Решение № 6261 от 4.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 287/2012 г.

Решение № 6261 от 4.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 287/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Д-р Анна Маринова - АИППМП" с. Рогош, представлявано от пълномощника адв. Горанска, срещу решение № 1760 от 31.10.2011 г., постановено по административно дело № 221 по описа за 2011 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на д-р Анна Маринова в качеството й на ЕТ "Анна Маринова - АИППМП" против писмена покана за доброволно възстановяване изх. № 16-0678/23.12.2010 г., издадена от директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) - Пловдив, и жалбоподателят е осъден да заплати на РЗОК - Пловдив сума в размер на 247,62 лв., представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Касаторът твърди, че решението е неправилно като необосновано и в нарушение на материалния закон, а потвърдената с него писмена покана е незаконосъобразна. Моли за отмяна на съдебното решение и на писмената покана, като претендира и присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът по касация - директора на Районна здравноосигурителна каса - Пловдив, чрез пълномощника юрк. Хронева, в писмен отговор моли касационната жалба да се отхвърли като неоснователна, а атакуваното с нея решение да се потвърди, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага оставяне в сила на оспореното с нея решение като правилно. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваният съдебен акт не страда и от пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка. Между касатора в качеството му на изпълнител на медицинска помощ, и НЗОК, чрез директора на РЗОК - Пловдив, е бил сключен договор № 160678/27.02.2009 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ. В чл. 36 и чл. 37 от договора страните са уговорили правилата и рамките, при които изпълнителят на медицинска помощ може да назначава специализирани медицински дейности (СМД) и медико-диагностични дейности за сметка на бюджета на НЗОК. Със заповед № II-РД-18-2086/01.12.2010 г. на директора на РЗОК-Пловдив е наредено да бъде извършена финансова проверка на изпълнителя на медицинска помощ за спазване на възложените регулативни стандарти за 2009 г. Резултатите от извършената проверка са обективирани в констативен протокол от 13.12.2010 г. и протокол за неоснователно получени суми от същата дата, в които е отразено, че изпълнителя на медицинска помощ, след отчитане на разрешените надвишения и задължението за компенсиране, е превишил с 1435,07 лв. за първото тримесечие на 2009 г. и с 360,95 лв. за четвъртото тримесечие на 2009 г. определените му регулативни стандарти за направления за медико-диагностични дейности (МДД), назначени с бл. МЗ-НЗОК № 4, поради което тези суми като получени без правно основание следва да бъдат възстановени на НЗОК. ЕТ "Д-р Анна Маринова - АИППМП" е подал възражение до директора на РЗОК - Пловдив срещу цитираните протоколи. Възражението не е уважено и директора на СЗОК на основание чл. 76а, ал. 3 във връзка с чл. 76а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) е издал процесната писмена покана до изпълнителя на медицинска помощ за възстановяване на горепосочените суми в бюджета на касата. За да отхвърли жалбата, с която е бил сезиран, Пловдивският административен съд обосновано е приел, че писмената покана е издадена от компетентен орган в установената форма в съответствие с материалния закон и неговата цел, при ненарушаване на процесуалния закон. В хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията и обуславящите го такива) решаващият съдебен състав е извел аргументиран извод, че жалбоподателят е превишил определените му регулативни стандарти за процесните периоди, и съответно заплатените в тази връзка суми от НЗОК подлежат на връщане в бюджета й, което административният орган законосъобразно е разпоредил. Така постановеното решение е правилно, а тезата за противното на касатора не може да бъде споделена. Съобразно изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е проверил законосъобразността на оспорения пред него акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията на касатора за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията му за необоснованост. Финансовата проверка е установила превишения на договорените регулативни стандарти за първо и за четвърто тримесечие на 2009 г. от изпълнителя на медицинска помощ за назначаване на медико-диагностични дейности, поради което директора на Районната здравноосигурителна каса законосъобразно е издал оспорената писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание. Със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса Народното събрание ежегодно