Решение № 5233 от 25.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7358/2023 г.

Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Ч. Шанкова и Ц. Георгиев, двамата от гр.Видин, подадена чрез упълномощен адв. Станчева срещу Решение 98 от 16.06.2023 г. по адм.д. 64/2023 г. по описа на Административен съд Видин, с което е отхвърлено искането им за прогласяване на нищожност на Решение 148, взето с протокол 7/22.07.2016 г. на Общински съвет - Видин, с което е взето решение за продажба на общински имот по реда на чл. 35, ал. 1 от Закона за общинската собственост(ЗОбС), представляващ ПИ с идентификатор 10971.507.447 с площ от 500 кв. м, с административен адрес, гр.Видин, кв. [улица]. В касационната жалбата се твърди, че решението на съда е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните доказателства по делото. Касационните жалбоподатели сочат, че в решението на Общински съвет Видин не е било посочено, че в продавания на търг имот има две законно построени сгради, а същевременно имотът е продаден на трето лице, което не притежава собственост в изградените постройки. Иска се отмяна на решението на съда и обявяване на нищожност на решението на общинския съвет. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната по касационната жалба страна Общински съвет Видин, не изразява становище по касационната жалба Ответните страни - Р. Киров, Л. Гогова, Т. Иванов и Ц. Ангелова, също не изразяват становище по подадената жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Излага становище по съществото на производството. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирани лица в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, съдът приел за установено, че решението на ОбС Видин е издадено от компетентен орган съобразно правомощията му предвидени в чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, във вр. чл. 35, ал. 3 от ЗОбС, при спазване на изискуемата от закона форма и подписано по надлежния ред. Съдът приел за установено, че макар в Акта за частна общинска собственост да не е посочено, че в недвижимия имот има изградени постройки, то от скицата, издадена от СГКК е видно, че са нанесени три сгради с площ съответно: 108 кв. м, 30 кв. м и 50 кв. м. Приел също, че в случая е неприложима вече отменената разпоредба на чл. 2, ал. 3 от ЗОбС (обн., ДВ, бр. 44 от 21.05.1996 г., в сила от 1.06.1996 г.), уреждаща придобиването на собствеността от кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, тъй като жалбоподателите и техните общи наследодатели са физически лица и не попадат в хипотезата на цитираната законова норма. Формулиран е извод, че съгласно действащата към датата приемането на процесния административен акт Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Община Видин (отм. 2018 г.), инициативата за разпореждането с частна общинска собственост принадлежи на заинтересованите лица, които следва да подадат нарочна молба до кмета на общината за закупуване на прилежащия терен. Доколкото такава молба не е представена от собствениците на сградите, то разпоредителната процедурата по продажба на ПИ с идентификатор 10971.507.447 не е опорочена, респ. решението на общинския съвет не е нищожно. Първоинстанционният съд е приел, че нищожен би бил акт, постановен извън компетентността на ОбС, който не е в предвидената писмена форма, не е подписан по надлежния ред или е налице противоречие в мотивите и диспозитива на решението относно формираната от органа воля. Оспореното решение не страдало от нито един от изброените пороци, поради което не можело да се приеме, че същото е нищожно. По тези съображения съдът отхвърлил жалбата срещу оспорения акт, като неоснователна. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, водещи до незаконосъобразност и необходимост от отмяната му. Първоинстанционият съд е взел предвид всички относими към производството факти и обстоятелства и след преценката им е постановил правилен и обоснован съдебен акт. В теорията и практиката е възприето становището, че незаконосъобразността има две проявни форми - нищожност и унищожаемост, като разграничаването им е с оглед порока, засягащ административния акт, последиците от проявяването му и способите за тяхното преодоляване. За да се определи като нищожен, акта трябва да е засегнат от толкова тежък порок, който да прави невъзможно и недопустимо оставането му в правната действителност. Нищожният административен акт не поражда никакви правни последици за адресатите си и за да не създава правна привидност че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир - чрез обявяване това обстоятелство. Според трайната и непротиворечива практика на съдилищата основания, водещи до нищожност на конкретен административен акт са липса на компетентност на административния орган и на кворум, ако е колективен, на форма и издаване при пълна липса на материалноправни предпоставки, предвидени за неговото издаване, които го правят негоден да породи правни последици. Правилно е прието, че оспореният пред съда административен акт е приет съобразно правомощията на общинския съвет, заложени в чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и в предвидената писмена форма. Съгласно чл.35, ал.1 от ЗОбС, продажба на имоти и вещи - частна общинска собственост, се извършва след решение на общинския съвет от кмета на общината чрез публичен търг или публично оповестен конкурс. Липсата на отбелязване в издадения АЧОС, че в имота има изградени постройки води до извод за евентуалното наличие на отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, но не и до извод за нищожност. Още повече, че в приложената по делото скица, издадена от СГКК гр. Видин сградите са били нанесени. Правилен е и изводът на съда, че съгласно нормативната уредба, действалата по време на извършената разпоредителна сделка с имота, е липсвала пречка за собствениците на сградите да поискат от кмета на общината да закупят земята, върху която са построени сградите им. Липсват доказателства, а няма и твърдения на касаторите, че са подавали такава молба до кмета на общината, с която да са изразили волята си да закупят прилежащия към сградите общински терен. Оплакванията за материална незаконосъобразност на оспорения акт, наведени в касационната жалба са ирелевантни за дължимата от първата инстанция преценка по искането за прогласяване на нищожност, предвид подаването на жалбата след изтичане на преклузивните срокове за обжалване на решението на Общинския съвет с твърдения за незаконосъобразност. По изложените съображения, подадената касационна жалба е неоснователна, а решението на Административен съд - Видин следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,