Решение № 7400 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4353/2011 г.

Решение № 7400 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4353/2011 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба от Иван Йосифов Дулев от гр. Бургас чрез процесуалния му представител адвокат Румен Котов против Решение № 4482/29.ХII.2010 г. по адм. д. № 4167/2010 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 1541/24.VIII.2009 г. на председателя на Държавната агенция по горите, с искане да се отмени като неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът, редовно призован, не се явява, но от негово име процесуалният му представител поддържа жалбата на изложените в нея касационни основания. Ответникът - Изпълнителна агенция по горите-София, се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт Мурад, който оспорва основателността на касационната жалба, като представя и писмен отговор в тази насока. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 218 от АПК като обсъди посочените в жалбата пороци на обжалваното решение, извърши анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок и против съдебен акт, който подлежи на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон. За да постанови обжалваният съдебен акт, с който е отхвърлил като неоснователна жалбата против оспореният пред него отказ на председателя на Държавната агенция по горите да издаде на основание § 123, ал. 3 от ПЗР на Закона за горите (отм.) заповед за продажба на касатора на застроена и нормативно определена прилежаща площ от държавния горски фонд-частна държавна собственост по заявление от "Буллес" АД в ликвидация с вх. № 70-1058/25.II.2004 г., съдът е приел, че Заповед № 1541/24.VIII. 2009 г. е законосъобразна, тъй като по отношение на жалбоподателя не са били налице кумулативните предпоставки на закона-да е придобил собствеността върху построената процесна сграда до влизането на този закон в сила или в срок до една година от тази дата, както и да е подал лично от свое име и в своя полза заявление до компетентния административен орган в същия срок. Съдът е приел още, че в административното производство жалбоподателя Дулев не може да встъпи в правата на своя праводател "Буллес" АД, тъй като упражняваното субективно, потестативно публично право не може да бъде обект на прехвърлителна сделка. Този извод на съда е правилен. От представените по делото доказателства е било установено по безспорен начин, че процесната сграда е била построена през 1948 г върху земя в държавен горски фонд-частна държавна собственост, от "Буллес" АД в ликвидация в- срока по § 123, ал. 1 от ПЗР на ЗГ (отм.). В срока по алинея втора на този § от закона собственика на сградата е подал заявление рег. № 70-1058/25.II.2004-с пощенско клеймо от 23.II.2004 г. - до компетентния административен орган да закупи при облекчени условия нормативно определената прилежаща площ към тази сграда. По това заявление е било образувано административно производство, в хода на което, преди произнасянето на административния орган, "Буллес" АД е продал сградата с нотариален акт № 23/29.IХ.2005 г., том II, рег. № 3789, нот. д. № 526/2005 г. на жалбоподателя Иван Дулев. С писмо от 18.Х.2005 г. Иван Дулев е уведомил административния орган за извършената продажба и е поискал да встъпи в правата на праводателя си по това административно производство. От анализа на тези безспорно установени обстоятелства може да се изведе само един правилен извод-че като е отказал да удовлетвори това искане на жалбоподателя Иван Дулев, административният орган е издал един законосъобразен административен акт, който правилно е бил потвърден от съда. Разпоредбата на § 123, алинея първа от ПЗР на ЗГ (отм.) дава право на лица, които са построили сгради в държавен горски фонд-частна държавна собственост до влизането на този текст от закона в сила или придобили в този срок или до една година от влизането му в сила такава постройка да закупят при облекчени условия прилежащата земя, ако подадат заявление за това до компетентния административен орган до 23.II.2004 г. В настоящият случай праводателят на касатора - "Буллес" АД е отговарял на тези условия, тъй като е бил собственик на построена от него сграда в държавен горски фонд-частна държавна собственост и е подал заявление за закупуване на земята в преклузивния законен срок. Правоприемникът на сградата - Иван Дулев, обаче, е придобил собствеността на сградата много след изтичане на срока по алинея първа от § 123 от ПЗР на ЗГ (отм.) - на 29.IХ.2005 г. и е подал заявление за закупуването на прилежащата към нея земя на 18.Х.2005 г. - също много след изтичането на преклузивния срок по алинея втора от § 123 от ПЗР на ЗГ (отм.). Административното правоотношение по издаване на индивидуален административен акт е непрехвърляемо и то принадлежи на субекта, който го е упражнил, и не може да се предава от един субект на друг с продажбата на вещта, за която се отнася. Следователно, като е приел, че оспореният отказ на председателя на Държавната агенция по горите е законосъобразен, тъй като жалбоподателя Иван Дулев не е отговарял на свое собствено основание на условията на § 123 от ПЗР на ЗГ (отм.) за закупуването на прилежащата земя към изградената от праводателя му постройка в държавен горски фонд-частна държавна собственост, и не може да встъпи в правата на праводателя си по образуваното административно производство, съдът е постановил един законосъобразен съдебен акт, който на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,