяващи по категоричен начин, че Лазарова е упражнявала трудова дейност при съответните осигурители. Не е категорично установено, че фирмата Васис-ОЕООД, която е подала данни по чл.5, ал.4 КСО е упражнявала търговска дейност след 01.08.2018г. По отношение на осигурителя на Лазарова, ЕТ Пена Цонева, са представени твърдения на управляващото лице за самоназначаване, при наличие само на един регистриран търговски обект с едно фискално устройство, а с подадени данни за осигуряване на три лица. Предвид посочените обстоятелства като правилен и обоснован се преценява изводът на първоинстанционния съд, че за периода, за който са заличени данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подадени от посочените по-горе фирми, включващ и процесните периоди, първото дружество реално не е осъществявало търговска (стопанска) дейност, а ЕТ не е разполагал с техническа възможност да осигури изпълняване на реална трудова дейност за Лазарова. Неоснователни са касационните доводи за неправилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 40, ал. 1 от КСО, която създава право на парично обезщетение за общо заболяване и майчинство вместо възнаграждение в полза на осигурените лица, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. За осигурено лице съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от ДР от КСО се счита физическото лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителните вноски. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. 3ащитими са единствено реално възникнали трудови и осигурителни права. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване на осигурително правоотношение, от което могат да се черпят осигурителни права, включително правото на обезщетение за временна неработоспособност, ако лицето реално не е осъществявало трудова дейност. В разглеждания случай от фактическа страна е установено, че пълномощника на едноличния търговец не е уведомен за сключен договор с жалбоподателката и не е сключвала трудов договор с нея. Липсват данни за извършвана трудова дейност, както и за начислени и преведени осигурителни вноски за ДОО за периода, за който са служебно заличени данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. След изплащането на сумите за парични обезщетения за временна неработоспособност са представени нови документи и са събрани допълнителни данни, от които е установено, че извършените осигурителни плащания са без правно основание. Налице са предпоставките по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на сумите за осигурителни плащания от получилото ги лице без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. Предвид изложените съображения оспореното административно решение и потвърденото с него разпореждане са материално законосъобразни и като е отхвърлил подадената жалба, Пернишкият административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,