Решение № 15397 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4327/2014 г.

Решение № 15397 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4327/2014 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Тонка Георгиева Стоянова от гр. Кюстендил, чрез адв. С. Манова, против решение № 31 от 13.02.2014 г. по адм. д. № 234/2013 г. на Административен съд Кюстендил с доводи, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209 от АПК. Поискано е предявеният иск да бъде уважен, както и да се присъдят разноски и за двете инстанции. Ответната страна - Община Кюстендил, представлявана от кмета, с писмено становище и в съдебно заседание, чрез процесуален представител юрк. Христова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Направено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско представителство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлен предявеният от Тонка Георгиева Стоянова от гр. Кюстендил иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Община Кюстендил за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 49 445,60 лв., причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на общинската администрация, в резултат на които е принудително премахнат извършен от Стоянова строеж, представляващ кабинет за медицински услуги, находящ се в УПИ ХIII - за жилищен комплекс, кв. 2 по плана на гр. Кюстендил, като неоснователен. Със същия довод е отхвърлен и искът за законна лихва върху сумата, считано от 26.06.2013 г. до окончателното й изплащане. За да отхвърли предявения от Тонка Георгиева Стоянова иск, съдът е приел, че по делото не е установена първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно наличие на незаконосъобразно действие или бездействие на орган при упражняване на административна дейност. Съответно не са установени и останалите предпоставки за уважаване на иска, а именно: причинени имуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от твърдените незаконосъобразни действия и бездействия на административен орган или длъжностно лице, респективно не се е установила и третата, основна предпоставка за реализиране на отговорност по ЗОДОВ - причинна връзка между незаконосъобразните действия и бездействия на общинската администрация и твърдените имуществени вреди. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. При изяснена фактическа обстановка е направен обоснован и законосъобразен извод, че претенцията е неоснователна и недоказана. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварително установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да са при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. В конкретната хипотеза се претендират имуществени вреди в размер на 49 445,60 лв. като резултат от незаконосъобразните действия и бездействия на общинската администрация в гр. Кюстендил, в резултат на които е принудително премахнат извършен от Стоянова строеж, представляващ кабинет за медицински услуги, находящ се в УПИ ХIII - за жилищен комплекс, кв. 2 по плана на гр. Кюстендил. Предявен е и иск за заплащане на законна лихва върху исканата сума за обезщетение, считано от 26.06.2013 г. до окончателното й изплащане. По делото има допусната и изслушана СТЕ, също така са разпитани и свидетели. Правилно първоинстанционният съд е приел, че Тонка Георгиева Стоянова не е успяла да се справи с доказателствената тежест по установяването на основателността на иска. В конкретния случай е установено, че не са налице незаконосъобразни действия и бездействия от страна на общинската администрация. Правилно съдът е посочил, че така определените от Стоянова незаконосъобразни действия на общинската администрация, изразяващи се в издаване на следните строителни книжа: скица-виза от 18.09.1991 г., разрешение за строеж № 371/1991 г., ЧКЗР от 10.04.1992 г., Разрешение за строеж № 65/14.04.1992 г., всички на главния архитект на Община Кюстендил, Протокол за определяне на строителна линия и ниво и Заповед № 381/9.03.1993 г. на Кмета на Община Кюстендил, по своята същност представляват индивидуални административни актове или официални документи, а не и фактически действия. Административният съд е направил много подробен, обоснован и правилен анализ защо исковата претенция за обезщетение за вреди, настъпили вследствие на бездействия на общинската администрация, длъжностните лица, поради това, че не са провели процедурите предвидени в чл. 50а от ПЗР на ЗТСУ (отм.) и в § 17 от ПР на ЗУТ и не са упражнили контрол по реда на чл. 157, ал. 5 от ЗТСУ (отм.) върху извършваното строителство за съответствието му с одобрените строителни книжа, е неоснователна. Настоящата инстанция споделя изводите на съда в тази насока, поради и което не счита за нужно да ги преповтаря. Анализирайки и оценявайки правилно фактите по делото, законосъобразни са изводите на съда за недоказаност на твърдените от Тонка Георгиева Стоянова имуществени вреди. Оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на касационната жалбоподателка разноски не се дължат. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за настоящата инстанция, изразяващо се в юрисконсултско възнаграждение, в размер на 300.00 лв. на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 във връзка с § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложима в новата редакция на разпоредбите й, влязла в сила преди момента на приключване на устните състезания и обявяване на делото за решаване, а именно - към 19.11.2014 г. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,