Решение № 8432 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15214/2010 г.

Решение № 8432 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15214/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Топлофикация София" АД, чрез законния си представител П. Милевски, срещу решение № 2982/4.10.2010 г., постановено по адм. д. № 1055/10 г., по описа на Административен съд гр. София (АС), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № Р-902562/8.10.2009 г., издадено на орган по приходите при ТД ТДО", потвърдено с Решение № 172/2009 г. на Директор на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при неправилно прилагане на закона - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание пълномощника на касатора адв. Чечова доразвива доводите в жалбата и моли да бъде отменено решението с присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - директорът на Дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е било Решение № Р-902562/8.10.2009 г., издадено на орган по приходите при ТД "ТДО", потвърдено с Решение № 172/2009 г. на Директор на Дирекция "ОУИ", с което е оставено без разглеждане искане по реда на чл. 133, ал. 3 от ДОПК за поправка на РА № 2900492/12.03.2007 г. За да постанови обжалваното решение от фактическа страна съдът е приел, че с Решение № 614/17.06.2008 г., постановено по адм. дело № 3813/2007 г. по описа на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на "Топлофикация София" АД срещу Ревизионен акт № 2900492/12.03.2007 г., потвърден с Решение № 753/21.05.2007 г. на Директор на Дирекция"ОУИ". С Решение № 1277/29.01.2009 г., постановено по адм . дело № 11088/2008 г. по описа на ВАС на РБ, е обезсилено Решение № 614/17.06.2008 г., постановено по адм. дело 3813/2007 г. по описа на АССГ и е прекратено производството по делото. На 25.03.2009 г. дружеството жалбоподател е депозирало молба до Директора на ТД "ГДО", с която е поискало да бъде поправена допусната очевидна фактическа грешка във влязъл в сила РА № 2900492/12.03.2007 г. По тази молба няма произнасяне. На 26.09.2009 г., дружеството - жалбоподател е депозирало повторна идентична молба до Директора на ТД "ГДО" за поправка на допуснатата очевидна фактическа грешка в РА № 2900492/12.03.2007 г. С обжалваното пред АС Решение № Р-902562 е оставена без разглеждане молбата, поради наличие на влязъл в сила мълчалив отказ по същото искане. При така установеното съдът е приел от правна страна, че тъй като по молба за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в Ревизионен акт от 12.03.2007 г., липсва произнасяне от органа по приходите, то е налице мълчалив отказ за произнасяне от страна на органа по приходите по тази молба, който отказ по силата чл. 149, ал. 2 от АПК (приложим по силата на изричното препращане на § 2 от ДР на ДОПК и предвид липсата на изрична правна уредба в ДОПК относно непроизнасянето на орган по приходите в определен срок по искане за поправка на допуснатата очевидна фактическа грешка), е могъл да се обжалва в едномесечен срок от изтичането на срока за произнасяне. По делото не са ангажирани доказателства, че дружеството - жалбоподател е обжалвало мълчаливия отказ на органа по приходите да се произнесе по депозираната молба от 25.03.2009 г., поради което съдът е приел, че мълчаливият отказ е влязъл в сила. Законосъобразно в обжалвания акт е прието, че е налице процесуална пречка за допустимостта на инициираното второ производство с подаването на молба от 26.09.2009 г. със същото искане за поправка на издадения и влязъл в сила Ревизионен акт от 12.03.2007 г. Подробно съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя, че мълчаливият отказ не е индивидуален административен акт и е приел, че са неоснователни, като се е позовал на разпоредбата на чл. 21 АПК, респ. чл. 149 АПК досежно нормативната уредба на мълчаливия отказ и предвидените срокове за обжалването му. На следващо място, съдът е приел, че мълчаливият отказ е административен акт, който по силата на законовата фикция и необорима презумпция се счита за изричен такъв, издаден при спазване на производството и формата по издаването му, като съдебният контрол се свежда до преценка само на неговата материална законосъобразност. Разпоредбата не чл. 58 от АПК е приложима, когато в определения срок, органът не се е произнесъл, формиран е мълчалив отказ, срещу този отказ засегнатото лице е подало жалба и след това е издаден изричен акт - отказ. В настоящия случай, по молбата на жалбоподателя от 25.03.2009 г. липсва акт не само в срока за произнасяне, но и след това, а инициираното второ производство е самостоятелно производството, по което няма произнасяне и последвалият изричен отказ е по молбата от 26.09.2009 г., а не по молбата от 25.03.2009 г. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите. Безспорно установено е, че РА № 2900492/12.03.2007 г., ведно с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № П 2990492/26.03.2007 г. са влезли в законна сила, както и че по молба на касатора от 25.03.2009 г. за поправка на РА № 2900492/12.03.2007 г., липсва произнасяне на органа по приходите. Основният спорен момент както в производството пред АС, така и в настоящото производство е правната природа на мълчаливия отказ на органа да се произнесе в предвидените в АПК срокове и по-конкретно налице ли е задължение на органа, при влязъл в сила мълчалив отказ да се произнесе по повторна молба с идентично искане. Настоящият състав намира, че извода на АС за законосъобразност на обжалваното решение, поради наличие на влязъл в сила мълчалив отказ е правилен и съответстващ на правната природа на мълчаливия отказ, приравнен на административен акт. Действително сроковете по чл. 57 от АПК за издаването на индивидуалния административен акт са инструктивни и в тази насока съдът споделя доводите в жалбата. До същият извод е достигнал и АС в мотивите на обжалваното решение. Уредбата на сроковете в АПК не се различава принципно от уредбата им в чл. 8 от ЗАП. По приложението на чл. 8 от ЗАП с ППВС № 4/1976 г., т. 8 е прието, че с изтичането на сроковете за произнасяне не се преклудира възможността за административния орган да се произнесе по искането, което постановление е валидно и сега. Тази възможност на органа, не е въведена в задължение и именно в тази насока е и цитираната от касатора съдебна практика на ВАС, свързана с последващо изрично произнасяне на органа. В конкретния случай, както е приел и АС, липсва изрично произнасяне от органа, т. е. същият не се е възползвал от възможността си да се произнесе по същото искане, въпреки липсата на жалба по предходен мълчалив отказ, поради което и не съществува правна възможност същият да бъде задължен да се произнесе с изричен акт. В тази насока както приема в практиката си ВАС уредбата на мълчаливия отказ не може да бъде приложена в случаите, когато има произнасяне от органа, макар и след срока по чл. 57 от АПК и се уважава искането за издаване на административен акт, благоприятен за искателя. Това разбиране е във връзка с разпоредбата на чл. 58, ал. 3 от АПК, според която изричният отказ се смята отменен, ако е последвал мълчаливия преди решението за отмяна. Този изричен отказ е валиден, но незаконосъобразен, ако бъде признат за такъв мълчаливия отказ, което разрешение е наложено от процесуална икономия, първо да бъде отменян мълчаливия отказ, след това и изричния такъв при преценяване на едни и същи материални предпоставки за издаването им. Както правилно е приел АС, мълчаливият отказ е административен акт, който по силата на законовата фикция и необорима презумпция се счита за изричен такъв, издаден при спазване на производството и формата по издаването му, като съдебният контрол се свежда до преценка само на неговата материална законосъобразност (в случаите, когато такъв е обжалван по съдебен ред в сроковете, предвидени в закона). В конкретния случай при липса на обжалване в предвидените срокове на мълчаливия отказ, правилно съдът е приел, че е налице влязъл в сила мълчалив отказ и законосъобразно органа по приходите се е позовал на този факт и е оставил без разглеждане повторното идентично искане за поправка на РА № 2900492/12.03.2007 г. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,