Решение № 1488 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14052/2008 г.

Решение № 1488 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14052/2008 г., VII о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на началника на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР - Русе срещу решение № 53 от 02.10.2008 г. на Административен съд - Русе по адм. д. № 282/2008 г. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба Мариан Чавдаров Цанев не е изразил становище по нея. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС - Русе е отменил заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 20037/25.03.2008 г. на началника на сектор "Пътна полиция" при ОДП - Русе, с която на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движението по пътищата е постановено изземване на свидетелството за управление на МПС на Мариан Чавдаров Цанев поради това, че е загубил придобитата правоспособност да управлява МПС. Съдът е приел, че направеният извод от административния орган, че на водача са били отнети всички контролни точки към 29.02.2008 г., поради което е бил длъжен да върне притежаваното свидетелство за правоуправление на МПС, не се подкрепя от доказателствения материал по делото. В тази връзка, след като е обсъдил приложената от административния орган справка за влезлите в сила наказателни постановления, с които на жалбоподателя са били наложени административни наказания за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата и отнети съответния брой контролни точки и заключението на експерта, изготвил приетата по делото съдебно-графологична експертиза, съдът е приел, че НП № 1458/18.04.2008 г., с което на Цанев са отнети 10 контролни точки, не му е било надлежно връчено по реда на чл. 58 от ЗАНН. При това положение е извел извод, че към датата на налагане на оспорената ПАМ същото не е влязло в сила и водачът не е загубил правоспособността да управлява МПС. По тези съображения съдът е счел, че към момента на налагане на ограничителната мярка на жалбоподателя не са били отнети всички контролни точки, следователно не е изпълнен фактическият състав на приложимата разпоредба и оспорената заповед се явява незаконосъобразна. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател го оспорва като поддържа, че е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че след като по делото е било установено, че подписът за получател на наказателното постановление не е положен от адресата на акта и поради това същото не е влязло в сила, материалите по преписката е следвало да се изпратят на прокуратурата за установяване на подписалото го лице, като се спре съдебно административното производство. Касационната жалба е неоснователна. При решаване на спора съдът е спазил процесуалните разпоредби и е приложил точно материалния закон. Правилно, в резултат на верен анализ на събрания доказателствен материал, съдът е приел, че не са налице елементите на фактическия състав по чл. 171, т. 4 от ЗДвП за прилагане на оспорената ограничителна мярка спрямо жалбоподателя. След като е констатирано, че водачът не е загубил правоспособността си да управлява МПС при отнети пълен брой 39 контролни точки, за него не е възникнало задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне свидетелството за управление на МПС. Поради това компетентният орган незаконосъобразно с обжалваната заповед е приложил спрямо жалбоподателя предвидената в чл. 171, т. 4 от ЗДвП принудителна административна мярка. Поради това съдът правилно е отменил оспорения административен акт. Неоснователен е доводът, че съдът е следвало да спре съдебното производство и изпрати материалите на органите на досъдебното производство поради констатирани престъпни обстоятелства. На първо място, по делото не са събрани данни за осъществено инкриминирано деяние, за което да бъдат уведомени компетентните органи. На следващо място - предмет на доказване по делото е било само авторството на положения подпис за получател на НП № 1458/18.04.2008 г., като въз основа на изслушаната експертиза съдът правилно е приел, че същият не е на жалбоподателя - адресат на акта. По делото не е имало данни кое е лицето, подписало на документа, но доколкото това обстоятелство не е относимо към спора, за съда не е възникнало задължение да установява този факт, поради което законосъобразно е счел същия за изяснен от фактическа страна и го е решил по същество. Тук следва да се отбележи, че няма пречка, ако административният орган счита, че са налице индиции за престъпни обстоятелства, да сезира компетентните институции. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,