Решение № 8988 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8319/2017 г.

Решение № 8988 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8319/2017 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 27, ал. 5 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ, отм.). Образувано е по касационна жалба на Х. В. Г. срещу Решение № 3284 от 15.05.2017 г., постановено по адм. дело № 1637/2017 г. на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № РС-28-16-035 от 13.10.2016 г. на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ). Заявяват се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Подробни съображения се излагат в касационната жалба. Ответникът - Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез процесуалния си представител юрк. Димитров, оспорва жалбата. Счита постановеното решение за правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалбa. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира следното: С Решение № РС-28-16-035 от 13.10.2016 г. на КПУКИ е установен конфликт на интереси по отношение на Х. В. Г. в качеството му на лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 8 от ЗПУКИ (отм.) - заместник-кмет "Териториално и селищно устройство и обществен ред" ("ТСУОР") на община П. в периода 17.12.2007 г. до 5.11.2015 г., за това, че е упражнил правомощията си по служба, като е сключил договор на 4.06.2014 г. със "С. 36" ЕООД ЕИК ********* в нарушение на чл. 8, изр. второ, предл. първо от ЗПУКИ, в частен интерес на свързано с него лице по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ - С. Х. Л.. Със същото решение е установено, че в нарушение на чл. 16, ал. 1 от ЗПУКИ (отм.) Х. В. Г. като лице, заемащо публична длъжност по чл. 3, т. 8 от ЗПУКИ (отм.), не е подал декларация по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ (отм.) във връзка със сключване на договор със "С. 36" ЕООД на 4.06.2014 г. По делото е установено, че Х. В. Г. е заемал длъжността заместник-кмет на община П. през периода 17.12.2007 г. до 5.11.2015 г. Установено е също, че в изпълнение на правомощията си на заместник-кмет "ТСУОР" на община П. на 4.06.2014 г. в качеството си на представляващ на община П. (Възложител) е подписал договор със "С. 36" ЕООД ЕИК ********* (Изпълнител), представлявано от С. Х. Л.. Договорът е с основание чл. 14, ал. 5, т. 1 от ЗОП и предмет: Поставяне на детски съоръжения в УПИ ХII, кв. 228 по плана на гр. П. и цена в размер на 20 000 лв. без ДДС. По делото не се спори, че управител и едноличен собственик на капитала на "С. 36" ЕООД е С. Х. Л. - брат на съпругата на Х. В. Г.. Установено е също така от представените доказателства, че с Разрешение за поставяне № 17/26.06.2014 г., издадено от главния архитект на община П. на основание чл. 55 от ЗУТ, на община П. се разрешава съгласно одобрените (съгласувани) проекти от главния архитект да извърши предвидените строително-монтажни работи за обект: Поставяне на детски съоръжения в УПИ ХII, кв. 228 по плана на гр. П.. О. П. е платила на "С. 36" ЕООД сума в размер на 19 890,12 лв. с включен ДДС за извършени СМР - поставяне на детски съоръжения в посочения по-горе имот. По делото не е представена декларация по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган - в рамките на предоставената му компетентност съобразно чл. 27, ал. 2 от ЗПУКИ, при спазване на административнопроизводствените правила, а формираният решаващ извод за конфликт на интереси по повод сключването на процесния договор е в съответствие с материалния закон. Развил е съображения, че жалбоподателят е лице, заемащо публична длъжност съгласно чл. 3, т. 8 от ЗПУКИ (отм.) - заместник-кмет на община П.. След анализ на относимите разпоредби от ЗПУКИ (отм.) съдът е направил извод, че конфликтът на интереси предполага наличието на частен интерес и съпътстващата го облага. За целите на тълкуването на чл. 8, изречение 2-ро ЗПУКИ, съгласно който лице, заемащо публична длъжност, няма право да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба, съдът е обсъдил правната природа на подписания от жалбоподателя договор и отражението му в имуществената сфера на съпруга на сестрата на жалбоподателя по повод развилите се облигационни отношения. Съдът е приел, че жалбоподателят е "свързано лице" с едноличния собственик на капитала на дружеството - изпълнител на договора по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗПУКИ. Наличието на хипотезата на свързани лица в конкретния казус означава, че частният интерес на С. Х. Л. се изразява във възможността неговото дружество да реализира приход от сключения