Решение № 139 от 8.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5939/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) Пазарджик, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт В. Спирова срещу Решение 1558 от 22.04.2024 г., постановено по адм. дело 1221/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост относими към касационните основания посочени в чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на П. срещу отменения административен акт. Ответникът А. М. П., чрез адв. Д. Марковски, оспорва така подадената касационна жалба и настоява за потвърждаване на обжалваното съдебно решение като правилно в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество е основателна. С решение 1558 от 22.04.2024 г., постановено по адм. дело 1221/2023 г., Административен съд Пазарджик е отменил Решение 9001-40-747#3 от 21.11.2023г. на директора на ТП на НОИ - Пазарджик и потвърденото с него Разпореждане 121-00-2166-6 от 18.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което А. М. П. е задължена да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 25.03.2020 г. до 24.11.2020 г. в размер на 11 742,72 лв. и 3,677.70 лв., представляваща дължима лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането. Съдът е приел, че издаденият административен акт е незаконосъобразен, тъй като е в нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. От фактическа страна е установено, че със заявление вх. Ф-01-124 от 09.04.2020 г. е поискано да бъде отпуснато парично обезщетение за безработица като лицето е декларирала, че последното правоотношение е прекратено на 24.03.2020 г. и е упражнявала трудова дейност в Република Ирландия в периода от 11.12.2019 г. до 24.03.2020 г. П. е представила заявление за удостоверяване на осигурителен период и доходи от друга държава членка на ЕС със СЕД И002 и И004; декларация за пребиваване и 6 броя документи от Ирландия, включително фишове за изплатено възнаграждение от Keelings Retail за м. март 2020 г. От Ирландия е изискано предоставяне на информация относно трудовото правоотношение и възнаграждението на А. П. за периода от 11.12.2019 г. до 24.03.2020 г. С Разпореждане 121-00-2166-1 от 19.06.2020г. на ръководителя на осигуряването за безработица е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на структурираните електронни документи от компетентната институция на Ирландия. Били са получени структурирани електронни документи U002 и U004 с вх. Ц3208-12-32#1 от 31.08.2020 г. с потвърдени: период на осигурена заетост: от 11.12.2019 г. до 24.03.2020 г.; причина за прекратяване на заетостта - изтичане на договора ; доход за периода от 11.12.2019 г. до 24.03.2020 г. в размер на 1888.00 евро месечно. Производството е било възобновено, а с Разпореждане 121-00-887-3 от 15.10.2021 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от Кодекс за социално осигуряване (КСО) и чл. 62 от Регламент (ЕО) 883/2004. На П. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 31.08.2021 г. до 27.02.2022 г. в размер на 74.29 лв. дневно. С писмо с изх. 1030-12-1210 от 03.02.2023 г. от работодателя Keelings Retail UC е изискано предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта. Получен е отговор, че А. П. е била наета в Keelings Retail UC, като общ работник на безсрочен договор. Изискано е удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост на П. за времето от 11.12.2019 г. до 23.03.2020 г. В отговор е получен структуриран електронен документ U002 710535 и Н002 710536. Посочената причина за прекратяване на заетостта е напускане на служителя . С оглед изложеното с Разпореждане 121-00-2166-4 от 15.08.2023 г., ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е изменил Разпореждане 121-00-2166-3 от 09.09.2020 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица, като е определен нов размер от 9.00лв. дневно, считано от 24.03.2020 г. и нов период на паричното обезщетение за безработица от 24.03.2020 г. до 23.07.2020 г. Съгласно Разпореждане 121-00-2166-5 от 14.09.2023 г., ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Пазарджик е отменил Разпореждане 121-00-2166-3 от 09.09.2020 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО. Последвало е издаването на Разпореждане 121-00-2166-6 от 18.09.2023 г. с което на основание чл. 54ж, ал. 3, във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО, П. е задължена да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 25.03.2020 г. до 24.11.2020 г. в размер общо на 11 742,72 лв. и сумата от 3,677.70 лв., представляваща дължима лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането. Недоволна от издадения акт, А. П. го е обжалвала по административен ред и директорът на ТП на НОИ Пазарджик с Решение 9001-40-747#3 от 21.11.2023г. е потвърдил Разпореждане 121-00-2166-6 от 18.09.2023 г. Били са разпитани и свидетели в заседанието пред Административен съд Пазарджик. Към момента на подаване на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица, така и при получаване на процесното ПОБ, П. е била наясно, че трудовото й правоотношение с работодателя - Keelings Softfruits UC е сключено като срочно. Декларирала е осигурителен период в Ирландия от 11.12.2019 г. до 23.03.2020 г. и причина за прекратяване на трудовата й дейност изтичане срока на договора без да са представени доказателства за същото основание. Изтичането на срока като юридически факт по своето правно естество е юридическо събитие. Прекратяването на трудов договор с определен срок става с изтичане срока на действието му. В хода на образуваното производство от А. П. не е представена заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение с Keelings Ирландия, нито в по-късен етап на административното или съдебното производство. Текстът на чл. 54б, ал. 3 от КСО гласи, че безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. Причината за прекратяване на трудовото правоотношение е възприета от законодателя като основен критерий относно определяне на размера на ПОБ. За да е налице валидно правно основание за изплащане на ПОБ, административният орган е изискал от лицето да представи документ, от който е видна причината за последното. П. не е представила документ, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовия си договор, поради което служебно е изискана информация от компетентната институция в Ирландия и от работодателя Keelings Softfruits UC . При водената кореспонденция и чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС, със СЕД U001 707676 от 07.08.2023 г. и H001 707901 е било поискано удостоверение на периода на осигурена заетост и причина за прекратяване на трудовата заетост. Последвал е отговор и като причина за прекратяване на заетостта е посочено напускане на служителя . В КСО липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, но в съдебната практика е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях. При тези данни П. също не е считала, че трудовото й отношение с дружеството е било безсрочно. Аргумент за това е и факта, че по делото не се установява П. да е представяла пред ТП на НОИ - Пазарджик преносим документ U1, в който да е посочвала причина за прекратяване на трудовото правоотношение - изтичане срока на договора . Това налага извода, че адресатът на акта е действал недобросъвестно при получаването на процесната парична сума, като обезщетение за безработица и съответно дължи нейното връщане. От горното може да се направи обоснован извод, че полученото от А. М. П. парично обезщетение е неправилно отпуснато, предвид неговата недобросъвестност. В случая доказателствата, събрани в хода на административното производство и на съдебното производство по издаване на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Пазарджик, обуславят недобросъвестност,която е доказана от страна на административния орган. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка не е била подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се не се основават на всички събрани доказателства в тяхната съвкупност по делото. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като неправилно същото следва да бъде отменено, а първоинстанционната жалба срещу Решение 9001-40-747#3 от 21.11.2023г. на директора на ТП на НОИ - Пазарджик и потвърденото с него Разпореждане 121-00-2166-6 от 18.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица отхвърлена. С оглед изхода на спора, касационния жалбоподател не е заявил своевременно претенция за присъждане на разноски и такива не му се следват. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,