определя размера на парите, които НЗОК има право да изплати за здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ. С чл. 4, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. е въведено задължение за НЗОК всяко тримесечие да определя към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ броя на назначаваните от тях специализирани медицински и медико-диагностични дейности в съответствие с определените размери на парите за здравноосигурителни плащания. Излизането извън тези рамки е за сметка на лечебното заведение, защото се надвишават медицинските дейности, предмет на договора, които НЗОК е приела да финансира. При установен изчерпан лимит от медицински направления, изплатените надвишения съставляват неоснователно получени суми, които подлежат на възстановяване. Назначавайки медико-диагностични дейности над определения му с регулативните стандарти брой касаторът е причинил плащания от НЗОК над определените й с бюджета средства, които следва да й ги възстанови по силата на изричната разпоредба на чл. 37, ал. 3 от договора между тях. Неоснователно е направеното в това отношение касационно оплакване, че сумата, формирана като преразход на регулативните стандарти (РС), не е получена от касатора, защото на възстановяване от назначилия МДД в превишение на определените му РС подлежат и сумите, заплатени на други изпълнители на медицинска помощ в резултат на това надвишение. Независимо от факта, че не всичките суми от преразхода са получени от касатора (това е така, защото не само той е извършвал назначените от него МДД, а плащанията по тях се правят на съответните изпълнители на тези дейности), след като изпълнителя на медицинска помощ с назначените медико-диагностични изследвания бл. МЗ-НЗОК № 4 е превишил определените му регулативни стандарти за процесния период, той дължи възстановяването на неоснователно заплатените от НЗОК суми в бюджета на касата. Размерът на недопустимото превишение на РС е установен коректно от контролния орган при извършената финансова проверка, приключила с протокол за неоснователно получени суми (чиято формална доказателствена сила не е опровергана), послужил като фактическо основание за издаване на писмената покана. Неуместно е позоваването на касатора на неприложимата в случая разпоредба на чл. 55 от Закона за задълженията и договорите. При сключване на договори с изпълнителите на медицинска помощ, НЗОК действа в качеството си на административен орган, а не като субект на гражданското право, което важи и за осъществяване на контрола по изпълнението на тези договори. Писмената покана е издадена при спазване на предвидената процедура в контролно производство по реда на специалния за процесните правоотношения Закон за здравното осигуряване, която покана представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Изложеното изключва аналогията с гражданското право и в частност с института на неоснователното обогатяване по ЗЗД, който касае отношения между равнопоставени субекти. От данните по делото е видно, че правилата на приложимата в случая разпоредба на чл. 76а от ЗЗО са били спазени: извършена е проверка по реда на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, за резултатите от нея е съставен протокол за неоснователно получени суми, прието е писменото възражение на лицето, обект на проверката, от директора на РЗОК, като поканата за възстановяване на сумите, получени без правно основание, е издадена в писмена форма и е мотивирана, отговаряща на изискванията на чл. 59 от АПК, от оправомощен за това орган в рамките на неговата материална компетентност, определена в чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО, след изтичане на срока по чл. 76а, ал. 2 от ЗЗО. Изложеното налага извод, че установяването на фактите във връзка с регулативните стандарти и тяхното превишение е извършено по пътя на контролната дейност, осъществявана от РЗОК по реда на чл. 72, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, при спазване на предвидената процедура в чл. 76а от същия закон. Процесната покана е и материално законосъобразна с оглед коректното приложение на материалния закон - Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г. и клаузите на чл. 36 и чл. 37 от договор № 160678/27.02.2009 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ. В хода на първоинстанционното съдебно производство не са опровергани с надлежни доказателства констатациите на административния орган за надвишаване на регулативните стандарти за цитираните периоди, отразени в съставените констативен протокол и протокол за неоснователно получени суми. Заплащането на процесните суми на изпълнители на специализирана извънболнична медицинска помощ за извършени медико-диагностични дейности, които са били назначени от оспорващия извън допустимите превишения на определените му за четвърто тримесечие на 2009 г. регулативни стандарти, несъмнено се явява нарушение не само на индивидуалния договор, но и на чл. 6 и чл. 7 от Правилата за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностичните дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, приети с Решение № РД-УС-04-10/12.01.2009 г. на УС на НЗОК. Самото определяне на регулативни стандарти става с подписване на двустранен протокол между НЗОК/РЗОК и изпълнителя на медицинска помощ, а размера на определените такива е в зависимост от бюджета на НЗОК, и поради тяхното превишаване този бюджет е претърпял щета, която следва да бъде репарирана от изпълнителя на медицинска помощ. Щом жалбоподателят е превишил регулативните стандарти за процесния период, като е назначил съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с тях брой, и стойността на неоснователно заплатените от касата суми е в размера, който е установен от контролните органи при извършената финансова проверка, приключила с протокол за неоснователно получени суми, то е налице щета за НЗОК, доколкото е извършено плащане от бюджета й над определените средства, поради което заплатените неоснователно суми подлежат на възстановяване. В случая става въпрос за съблюдаване на финансовите параметри, определени със Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г., за заплащане на специализираните медицински дейности и на медико-диагностичните дейности, както и за спазване на установените с индивидуалния договор между изпълнителя на медицинска помощ и НЗОК правила и рамки, в които изпълнителя може да назначава СМД и МДД за сметка на бюджета на НЗОК. Предвид изложеното касатора законосъобразно е приканен да възстанови заплатените от НЗОК средства за медико-диагностични дейности, назначени от него извън разрешеното надвишение на определените му регулативни стандарти за първото и четвъртото тримесечие на 2009 г. Въпросът относно правната допустимост и конституционосъобразността на регулативните стандарти е разрешен с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд на Република България, което е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани на основание чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд, и което не възприе тълкуването, дадено с решение № 12098 от 04.12.2006 г. по административно дело № 3696/2006 г. по описа на ВАС, на което касатора изрично се позовава. Конституционните съдии са приели, че ограничителната норма на чл. 4 от ЗБНЗОК не е противоконституционна. Граматическото тълкуване на чл. 4 от Закона за здравното осигуряване води до извода, че обхватът и обемът на медицинската помощ трябва да бъдат определени, т. е. не са неограничени. Правата по чл. 4, чл. 5, т. 5 и чл. 10 от Закона за здравното осигуряване са от категорията универсални социални права, което по необходимост налага държавна намеса. Медицинската помощ, до която осигурените лица има право на свободен достъп при условията на равнопоставеност, не е неограничена и се определя от държавата по вид, обхват и обем. Установените от чл. 4, чл. 5, т. 5 и чл. 10 от ЗЗО принципи не влизат в противоречие с чл. 29 от същия закон, който предвижда диференцираните разходи по здравно-осигурителните плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и медико-диагностични дейности да се определят със закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Народното събрание всяка година със закон одобрява средствата, които НЗОК има право да разходва за здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ, високоспециализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности. Районната здравноосигурителна каса определя индивидуалните регулативни стандарти на всеки отделен изпълнител на извънболнична медицинска помощ при спазване на утвърдените от директора на НЗОК регионални регулативни стандарти за съответното тримесечие. Ако назначи съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му брой и стойност, изпълнителят на медицинска помощ ще причини плащания над отпуснатите средства с бюджета на НЗОК, както е станало и в случая. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърдената по същество с него писмена покана, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора акцесорното касаторово искане за заплащане на направените деловодни разноски се явява неоснователно, а е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на РЗОК - Пловдив за осъществената защита пред Върховния административен съд (реализирана чрез подадения от надлежно упълномощената ст. юрисконсулт Хронева писмен отговор на касационната жалба), и такова трябва да бъде присъдено в размер на 150 лв., определен съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,