с община П. договор за поставяне на детски съоръжения, съответно физическото лице да реализира доход за себе си от печалбата на дружеството, следователно може да доведе до материална облага. Видно от редакцията на чл. 2, ал. 1 от ЗПУКИ (отм.), законодателят е преценил, че дори само възможността съществуващият частен интерес да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията, води до състояние, което е обществено укоримо и като такова не следва да бъде допускано. Наред с това в ЗПУКИ (отм.) не се поставя изискване облагата да е незаконна или да е в резултат на неправомерно упражняване на правомощия или задължения от страна на лицето, заемащо публична длъжност. В заключение съдът е приел, че жалбоподателят е нарушил забраната на чл. 8 от ЗПУКИ (отм.) и решението на КПУКИ в тази му част е законосъобразно. След като са осъществени предпоставките за възникване на конфликт на интереси по отношение на Х. В. Г. за сключването от името на община П. договор със свързано лице, следва, че лицето е било длъжно да подаде и декларация по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ (отм.) за наличието на частен интерес по конкретен повод. В тази част решението на КПУКИ също е счетено за законосъобразно. Решението е правилно. В съответствие с доказателствата по делото и приложимите материалноправни разпоредби, първоинстанционният съд е формирал верен извод за законосъобразност на процесното решение на КПУКИ. За да отхвърли жалбата срещу административния акт, съдът обосновано е приел, че е налице установен конфликт на интереси като правопораждащ юридически факт. Спорът по делото се концентрира върху въпроса за осъществяването на предпоставките на чл. 8, изр. 2 ЗПУКИ (отм.). Касационната инстанция споделя решаващия правен извод на първоинстанционния съд, че е налице нарушение на визираната законова норма, представляващо основание за установяване на конфликт на интереси по отношение на Х. В. Г. в качеството му на заместник-кмет на община П. - лице, заемащо публична длъжност съгласно чл. 3, т. 8 от ЗПУКИ (отм.). Съобразно доказателствата по делото поведението на Х. В. Г. правилно е квалифицирано от КПУКИ като наличие на частен интерес, изразяващ се в получаване на облага в полза на "свързано лице" (под формата на възнаграждение по сключения договор за СМР). Именно тази облага се явява израз на частния интерес по смисъла на чл. 2, ал. 2 и 3 от ЗПУКИ. В ал. 1 от посочената норма законодателят е визирал дори само възможността частният интерес да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на служебните задължение на лицето, заемащо публична длъжност. Според забраната на чл. 8 от ЗПУКИ Х. В. Г. е нямал право да подписва процесния договор. В конкретния случай, в качеството на лице, заемащо публична длъжност, за Х. В. Г. е възникнало задължение да подаде декларация по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ и да спази изискването на чл. 19, ал. 1 да си направи отвод поради наличие на частен интерес по конкретен повод, като се отведе от осъществяване на правомощията си по служба. Съдът не споделя тезата на касатора, че съставомерността на понятията "облага" и "частен интерес" предполага доход, произтичащ от неправомерно използване на възможностите на публичната длъжност. ЗПУКИ никъде не използва понятието "вина" и не изисква установяването й, респ. наличието й, при констатиране на нарушение на забраната по чл. 8 от ЗПУКИ (отм.). Именно защото в повечето случаи публичната длъжност, предвид формата на изпълнението й, води до възможност за влияние в частен интерес с цел облага, осъществяването на задълженията не следва да допуска дори съмнение във възможността те да бъдат изпълнявани в частен интерес. Б. правно значение са вината, размерът на направения разход от общинския бюджет, както и на получения доход от свързаното лице. Целта на закона е не само да попречи на възможността за незаконно обогатяване и/или за получаване на нематериални облаги чрез използване на служебното положение на лице, заемащо публична длъжност, но и да се изключи каквото и да е съмнение, че при извършването на съответното действие това лице се ръководи от частен интерес, който би могъл да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Предвид изложеното, като е приел наличие на конфликт на интереси по отношение на Х. В. Г. съдът е постановил решението си в съответствие с приложимия закон. При липса на релевираните касационни основания, оспореното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданскопроцесуалния кодекс, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение