Решение № 9404 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1127/2020 г.

Решение № 9404 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1127/2020 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на С. Стефанов от [населено място], чрез адвокат Атанасов, за отмяна на решение № 1493/08.08.2019 г. по адм. дело № 1493/2019 г. по описа на Административен съд- Бургас. Молителите сочат, че са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК. Отправят искане до съда решението да бъде отменено и да се постанови решение, с което да се върне делото за ново разглеждане. Подадено е искане и от А. Костова и Т. Николов от [населено място], чрез адвокат Атанасов, за отмяна на решение № 1493/08.08.2019 г. по адм. дело № 1493/2019 г. по описа на Административен съд- Бургас. Молителите сочат, че са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК. Отправят искане до съда решението да бъде отменено и да се постанови решение, с което да се върне делото за ново разглеждане. Ответната страна - Областния управител на Бургаска област изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Ответната страна - Т. Терзиев не изразява становище по искането за отмяна. Ответната страна - С. Николова не изразява становище по искането за отмяна. Ответната страна - Е. Лепкова не изразява становище по искането за отмяна. Ответната страна - Т. Николов не изразява становище по искането за отмяна. Ответната страна - Д. Терзиева не изразява становище по искането за отмяна. Ответната страна - Х. Георгиева не изразява становище по искането за отмяна. Ответната страна - Агенция "Пътна инфраструктура", чрез юрисконсулт Иванова изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Върховният административен съд, Първа колегия, в настоящият си съдебен състав, след като прецени допустимостта на исканията, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Исканията са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срок, а разгледани по същество са неоснователни. Правното основание на чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК представлява извънинстанционен способ за отмяна на влязло в сила решение, при изброените в тези разпоредби хипотези. Изискването на т. 1 е да са налице нови писмени доказателства или нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни на страните и по т. 5 - страната, вследствие на нарушаване на съответните правила да е била лишена от възможност да участва в делото или да не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. При отменителното основание, посочено в чл. 239, т. 1 от АПК, се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила, но не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страните. Освен това, тези факти, които имат отношение към спорното правоотношение, следва да имат качеството на нови и да не са били включени във фактическия материал на делото. Последните следва да са подкрепени с писмени доказателства, като е необходимо тези доказателства да не са били известни на страната, а ако тя е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документ за тях. За да се проведе успешно производството по чл. 239, т. 1 АПК следва страната, участвала в процеса да не е проявила небрежност или процесуално бездействие, което означава, че въпреки нейната процесуална активност новото доказателства или новото обстоятелство да не е могло да й бъде известно. В процесния случай не се касае за нито една от двете хипотези, визирани в чл. 239, т. 1 АПК, на която се позовават молителя. С молбата за отмяна не се сочат, нито се представят нови доказателства. Доводите на молителите, че при разглеждане на делото и постановяване на решението не им е било известно, че е имало други пазарни аналози, които е следвало да бъдат включени в експертното заключение на вещото лице е неоснователно. В хода на съдебния процес, молителите чрез процесуалният си представител са разполагали с възможността да поискат да бъде изготвена друга експертиза, която да бъде преценена от съда или да зададат допълнителни въпроси към вещото лице. Представените с настоящата молба приложения с номера от едно до четири представляват сделки, на база на които молителите с помощта на частен експерт, лицензиран оценител, който същите сами са избрали, е определена средната пазарна стойност. Недопустимо е тяхното разглеждане и кредитиране, тъй като те не са извършени в хода на съдебното производство и не отговарят на критериите, посочени в Закона за държавната собственост. В хода на съдебното производство, при събирането на доказателства, молителите са имали възможност да предоставят за преценка на съда всички такива, които са смятали, че са относими към предмета на делото. Тази тяхна възможност е преклудирана с приключване на събирането на доказателства. Не следва да се кредитира оценъчна експертиза, изготвена извън хода на съдебното производство и неприета като доказателство по делото, тъй като това не е ново доказателство, за което страната не е знаела по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Още повече, че страните са имали възможност да се запознаят с оценката преди нейното изслушване и не са направили възражения срещу същата, дори напротив, съгласили са се да бъде приета и кредитирана като доказателство при определяне на размера на обезщетението от съда. В този смисъл исканията за отмяна имат характер на касационни жалби, тъй като се сочи неправилност на съдебното решение, но е недопустимо да се извършва проверка за законосъобразност на постановено решение в производство по отмяна. Както се посочи по-горе, отмяната по реда на чл. 237 и сл. от АПК представлява самостоятелно извънинстанционно производство, чрез което се осъществява контрол и отмяна на влезли в сила съдебни актове, които са неправилни, като се реализира само при наличие на основанията по чл. 239 от АПК, които не са на лице. След като молителят се позовава на чл. 239, т. 1 от АПК, а не се сочат нито нови доказателства, нито навежда нови фактически обстоятелства, то искането като неоснователно следва да се отхвърли. Неоснователни се явяват и исканията по отношение наведените доводи за наличие на предпоставките по чл. 239, т. 5 от АПК. Разпоредбата на посочената норма визира няколко хипотези на отмяна, всяка от които представлява самостоятелен фактически състав. Общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в съдебното заседание при гледане на делото, което е довело до нарушаване на правото й на защита, а оттук и върху правилността на постановеното съдебно решение. Видно от данните по делото, обаче, молителите са били представлявани в съдебните заседания пред Административен съд-Бургас, чрез упълномощен процесуален представител-адвокат Атанасов и спрямо тях не са налице предпоставките на чл. 239, т. 5 от АПК за отмяна на атакуваното решение. Изложеното мотивира настоящия състав да приеме, че не са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК за отмяна на влязлото в сила решение № 1493/08.08.2019 г. по адм. дело № 1493/2019 г. по описа на Административен съд- Бургас, с което е изменена заповед РД-09-17/04.06.2019 г. на областния управител на Област Бургас, с която се отчуждават частни имоти за държавна нужда за изграждане на обект: "Обходен път на гр. Бургас – І-ви етап от км 230+700 на път І-9 "Сарафово – Бургас" до км 493+550 на път І-6 "Ветрен – Бургас" и локални платна", в частта относно размера на определеното обезщетение за 25, 191 дка от имот с идентификатор 07079.3.897, находящ се в землището на гр. Бургас, местността "Курт тепе", целият с площ 54, 330 дка, като увеличава този размер от 321 070 лева на 479 264, 45 лева, както и в частта относно размера на определеното обезщетение за 24, 476 дка от имот с идентификатор 07079.3.911, находящ се в същата местност, целият с площ 26, 971 дка, като увеличава този размер от 311 957 лева на 463 820, 20 лева. Така мотивиран и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Първа колегия, тричленен състав на четвърто отделение