Решение № 5720 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13896/2013 г.

Решение № 5720 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13896/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 1752 от 01.07.2013 г., постановено по адм. дело № 4171 по описа за 2012 г. на Административен съд Варна, с което в производство по чл. 1 от ЗОДОВ Министерство на правосъдието, представлявано от министъра на правосъдието е осъдено да заплати на Светломир Николов Нешков сумата от 300 лева, представляваща неимуществени вреди претърпени вследствие незаконосъобразни действия на администрацията на Затвора гр. Варна за времето от 23.11.2007 г. до 27.11.2007 г. и от 08.12.2008 г. до 11.12.2008 г., ведно със законовата лихва от 12.11.2012 до окончателното изплащане на сумата, като иска в останалата част, до пълния размер от 5000 лева, е отхвърлен. Предвид изхода на делото Министерство на правосъдието е осъдено да заплати в полза на съда и сумата от 100 лева, представляващи разноски за вещо лице по делото. Първата касационна жалба е подадена от Светломир Николов Нешков, понастоящем в Затвора гр. Враца. Релевира доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че присъденото обезщетение е несправедливо във връзка с претърпените от жалбоподателя вреди и нарушените му права и иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което съдът да уважи исковата му претенция до пълния размер - 5000 лева. Втората касационна жалба е подадена от юрисконсулт Светослав Стоянов Славов, процесуален представител на Министерство на правосъдието и на министъра на правосъдието. В жалбата се обосновават твърдения за неправилност вследствие нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска отмяна на съдебния акт в частта, с която Министерство на правосъдието е осъдено да заплати 300 лева на Светломир Николов Нешков. С уточнителна молба от 25.07.2013 г. оспорва решението и в частта, с която министерството е осъдено да заплати по сметка на съда 100 лева, разноски по делото, без да излага конкретни мотиви. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура пледира за неоснователност на касационните жалби. Прокурорът счита че при постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на материалния закон, като същото е правилно и предлага да бъде оставено в сила. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е осъдил Министерството на правосъдието на Република България да заплати на Светломир Николов Нешков сумата от 300 лв., представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия на администрацията на Затвора - Варна, изразяващи се в непредоставяне на спални принадлежности на ищеца, за периода от 23.11.2007 г. до 27.11.2007 г. и от 08.12.2008 г. до 11.12.2008 г. считано от 3.01.2003 г. ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението. Съдът е приел, че претендираните от ищеца вреди свързани с непредоставянето на спални принадлежности са в пряка причинна връзка с бездействие от страна на администрацията на Затвора - Варна. От доказателствата по делото съдът е установил, че в Затвора Варна е създадена организация, получаването на постелъчното бельо да се извършва по вещева ведомост. По делото обаче липсват доказателства в посочените от ищеца периоди на него да му е било предоставяно такова. Съдът е приел, че тези обстоятелства безспорно са причинили твърдените от ищеца негативни преживявания, дискомфорт и унизяване на човешкото му достойнство, поради което по отношение на ищеца е налице хипотезата на незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията на Затвора - Варна по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ. Изготвена е и съдебно-техническа експертиза вх. № 9973 от 10.05.2013 г. На основание писмените доказателства по делото и заключението на вещо лице, което не е било оспорено от страните, съдът е счел за неоснователен иска на Нешков свързан с лошите битови условия в спално помещение № 1. Приел е също така, че съгласно заключението условията в помещението отговарят на законовите изисквани, тъй като има пряк достъп до дневна светлина, осветление, вентилация и санитарен възел. При тази фактическа обстановка, административния съд е счел, че искът е частично основателен и го е уважил до размера на сумата от 300 лв., като справедливо и адекватно обезщетение. В останалата част над тази сума е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правните изводи на съда са в съответствие с приложимия материален закон като не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и приложимата правна уредба и фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за частична основателност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно прилагане на закона. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността обаче не се презумира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие по административна дейност, отменени по съответен ред, вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. Законосъобразно съдът е отхвърлили претенцията за обезщетение за периодите преди 12.11.2007 г. като погасена по давност. Разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД предвижда при изтичане на петгодишна давност да се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Предвид датата на подаване на исковата молба - 12.11.2012 г., то всички вреди претендирани преди 12.11.2007 се явяват погасени по давност. Специалният закон - ЗОДОВ не уточнява как се определя размерът на неимуществената вреда, поради което субсидирано следва да се прилага гражданското законодателство и по-конкретно чл. 52 от ЗЗД, който дава възможност за определянето им по справедливост. Понятието справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, приложим съгласно § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ, е морално-етично понятие и включва съотношението между деянието и възмездието, достойнството на хората и неговото възнаграждаване, правата и задълженията. Размерът трябва да е съобразен с характера, изражението и обема на вредите, но принципът на справедливост изисква размерът на вредата да не представлява източник на обогатяване. В случая решаващият съд е определил сумата от 300 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в негативни преживявания, дискомфорт и унизяване на човешкото достойнство на ищеца за 9 дни, в периодите от 23.11.2007 г. до 27.11.2007 г. и от 08.12.2008 г. до 11.12.2008 г., през които жалбоподателят е останал в Затвора Варна. Настоящият състав намира, че размера на присъденото обезщетение е съобразено с изискванията за справедливост визирани в нормата на чл. 52 от ЗЗД, приложена спрямо установените обстоятелства, свързани с продължителността и вида на увреждането. Неоснователно е оспорването в частта за разноските в размер на 100 лева направено с уточнителна молба от процесуалния представител на Министерство на правосъдието. По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза вх. № 9973/10.05.2013 г., която е приета и приобщена към доказателствения материал. В открито заседание, проведено на 20.05.2013 г. съдът е определил възнаграждение за вещото лице, платимо от бюджета на Административен съд Варна. С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ претенцията на втория касатор, предявена с уточнителната молба към касационната жалба се явява неоснователна. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,