Решение № 1049 от 25.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3828/2018 г.

Решение № 1049 от 25.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3828/2018 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на С. Павлов, подадена срещу заповед № 8121 К-1798/02.03.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение с МВР. Иска се отмяна на заповедта като незаконосъобразно издадена. Ответникът оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна. Настоящата инстанция счита, че жалбата е своевременно подадена от лице с правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Жалбоподателят е заемал длъжността началник на сектор "Охранителна полиция" към 03 РУ - Пловдив при ОДМВР гр. Пловдив. От съдържанието на заповедта е видно, че е наказан с най-тежкото, предвидено в закона, наказание "уволнение" поради събрани от ДРО писмени доказателства, от които се установява, че на 03.10.2017 г. пред сградата на полицейското управление лицата Д. Рангелов и К. Димитров, след участие в телефонна измама, при която са взели плик с 1300 лева от ограда на къща, по тяхна инициатива са се срещнали с главен инспектор Павлов, в качеството му на заемащ длъжността, посочена по-горе. С цел да си осигурят помощ/закрила спрямо организаторите на измамата, които на свой ред решили да измамят, в случай, че те предприемат някакви враждебни действия срещу Димитров и Рангелов, Димитров дал на инспектор Павлов кутия от цигари, съдържаща сумата 300 лева, при което жалбоподателят първоначално казал, че не пуши, но Рангелов го подтикнал да я вземе с репликата: "Пушиш, пушиш". Павлов взел кутията от цигари, а Димитров му обяснил, че вътре има 300 лева, които били за него, от благодарност. Павлов не отговорил нищо и не направил опит да върне цигарите, а прибрал кутията в джоба си, въпреки че съзнавал, че парите са получени в резултат на измама. Според ДНО изложената фактическа обстановка се потвърждава основно със сведенията по дисциплинарното производство и протоколите от разпит по ДП № 169/2017 г. по описа на ОСО при ОП - Пловдив на свидетелите Рангелов и Димитров, които следва да се кредитират като непротиворечиви - помежду си и спрямо останалите доказателства по отношение на факта на дадените 300 лева на полицейския служител с цел осигуряване на протекции. Жалбоподателят поддържа друга версия за срещата си с двете лица и твърди, че не е получавал паричната сума нито като подкуп, за да не изпълни свои задължения по служба, нито под формата на дар заради съдействие при необходимост. При така установената фактическа обстановка съдът извежда следните правни изводи: Обжалваната заповед е издадена от компетентен съгласно чл. 204, т. 1 от ЗМВР орган, в изискуемата се писмена форма и при спазване на разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. В нея подробно са описани релевантните факти и обстоятелства и доказателствата, които са събрани от ДРО, нарушените разпоредби и правното основание за издаване на акта. ДНО се е мотивирал защо счита, че деянието е умишлено, коментира настъпилите от него вредни последици, преценено е и цялостното поведение на Павлов по време на службата му в МВР. Не са допуснати нарушения и на процедурните правила. На основание чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е образувано дисциплинарно производство срещу жалбоподателя, за което е издадена заповед № 8121-7495/16.10.2017 г. на министъра на вътрешните работи, като на основание чл. 207, ал. 2 от ЗМВР е определен ДРО. Павлов се е запознал с тази заповед. Съгласно чл. 205, ал. 1 от ЗМВР данните за извършеното нарушение и нарушителя в случая се съдържат в предложение рег. № 317 р-10200/13.10.2017 г. на директора на ОДМВР. Дисциплинарното производство е образувано за това, че на 11.03.2017 г. в сградата на РУ е проведена операция по задържането на Павлов, образувано е досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 302, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 301, ал. 1 от НК. Жалбоподателят е привлечен като обвиняем затова, че на 03.10.2017 г. в служебно качество е получил подкуп от 300 лева, за да не изпълни служебни задължения във връзка с предотвратяване и разкриване на телефонни измами, като това му деяние представлява дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ от ЗМВР. Впоследствие, когато ДНО се е запознал с материалите по дисциплинарната преписка, правната квалификация е прецизирана и отговорността на Павлов е ангажирана по чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ от ЗМВР и по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, като в заповедта точно са посочени кои разпоредби от Етичния кодекс са били нарушени. В тази връзка следва да се отбележи, че липсва нарушение на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Жалбоподателят Павлов е давал писмени обяснения в хода на дисциплинарната процедура, имал е и възможността да даде такива пред ДНО след запознаване с обобщената справка и непосредствено преди налагане на наказанието при променената правна квалификация. С оглед на приетото от органа, че деянието е съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 7 и по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, то същият действа в обвързана компетентност и не може да наложи друго различно по вид наказание освен уволнение. Затова твърдението, че е нарушен чл. 206, ал. 2 от ЗМВР е неоснователно. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Съобразно разпоредбата на чл. 196, ал. 1 и 2 от ЗМВР нарушението следва да се счита за открито на 03.01.2017 г., когато при ДНО е получено писмо рег. № 317-34 от тази дата от ОДМВР. Очевидно е, че заповедта е издадена при спазване както на двумесечния, така и на едногодишния, респ. двугодишния срок. За резултата от проведеното дисциплинарно производство, което е било удължавано, ДРО е изготвил обобщена справка рег. № 2372 р-16373/21.12.2017 г., с която Павлов се е запознал, но не е дал писмени обяснения въпреки поканата да го стори. На основание чл. 207, ал. 12 от ЗМВР ДРО е изготвил становище рег. № 2372 р-16561/28.12.2017 г., с което министърът се е запознал. Както се посочи, предложението на ДРО е на полицейския служител да се наложи наказание на основание чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. 2 и 3 от ЗМВР (използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица). След консултация с дирекция "Човешки ресурси" министърът е променил правната квалификация като е добавено, че деянието представлява и нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата). Жалбоподателят е упражнил правото си да даде писмени допълнителни обяснения рег. № 317 р-2613/26.02.2018 г., приети от ДНО. Не е нарушен и материалният закон. С действията си жалбоподателят е извършил две едновременно установени дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо и т. 4 от ЗМВР. Вярно е, че тези нарушения се установяват единствено от показанията на лицата Рангелов и Димитров, но от друга страна няма основания същите да не бъдат кредитирани. Показанията им са конкретни, логични и непротиворечиви, докато защитната версия на Павлов не се подкрепя от събраните по преписката доказателства. Затова следва да се приеме за установено, че жалбоподателят е получил сумата от 300 лева, които не му се следват, за да може в качеството си на полицейски началник евентуално да защити тези лица от посегателства върху тях. В условията на идеална съвкупност Павлов е извършил нарушения на т. 15, 19, 20, 42 и 83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с който е запознат срещу подпис. С действията си жалбоподателят изразява незачитане на закона и уронва престижа на полицейската институция. Поведението му е морално укоримо, защото в качеството си на полицейски служител той е длъжен да спазва законите и да следи за предотвратяване на закононарушения. Неетичното поведение на полицейския служител в случая е станало известно на широк кръг от хора във връзка с множеството публикации в медиите, независимо че той самият очевидно няма вина за това. Издадената заповед съответства и на целта на закона, тъй като е съобразена с генералната превенция, целена от законодателя с установените дисциплинарни наказания за служители от системата на МВР. Предвид липсата на предпоставките по чл. 146 от АПК за отмяна на процесната министерска заповед жалбата се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,