Решение № 7155 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9952/2013 г.

Решение № 7155 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9952/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Чеда Петровски - гражданин на Сърбия, против решение № 3736 от 3.06.2013 г. по адм. дело № 4475 по описа за 2013 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му, против решение № 472 от 5.04.2013 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на обжалваното решение. Ответникът по жалбата - Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, редовно призован, не се представлява и не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд София-град, е отхвърлена жалбата на Чеда Петровски, гражданин на Сърбия, против решение № 472 от 5.04.2013 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата на сръбския гражданин за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. 3а да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на установената в закона писмена форма, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Анализирайки подробно понятието "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ, първоинстанционният съд е намерил за правилен извода на административния орган за липсата на приложение на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение, респ. за осъществена спрямо него принуда да напусне страната по произход. Приел е обосновката на административния орган, че заявеният проблем с албанската фамилия Укич е с криминален характер и в процесния случай не се инвокира преследване на чужденеца поради принадлежността му към определена социална група. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 от ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Сърбия поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си в страната по произход. Съдът е констатирал, че при издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход на чужденеца и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съобразил е и задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението на Съда на Европейската общност по дело № С-465/07, според което следва да се установи, че цивилно лице, върнато в съответната страна, поради самият факт на присъствието си на територията на държавата, се излага на реална опасност от посочените заплахи. Първоинстанционният съд изследвайки цялостната обстановка в Сърбия, съпоставена с личната бежанска история на лицето, е приел, че това условие не е налице. Въз основа на приложената справка за положението в страната на произход, съдът е приел, че към момента обстановката не може да бъде определена като ситуация на несигурност, нито за безогледно насилие, което да е основание за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен, при което е счел, че са правилни изводите на административния орган за липсата на основания за предоставяне на закрила по ЗУБ. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административен съд София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Неоснователен е доводът на касатора за необоснованост на обжалваното решение. Напротив, в него съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя, относно предпоставките на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ и е намерил за обоснован извода на административния орган за липса на основателен страх у чужденеца от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Изводът за сигурния характер на страната по произход е направен от първоинстанционния съд, предвид представената официална справка на Държавната агенция за бежанците с вх. № 01-1288/20.02.2013 г. за обстановката в Република Сърбия. Същата е актуална, поради което и информацията съдържаща се в нея като такава следва да се приеме като годна за установяване на релевантните факти по случая. Както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция е останало недоказано твърдението на жалбоподателя, че в Сърбия той е подложен на тежки посегателства. Самият той, в своите интервюта твърди, че не е членувал в политически партии, не е участвал във въоръжени групировки, не е имал никакви проблеми с сръбските власти, не е имал контакти с армия и полиция, не е бил арестуван, задържан и съден в Сърбия. Задържан е в България през 2006 г., но производството е завършило с оправдателна за чужденеца присъда. В интервю с рег. № УП-5442/16.10.2012 г. заявява, че в с. Медведжа, където е живял последно преди да напусне родината си, са останали малко сърби и повечето жители там с албанци. В следващо интервю проведено на 12.09.2012 г. твърди, че там вече не живее нито един сърбин, тъй като той е бил последния сърбин напуснал селото. Противоречията свидетелстват за това, че бежанската история е недостоверна и измислена с цел получаване на закрила по ЗУБ. Твърденията му в бежанската история относно проблемите на чужденеца с хората на Укич са обсъдени, както от административния орган, така и от съда. Правилно е прието, че същите са израз на криминално деяние, което не попада в основанията по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В интервю с рег. № УП5442/14.12.2012 г. заявява, че иска да живее в България със семейството си и децата му да получат образование, което обаче не попада в обхвата на чл. 8 и чл. 9 за предоставяне на закрила по ЗУБ. За да бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут чужденецът следва да представи доказателства, имащи отношение лично към него в какъвто смисъл са дадените указания на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) и мотивите на Съда на ЕО в решението по дело № С-465/07 относно задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Според общоприетите критерии на ВКБООН преценката за разрешаване на пребиваване на търсещи убежище граждани на Сърбия трябва да бъде строго индивидуална и да бъде съобразена с конкретните твърдения на търсещия закрила. Според нормите на международното право, Сърбия не е нито окупирана държава, нито е страна, в която има чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в с. Медведжа, Ябланишки окръг, от където идва Чеда Петровски, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съгласно приложената справка с вх. № 01-1288/20.02.2013 г. на Дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд" към ДАБ липсват данни за насилствено изселване на сърби от с. Медведжа под натиска на албанци след 2011 г. Настоящата съдебна инстанция, при така установените факти, след като прецени доводите на страните и съобрази представените пред касационната инстанция доказателства, намира, че по отношение на Чеда Петровски не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. Като е приел, че обжалваният административен акт е законосъобразен, административният съд е постановил решението си в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,