Решение № 7944 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4348/2016 г.

Решение № 7944 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4348/2016 г., III о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. М. Х., гражданин на Тунис, чрез адв. Войнов срещу Решение № 8207 от 28.12.2015 г. постановено по адм. дело № 11275/2015 г. на Административен съд С.-град (АССГ). В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт на основанията, посочени в чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново за отмяна на административния акт. Ответникът по касационната жалба - заместник-председателят на ДАБ не представя отговор по касационната жалба. В съдебно заседание касационният жалбоподател се явява лично и с адв. Войнов. Поддържа касационната жалба на изложените в нея основания и моли да бъде отменено обжалваното решение. Ответникът не изпраща процесуален представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на М. М. Х., гражданин на Тунис срещу Решение № 8592 от 28.10.2015 г. на заместник-председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да мотивира този резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и в съответствие с целта на закона. От приложените по делото доказателства съдът е установил, че административното производство е второ по ред, като молбата е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ, но в нея не се излагат нови факти и обстоятелства, мотивиращи молбата за закрила. С Решение № 251 от 05.04.2012 г. председателят на ДАБ при МС е отказал предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на чуждия гражданин. Това решение е обжалвано пред Административен съд С.-град, който с Решение № 4382 от 27.07.2012 г., постановено по адм. дело № 5174/2012 г. по описа на същия съд е отхвърлил жалбата на М. М. Х. Решението на АССГ е оставено в сила с Решение № 9688 от 27.06.2013 г., постановено по адм. дело № 11823/2012 г. по описа на Върховния административен съд. Втората молба на кандидата е подадена на 25.03.2015 г. и по нея е постановен отказът - предмет на контрол за законосъобразност в обжалваното решение. По съществото на спора първоинстанционният съд е приел, че изводите на административния орган за липса на предпоставки за предоставяне на закрила по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ съответстват на събраните в хода на административното производство писмени доказателства. След подробен анализ на приложимата нормативната уредба, съдът е развил съображения за това, че по отношение на М. М. Х. не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - не се доказва наличие на основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Първостепенният съд е направил извод, че Х. не е обосновал наличие на страх от преследване от властите в Тунис. В мотивите си съдът е съпоставил законовите предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и изложените от жалбоподателя твърдения в проведеното интервю. Решаващият съд е установил, че при провеждането на интервютата с него и в двете производства чужденеца изрично е заявил, че е напуснал родината си поради приемането на католицизма през 2005 г. - обстоятелство, за което бил уведомил своя брат. Въз основа на представената справка за ситуацията в Тунис съдът е направил извод, че приемането на католицизма не обосновава предоставяне на закрила, доколкото конституцията на страната гарантира свободата на религиозните вярвания и практикуването на религиозните ритуали, ако не нарушават обществения ред, като е приел, че за чужденеца няма основателен страх от преследване и не следва да му се предоставя закрила. В този смисъл според съда по отношение на него не е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, както и че посочените от него причини да напусне държавата по произход са извън предпоставките за предоставяне на закрила по смисъла на ЗУБ. На следващо място първоинстанционният съд е приел, че не са налице и материалните предпоставки за уважаване молбата на кандидата за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ. Съдът е установил, че кандидатът за закрила не е бил принуден да напусне Тунис поради смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито би бил застрашен от такива посегателства при завръщането си в страната по произход. Административният съд е обсъдил представената по делото справка вх. № 01-5281 от 27.05.2015 г. на Дирекция "Международна дейност" при Държавна агенция при бежанците, съдържаща информация за актуалната политическа и икономическа обстановка в Тунис и е обосновал, че не е налице заплаха за чужденеца, породена от ситуация на безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, като последната хипотеза е разгледана и в светлината на даденото тълкуване в Решение по дело № С-465/07 на Съда на Европейския съюз относно чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Според съда изложените от жалбоподателя причини не са основание за предоставяне на хуманитарен статут. Воден от тези съображения, съдът е отхвърлил жалбата на М. М. Х. срещу решението на председателя на ДАБ, с което е постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено в съответствие с приложимия материален закон - чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, при липса на нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касатора и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Видно от самите изявления на жалбоподателя причина за напускането са мотиви, които имат личен характер (проблемите с неговото семейство поради приемането на католицизма) и които не са сред предпоставките за предоставяне статут на бежанец, предвидени в чл. 8 от ЗУБ. Не са налице и нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му на произход - Тунис с оглед факта, че предмет на разглеждане пред ДАБ е втора молба за закрила, представляваща и последваща такава по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. Изводът на първоинстанционния съд, че не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. Правилно също така са преценени относимите факти и обстоятелства от бежанската история, които сочат на липса на материалните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ. Не е налице и хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, в която основание за предоставяне на хуманитарен статут е налице и когато чужденецът е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че съдът не е преценил правилно предоставените доказателства относно конкретната ситуация в страната на произход. В съответствие с информацията, съдържаща се в представената по делото справка вх. № 01-5281 от 27.05.2015 г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ-МС, административният съд правилно е приел, че не е налице заплаха за молителя поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. По изложените съображения правилно в решението е посочено, че не са налице предпоставки за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут по отношение на жалбоподателя. Въз основа на анализа на релевантните за правния спор факти и обстоятелства съдът е формирал обоснован от фактическа и правна страна извод за законосъобразност на обжалвания отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховния административен съд, трето отделение,