Решение № 11359 от 5.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3593/2010 г.

Решение № 11359 от 5.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3593/2010 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "О'Бон Шанс" ООД, гр. София, чрез адв. Бойко Ботев, срещу решение от 06.10.2009 г. по адм. дело № 5280/2006 г. на Софийския градски съд, административно отделение, III - Е състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ДРА № 1287/26.01.2004 г. на ТДД - София, потвърден с решение № 610/30.03.2004 г. на регионалния данъчен директор - гр. София, в частта по прилагането на ЗДДС (отм.), с който на "О'Бон Шанс" ООД, гр. София е отказано право на данъчен кредит в размер на 5200 лв. за данъчен период м. 05.2002 г. по фактура № 10/14.05.2002 г., издадена от "Ринг Плюс" ЕООД, гр. Пазарджик. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Господинова, ангажира становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба по подробно изложени съображения. Жалбата е подадена в срок и е ОСНОВАТЕЛНА: Оспореното решение е постановено след отменително решение № 12120/05.12.2006 г. на ВАС, I отделение, с което е отменено решение от 10.01.2006 г. на СГС по адм. дело № 1780/2004 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. В решението си ВАС е дал указания при новото разглеждане на делото да се събере и прецени конкретно доказателство - ИПДПО, както и да се произнесат мотиви относно реалността на доставката, тъй като в отмененото решение на СГС са направени изводи само за "счетоводните" предпоставки за признаването на данъчен кредит. При новото разглеждане на делото Софийският градски съд е приел, че от събраните в хода на ревизията и на съдебното производство доказателства, не се установява реалност на процесната доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). Процесната фактура е била издадена без основание, поради което е осъществен фактическият състав на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). В съответствие с горното съдът е приел, че на жалбоподателя правилно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура, издадена от "Ринг Плюс" ЕООД. Постановеното решение е неправилно. По делото е представен ДРА № 889/21.01.2003 г., издаден на прекия доставчик "Ринг Плюс" ЕООД, с който е приключила данъчна ревизия, обхващаща и процесния данъчен период - м. 05.2002 г. Видно от този ДРА, както и от съдебно - счетоводната експертиза, допусната при първоначалното разглеждане на делото, за извършените от "Ринг Плюс" ЕООД облагаеми доставки няма корекции на начисления данък по ДДС (по Дневника за продажбите). Следователно с така представения влязъл в сила ДРА процесната доставка е приета за реално извършена. Наред с това обстоятелство, с експертизата е установено, че сумата по дължимия данък е внесена ефективно в бюджета съгласно справка декларация вх. 5315/13.06.2002 г. По делото са представени и заверени копия от дневник за продажбите за процесния период - м. май 2002 г. с отразена сделка с облагаема стойност 26000 лв. и начислен ДДС в размер на 5200 лв., главна книга за сметка 4532 - "Начислен ДДС по продажбите" и справка декларация вх. 5315/13.06.2002 г., в която за м. май 2002 г. процесната доставка е единствената сделка. При съвкупната преценка на така представените доказателства, настоящата съдебна инстанция намира, че е доказано наличието на реална доставка по процесната фактура, за изясняването на което обстоятелство първоначалното решение на СГС е било отменено и върнато за ново разглеждане. Предвид изложеното обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Вместо него на основание чл. 227, ал. 1 АПК следва да се постанови решение по съществото на спора, с което се отмени процесния ДРА и на жалбоподателя се признае данъчен кредит в претендирания размер. С оглед изхода на делото на касатора следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 586,50 лв. (петстотин осемдесет и шест лева и петдесет стотинки), от които: 50 лв. държавна такса за първа инстанция; 25 лв. държавна такса за касационна инстанция; 100 лв. договорено и платено адвокатско възнаграждение, съгласно представено пълномощно; общо 400 лв. за две съдебно-счетоводни експертизи; 7,50 лв. за издаване на препис от съдебни протоколи; 4 лв. за издаване на препис от решение. Водим от горното, Върховният административен съд, IА отделение, на основание чл. 227, ал. 1 АПК