Решение № 7371 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7189/2017 г.

Решение № 7371 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7189/2017 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. И. И. от с. В., общ. О., подадена чрез процесуалния представител адв. А. Моренов, срещу решение № 27/25.04.2017 г. постановено по адм. д. № 21/2017 г. по описа на Административен съд-Т., с което е отхвърлена неговата жалба против Уведомително писмо изх. № 02-250-6500/2898 от 25.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/ по подадено от него заявление за плащане на площ, в частта на направени намаления на плащанията по схемата за единно плащане на площ (СЕПП). С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди липса на основания за намалено финансиране -с оглед заключението на приетата съдебно-техническа експертиза и нарушение на норми от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията. Касационният жалбоподател моли решението да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени като незаконосъобразен оспорения в първоинстанционното производство административен акт, в обжалваната част. Претендира разноски за двете съдебни инстанции по настоящото и предходното дела. В откритото съдебно заседание пред ВАС не изпраща процесуален представител. О.-З.-изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", не изпраща представител. В писмено становище от 16.05.2017 г., чрез. юрк. Станкова, оспорва касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции -по настоящото и предходното дела. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба с доводи, че не са налице нарушения на материално-правните норми, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Намира, че съдът е изяснил релевантните факти, като е обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба. Счита, че при повторното разглеждане на делото съдът, с позоваване на приетата без оспорване съдебно-техническа експертиза, правилно е приел, че площите, за които е отказано финансово подпомагане по СЕПП, попадат извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г., одобрени със заповед № РД-04-287/06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните и че според вещото лице недопустими за подпомагане по СЕПП са 4.31 ха или 7.31 % и установената разлика е в диапазона 3% -20%, съгласно чл. 58, ал. 1 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. и крайният резултат в оспорения акт не се променя. Намира и че помощта е изчислена на основата на определената площ, намалена с два пъти установената разлика. Сочи, че заповедта за определяне на специализиран слой не е била оспорена по съдебен ред и е влязла в сила, а доказателства в обратна насока не са ангажирани от жалбоподателя, въпреки указанията на съда по реда на чл. 171, ал. 4 от АПК, дадени с определение /л. 15/, съобщено му на 10.03.2017 г., чрез адв. Моренов, поради което решението е правилно. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е повторно и е образувано по жалба, подадена от настоящия касатор, против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., по подадено от него заявление за плащане на площ с УИН 25/210514/85792 от 19.05.2014, в частта, с която, на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 и 6 от ЗПЗП във вр. с чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/22.08.2006 г. .) във вр. с чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г., частично му е отказано финансово подпомагане по СЕПП, с мотиви, че е установена разлика между декларираната и допустимата площ за подпомагане - 12,22 % наддеклариране и е установено, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и попадат извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г., одобрен със Заповед № РД 46-287/06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните. Като неразделна част от уведомителното писмо е приложена Таблица № 1, в която са посочени фактическите основания за обективирания отказ за финансово подпомагане на база площи, заявени за подпомагане с оторизирани суми /в лева/ и Таблица № 2 - Извършени плащания. Оспорващият възразил, че в оспореното УП нямало конкретни съображения за недопустимост на процесните части от посочените /9/парцели, нито въобще основания да се отказва субсидия по СЕПП поради това, че констатациите на административния орган били неверни - предвид направеното възражение до МЗХ от 15.12.2014 г. срещу обхвата на специализирания слой за кампания 2014 г. Така обосновал съображения за незаконосъобразност на оспорения акт поради неспазване изискването за форма, допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с материално-правни разпоредби-отменителни основанията по чл. 146, т. 2 -т. 4 от АПК. При първоначалното разглеждане на делото, с решение № 16 от 25.02.2016 г. постановено по адм. д. № 180/2015 г., Административен съд - Т. и предвид изслушаната по делото и неоспорена съдебно-техническа експертиза приел, че административният орган неправилно е приложил материалния закон, отменил Уведомителното писмо в процесната част и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. С решение № 1939 от 15.02.2017 г. по адм. д. № № 3589/2016 г., състав на IV отд. на ВАС отменил това решение по съображения за неправилност на извода на АС - Т., че при издаване на оспорения административен акт за определяне на допустимите за подпомагане площи, ДФЗ не е обвързан от одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи допустими за подпомагане", поради което съдът е следвало да изследва въпроса /а не е сторил това/, дали заповед № РД - 46 - 287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е влязла в сила по отношение на Р. И. И. . Дал указания за новото разглеждане на делото, че ако това бъде установено, първоинстанционният съд следва да прецени единствено дали описаните в процесното УП имоти попадат извън специализирания слой, именно защото ДФЗ е обвързан от заповед № РД - 46 - 287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд, в изпълнение на указанията на ВАС, съобразил извода на последния, че ДФЗ е обвързан от заповед № РД - 46 - 287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните и изложил съображения, с оглед кредитираната и неоспорена съдебно-техническа експертиза /л. 186/, че площите, за които е отказано финансово подпомагане по СЕПП, попадат извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 г., одобрени със заповед № РД-04-287/06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните. Не посочил изрично, но явно е съобразил, че според вещото лице, недопустими за подпомагане по СЕПП са 4.31 ха или 7.31 % и при установената разлика в диапазона 3% -20%, съгласно чл. 58, ал. 1 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г., поради което крайният резултат в оспорения акт не се променя. Съобразил, че помощта е изчислена на основата на определената площ, намалена с два пъти установената разлика. Взел предвид и факта, че заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., като част от системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/, актуализиран за 2014 г. чрез дешифрация на нова цифрова ортофото карта /ЦОФК/ на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2014 г., в частта за изключените части от процесните парцели, не е оспорена от Р. И. И. По съществото на спора съдът, въз основа на изслушаната по делото и неоспорена съдебно-техническа експертиза приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон, с оглед установеното, че процесните части от 9 те парцела попадат извън допустимия слой, който е приложен правилно от ДФЗ и в която връзка преценил, че са и приложените по делото документи. С оглед на безспорно установеното, посочено по-горе, съдът приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон - чл. 43, ал. 3, т. 4 и 6 от ЗПЗП във вр. с чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за процесната схема. По тези съображения съдът приел, че жалбата е неоснователна и я отхвърлил. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, и при съобразяване с нормата на чл. 224 АПК, АС- Т. е произнесъл законосъобразно решение. Обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимата материалноправна уредба и е обосновано. Неоснователен е първият довод на касационния жалбоподател, обосноваващ твърдение, че обжалваното решение е незаконосъобразно. С оглед предмета на спора в останалата за разглеждане част, съдът правилно е издирил приложимия за случая закон и е изложил законосъобразни съображения. Противно на твърдението за необоснованост на съдебния акт, съдът е изследвал дали заповед № РД - 46 - 287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е влязла в сила по отношение на Р. И. И. и като установил това, съобразно указанията на ВАС е осъществил дължимата преценка, че описаните в процесното УП имоти попадат извън специализирания слой, като вече посочил, че ДФЗ е обвързан от заповед № РД - 46 - 287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните. По отношение на следващото възражение в касационната жалба, че липсват основания за отказано финансиране, т. е. че е допуснато нарушение на материалния закон, следва да се посочи, че то не намира опора в доказателствата по делото и закона, тъй като писмените доказателства безспорно установяват, че процесните части от деветте парцела, заявени за подпомагане от жалбоподателя, са недопустими за подпомагане и не попадат в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП, кандидатите за подпомагане, които съобразно § 1, т. 18 от Допълнителни разпоредби на ЗПЗП са земеделски стопани и други физически или юридически лица, които могат да участват в схеми за подпомагане по Общата селскостопанска политика, подават заявление за подпомагане по образец. Относимата за случая редакция на разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато: т. 4 кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40 или когато: т. 6 заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 за съответната година. Противно на твърдяното от касатора, по делото не е налице нито едно доказателство в обратния смисъл, т. е. липсват основания на жалбоподателя да бъде оторизирана сума за подпомагане за процесните площи. Тук е мястото да се посочи, че цитираните в жалбата решения на ВАС не касаят идентичен казус, а и не са постановени след отменително решение на ВАС. Оттук следва, че е липсвало отменителното основание по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Горното обосновава извод, че обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимата материалноправна уредба По отношение на довода за незадължителност на неоспорената по съдебен ред заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на МЗХ, т. е. че ДФЗ не е обвързан от одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи допустими за подпомагане", следва да се посочи, че съгласно чл. 16б, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол всяка година след приключване на обновяването по чл. 15, ал. 2, Министерството на земеделието и храните открива производство по чл. 66 от Административнопроцесуалния кодекс за одобряване на изготвения специализиран слой "Площи допустими за подпомагане". Това производство представлява сложен фактически състав на процедура, провеждана от министъра на земеделието и храните чрез съответните ОД "Земеделие", която завършва със заповед на министъра на земеделието и храните по чл. 16г, ал. 4 (в случая с № РД-46-287 от 06.03.2015 г.), с която одобрява окончателния специализиран слой "Площи допустими за подпомагане". Съгласно разпоредбата на чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/2006 г., въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи допустими за подпомагане", Разплащателната агенция (РА) извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Затова РА действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година, ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г. В този смисъл заповед № РД - 46 - 287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните създава права и задължения и засяга интереси на земеделските производители. Този извод впрочем следва и от ТР № 8/11.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2015 г. на ВАС, ОСС от I и II колегия, в което освен посочената възможност за обжалване на заповедта на министъра на земеделието и храните за одобряване на специализирания слой, е пояснен и характерът на заповедта като административен акт. Съгласно т. 2 от посоченото тълкувателно решение, заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 33а от ЗПЗП и чл. 16г от Наредба № 105/2006 г. представлява съвкупност от множество индивидуални административни актове и може да се обжалва от всеки земеделски стопанин, доколкото засяга негови права и законни интереси. Всеки земеделски стопанин заявил площи за подпомагане има правен интерес да установи дали неговите заявени площи попадат в слоя "Площи, допустими за подпомагане", защото това установяване е пряко свързано с възможността за заявените площи да бъдат изплатени сумите, предвидени по съответните мерки и схеми за подпомагане. Както беше посочено по-горе, в случая обаче, предвид събраните по делото доказателства, оспорващият не се е възползвал от тази възможност. Решението на съда е правилно, постановено е при спазване на материалния закон и е обосновано, т. е. не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. С оглед чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски в частта за такива пред ВАС по настоящото дело е основателно, освен че е направено своевременно, а това за разноски по предходното дело е неоснователно, предвид обстоятелството, че тази страна не поискала допълване на решението-предмет на настоящото касационно производство в частта за разноски, нито го е обжалвала в тази част. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Д. вестник бр. 8/2017 г. и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв., за производството по настоящето дело следва да бъдат определени разноски в размер на 100 лв. Поради горното съдът намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на тази страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,