Решение № 1887 от 11.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16515/2013 г.

Решение № 1887 от 11.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16515/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 237, ал. 1 и сл. АПК. Образувано е по искане на Димитър Стефанов Ковачев, от гр. София, за отмяна на влезлите в сила определение № 5181 от 23.07.2013 г. по адм. д. № 6447/2013 г. по описа на Административен съд - София-град, второ отделение, 25 състав и определение № 12888 от 7.10.2013 г. по адм. д. № 12049/2013 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Позоваването е на определение № 9156 от 20.06.2013 г. по адм. д. № 5358/2013 г. по описа на Върховния административен съд, седемчленен състав, втора колегия, както и на подадени молби по жалби, по които са образувани други дела. Като правно основание са посочени разпоредбите на чл. 239, т. т. 1 и 2 АПК. Ответниците не са взели отношение. Искането за отмяна е постъпило в предвидения в чл. 240, ал. 1 АПК едногодишен срок от влизане на определението в сила, направено е от страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения: С определение № 9156 от 20.06.2013 г. по адм. д. № 5358/2013 г., Върховният административен съд, седемчленен състав, втора колегия, е отменил определението от 13.06.2013 г. за даване ход по същество, оставил е без разглеждане искането на Димитър Стефанов Ковачев, от гр. София, да бъде отменено при условията на чл. 239, т. 3 и 4 АПК решение № 3048 от 5.03.2013 г. по адм. д. № 700/2013 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав. Съдът е приел, че искането е процесуално недопустимо, тъй като цитираното решение е постановено в производство по отмяна и не става дума за решение на петчленен състав в редовно инстанционно производство. Следователно, с определение № 9156 от 20.06.2013 г. по адм. д. № 5358/2013 г., Върховният административен съд, седемчленен състав, втора колегия, не е разрешил административен спор, нито се е произнесъл по същество по искане за отмяна. В приложеното към настоящето дело във връзка с това искане за отмяна адм. д. № 5358/2013 г. по описа на Върховния административен съд, седемчленен състав, втора колегия, се съдържат адм. д. № 278/2012 г. по описа на Административен съд - София-град, първо отделение, втори състав, адм. д. № 6659/2012 г. по описа на Върховния административен съд, VI отделение и адм. д. № 700/2013 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав. От първите две се установява, че предмет на делата е спор по чл. 118 КСО относно отказа на органите на Столично управление "Социално осигуряване" да отпуснат на Ковачев пенсия за осигурителен стаж и възраст, а третото е производство за отмяна на влязлото в сила решение № 13836 от 5.11.2012 г. по адм. д. № 6659/2012 г. на ВАС, VI отделение. От изложеното категорично се налага изводът, че нито определение № 9156 от 20.06.2013 г. по адм. д. № 5358/2013 г. по описа на Върховния административен съд, седемчленен състав, втора колегия, нито цитираните по-горе дела имат значение за спора по адм. д. № 6447/2013 г. по описа на Административен съд - София-град, второ отделение, 25 състав и по адм. д. № 12049/2013 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. По първото дело, съдът е бил сезиран с искане на Ковачев по чл. 250 АПК да бъде разпоредено на органите на полицията да освободят урегулирани поземлени имоти по плана на с. Долни Раковец, Община Радомир. Това дело е приключило с прекратително определение № 5181 от 23.07.2013 г., което е оставено в сила с определение № 12888 от 7.10.2013 г. по адм. д. № 12049/2013 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Никакво отношение към този конкретен спор нямат обстоятелствата относно какви други молби е подавал Ковачев по други дела, както и по какви жалби са образувани тези дела. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд не е компетентен да се произнася по правилността на решения по наказателни дела, по разпореждането на заместник-председателя на Върховния касационен съд от 6.01.2014 г., както и по писмо вх. № 10648 от 9.10.2013 г. на Върховна касационна прокуратура. Последните две свидетелстват за липса на процесуална възможност за повторно разглеждане на наказателни дела № 47/2004 г. и 1339/2004 г. по описа на ВКС - I НО и в тази връзка не установяват нови факти и обстоятелства. От изложеното се налага изводът, че не са налице предпоставките на чл. 239, т. т 1 и 2 АПК, тъй като тези текстове визират, като основания за отмяна, нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната; по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда. В искането за отмяна са изложени съображения за неправилност на постановените определения, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Тези оплаквания кореспондират с основанията за инстанционно обжалване по чл. 209, т. 3 АПК във връзка с чл. 236 АПК, който ред в случая е изчерпан с определение № 12888 от 7.10. 2013 г. по адм. д. № 12049/2013 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Отмяната на влезли в сила съдебни актове по чл. 237 и сл. АПК не е фаза, стадий на административния процес, а самостоятелно извънинстанционно производство. Това е извънреден способ за контрол и защита, който се развива след като съдебният акт е влязъл в сила и процесът е приключил. В разпоредбите на чл. 239 АПК изчерпателно са изброени основанията за отмяна. Те не могат да се тълкуват и прилагат разширително, тъй като въз основа на тях се посяга върху стабилитета на съдебните актове, който е съществен за правната сигурност на лицата, органите и организациите. По изложените в тези мотиви съображения се приема, че подаденото искане за отмяна е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Разноски по делото не се присъждат, тъй като ответниците не са направили и поискали такива. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, Втора колегия,