Решение № 3334 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10762/2017 г.

Решение № 3334 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10762/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ТС "Агроинженеринг" ЕООД със седалище гр. Т. и посочен съдебен адрес в гр. С. срещу решение № 75 от 27.05.2017 г., постановено по адм. д. № 261/2016 г. по описа на Административен съд – Л., с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-2600/4610 от 15.08.2016 г. на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/, определящ публично държавно вземане в размер на 3 727. 63 лева, представляващо на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 и ал. 4, б. "в" от Наредба № 11/06.04.2009 г. 20 % от изплатена субсидия по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г., направление "Биологично растениевъдство" за кампании 2010, 2011, 2012 и 2013 г. г. Дружеството-касатор твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли ВАС да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество, като отмени оспорения АУПДВ. Редовно призован за съдебно заседание, "Агроинженеринг" ЕООД- гр. Т., се представлява от адв. Кралева, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по съображения, подробно развити в жалбата, депозирана писмена защита и устно – в хода по същество. Ответникът, заместник - изпълнителният директор на ДФЗ - РА, редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия чрез юриск. Д. П. е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на същата, съответно – за правилност на оспорения с нея съдебен акт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства–поотделно и в тяхната цялост, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежна по смисъла на чл. 210 от АПК страна и в преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. С обжалваното решение № 75 от 27.05.2017 г., постановено по адм. д. № 261/2016 г., Административен съд – Л. е отхвърлил жалбата на "Агроинженеринг" ЕООД със седалище гр. Т. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-2600/4610 от 15.08.2016 г. на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/, определящ публично държавно вземане в размер на 3 727. 63 лева, представляващо на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 и ал. 4, б. "в" от Наредба № 11/06.04.2009 г. 20 % от изплатена субсидия по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г., направление "Биологично растениевъдство" за кампании 2010 г., 2011, 2012 и 2013 г. За да постанови този резултат, административният съд е приел за установено от фактическа страна, че дружеството- жалбоподател в качеството си на земеделски производител е кандидатствало и е било одобрено за участие по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Биологично растениевъдство" през кампания 2010 г., като поетият агроекологичен ангажимент е за срок от 5 години, т. е. изтича с кампания 2014 г. На земеделския производител за кампании 2010, 2011, 2012 и 2013 г. по тази мярка е изплатена общо сумата от 18 638. 13 лв. Предвид обстоятелството, че земеделският производител следва да депозира в срок до 30 септември на петата година от ангажимента – т. е. до 30.09.2014 г. сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от него продукти с правилата на биологичното производство / изискване по чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/06.04.2009 г. /, същият е бил уведомен с писмо изх. № 01-2600/4610 от 24.07.2014 г., че при непредставяне на изискуемите по чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредбата доказателства в срок, ДФЗ- РА е в правото си да прекрати дългосрочния агроекологичен ангажимент. Поради непредставянето на изискуемите документи в срока по чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредбата, с Уведомително писмо изх. № 01-2600/4610-3 от 26.01.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е прекратен агроекологичния ангажимент с "Агроинженеринг" ЕООД - гр. Т. по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2014 г. Същото Уведомително писмо като индивидуален административен акт е било обжалвано от адресата му по съдебен ред, като с влязло в сила на 24.02.2016 г. съдебно решение/ след касационно обжалване пред ВАС/ жалбата срещу уведомителното писмо е отхвърлена изцяло като неоснователна. Въз снова на влязлото в сила уведомително писмо за прекратяване на агроекологичния ангажимент жалбоподателят е уведомен на основание чл. 26, ал. 1 от АПК за отпочването на административна процедура по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане в резултат на предсрочно прекратения АЕА. След приключване на изискуемата по закон процедура е издаден и обжалваният в настоящото производство АУПДВ № 01-2600/4610-14 от 15.08.2016 г., с който на "Агроинженеринг" ЕООД - гр. Т. е определено задължение в размер на 3 727. 63 лева, представляващо на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 и ал. 4, б. "в" от Наредба № 11/06.04.2009 г. 20 % от изплатена субсидия по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г., направление "Биологично растениевъдство" за кампании 2010 г., 2011, 2012 и 2013 г. По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, която е определила като начална дата на агроекологичния ангажимент: 01.01.2010 г., а за дата на прекратяването му е предложила три варианта: датата 24.07.2014 г., на която е изведено и вписано в регистъра на ИСАК" Регистър на прекратяване на многогодишен ангажимент" Уведомително писмо изх. № 01-2600/4610 от 24.07.2014 г; датата 30.09.2014 г. - крайната дата от петата година на ангажимента, до която подпомаганото лице е следвало да получи и представи в ДФЗ-РА сертификат или друго писмено доказателство за съответствие на произведеното от него с правилата на биологичното производство или датата 26.01.2015 г., на която е издаден Актът за прекратяване на многогодишния ангажимент по мярка 214 изх. № 01-2600/4610-3 от 26.01.2015 г. Вещото лице е заключило, че и при трите варианта подлежащата на връщане сума, посочена в АУПДВ е правилно изчислена и възлиза на 3 727. 63 лв. Едва при приемане на СТЕ в откритото съдебно заседание на 21.02.2017 г. експертът е уточнил, че при третия вариант на определяне датата на прекратяване на ангажимента от началната дата на възникването му до датата на прекратяването му са изминали повече от 5 години, при което размерът на наложената санкция би следвало да бъде 10 % от реално заплатените суми, или 1863. 81 лв вместо определените в АУПДВ 3 727. 63 лв. Въз основа на горните факти и доказателства, административният съд е заключил, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен по материя орган и в изискуемата за целта писмена форма. При издаването му са спазени всички съществени процесуални изисквания. Актът е постановен в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което е законосъобразен, а подадената срещу него жалба като изцяло неоснователна следва да бъде отхвърлена. Според административния съд, за да се установи възникнало ли е публично държавно вземане и какъв е размерът му, административният орган е следвало да прецени наличието на две, кумулативно изискуеми предпоставки, определени в разпоредбата на чл. 18 от Наредба № 11/2009 г., а именно: земеделският стопанин да е получил финансово подпомагане по мярка 214" Агроекологични плащания" и поетият агроекологичен ангажимент да е прекратен или земеделският стопанин да е изключен от подпомагане. Съдът е приел, че и двете материалноправни предпоставки за възникване на определеното в АУПДВ вземане са налице: жалбоподателят е получил финансово подпомагане за кампании 2010, 2011, 2012 и 2013 г. по мярка 214 и агроекологичният му ангажимент е прекратен с влязло в сила след съдебно обжалване уведомително писмо поради неизпълнение на задължението му да представи сертификат или други писмени доказателства в срока по чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/2009 г. Съдът, базирайки се на текстовете от Наредба № 11/2009 г. и възприемайки вариант първи на изготвената и приета по делото като неоспорена съдебно-техническа експертиза, е определил като начална дата на възникване на дългосрочния ангажимент-01.01.2010 г., а като дата на прекратяването му – 24.07.2014 г. – датата, на която в системата ИСАК "Регистър за прекратяване на агроекологичен ангажимент" е изведено и вписано писмо изх. № 01-2600/4610, с което земеделският производител е предупреден за последиците от непредставяне на сертификат в срока по чл. 37, ал. 2, т. 3 от Наредбата. По горните съображения АС-Л. е приел, че посочената в АУПДВ подлежаща на възстановяване сума правилно е определена на 20 % от общата сума на полученото финансово подпомагане по реда на чл. 18, ал. 4, т. "в" от Наредба № 11/2009 г. и е отхвърлил жалбата срещу АУПДВ като изцяло неоснователна. Постановеното съдебно решение е частично неправилно по следните съображения: Макар правилно да е преценил, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, в изискуемата по закон писмена форма, съдържа всички изискуеми по чл. 59 от АПК реквизити, съответства на съществените процесуални изисквания за постановяването му и на двете, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 18 от Наредба № 11/2009 г. материалноправни предпоставки, неправилно АС-Л. е определил датата на прекратяване на агроекологичния ангажимент, а оттам- неправилно е посочил като правно основание за определяне размера на публичното държавно вземане хипотезата на чл. 18, ал. 4, б. "в" от Наредба № 11/2009 г., вместо относимата разпоредба на чл. 18, ал. ал. 4, т. "г" от същата наредба. Въпреки че като фактическо основание за издаване на обжалвания АУПДВ в същия е вписано влязлото в сила /след обжалването му по съдебен ред/ Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "АЕП" изх. № 01-2600/4610-3 от 26.01.2015 г., неправилно административният съд е приел, че датата на прекратяване на агроекологичния ангажимент не е 26.01.2015 г, а по-ранната дата: 24.07.2014 г. на която е изведено писмо № 01-2600/4610 от 24.07.2014 г и и същото неправилно е вписано в ИСАК" Регистър за прекратяване на агроекологичен ангажимент". Основателни в тази връзка са всички, развити от касатора в касационната му жалба оплаквания както за съдържанието на това писмо, което по никакъв начин не може да се приравни на прекратяване на агроекологичния ангажимент, така и за допълнителните фактически признания от страна на административния орган за това, че писмото от 24.07.2014 г. само предупреждава за възможността агроекологичният ангажимент да бъде прекратен в бъдеще, но не съдържа изявление за такова прекратяване. Агроекологичният ангажимент на " Агроинженеринг"ЕООД- гр. Т. към ДФЗ-РА е прекратен най-рано с издаване на Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "АЕП", т. е. най-рано на 26.01.2015 г., което е след изтичане на 5 години от поемане на ангажимента по см. на чл. 18, ал. 4, т. "г" от Наредба № 11/2009 г., в който случай подлежащата на възстановяване сума следва да съставлява 10 % от изплатеното финансово подпомагане за срока на действие на ангажимента, а не, както неправилно е посочено в обжалвания АУПДВ, в размер на 20 % от същата сума. 10 % от изплатеното за кампании 2010, 2011, 2012 и 2013 г. финансово подпомагане по мярка 214 в размер общо на 18 638. 13 лв възлиза на сумата от 1863, 81 лв. Съдебното решение следва да бъде отменено в частта му, в която жалбата на " Агроинженеринг"ЕООД- гр. Т. срещу АУПДВ № № 01-2600/4610 от 15.08.2016 г. на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ е отхвърлена за сумата над 1863. 81 лв до пълния определен размер от 3 727. 63 лв като неоснователна и, вместо него, ВАС, трето отделение следва да постанови решение по същество, с което да отмени АУПДВ № № 01-2600/4610 от 15.08.2016 г. на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ в частта му, в която по отношение "Агроинженеринг" ЕООД-гр. Т., ЕИК ********* е установено публично държавно вземане, представляващо процент от изплатена субсидия по мярка 214 "АЕП" от ППРСР 2007-2013 г., направление "Биологично растениевъдство" за кампании 2010, 2011, 2012 и 2013 г. за сумата над 1863. 81 лв до пълния определен размер от 3 727. 63 лв. В останалата му част съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора ДФЗ следва да бъде осъден да заплати на касационния жалбоподател сумата от 162, 50 лв съдебни разноски /държавна такса и адвокатско възнаграждение/ пропорционално на отменената част от съдебното решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо и второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение