Решение № 4184 от 26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8881/2013 г.

Решение № 4184 от 26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8881/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Цонко Цонев, в качеството му на кмет на община Каварна, срещу Решение № 69 от 22.04.2013 г., постановено по адм. дело № 717/2012 г. от Административен съд Добрич с доводи за неправилност поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна, решаване на спора по същество и присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна - Николай Манолов Аврамов, не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК, съдът от първата инстанция е осъдил Община Каварна да заплати на Николай Манолов Аврамов сумата от 4 652.15 лв. обезщетение за имуществени вреди, представляващи стойност на разрушена полумасивна постройка - гараж и складово помещение с размер 10.40/3.30 м. в ПИ с идентификатор 35064.501.1159 по КК на гр. Каварна и е отхвърлил иска за разликата до 5 000 лева; осъдил е ответника да заплати и сумата от 1 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени притеснение, уплаха, стрес, влошено здравословно състояние; отхвърлил е предявения иск против общината за сумата от 2 000 лева, представляваща стойност на отнето движимо имущество, както и иска за сумата от 1 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, представляващи погубено доверие като съсобственик. За да постанови този резултат, съдът е приел за безспорно установено, че на ул. "Т. С. Раковски" № 7 в гр. Каварна, на източната граница на ПИ с идентификатор 35064.501.1 159 по КК на гр. Каварна, собственост на Никола Манолов Аврамов, Николина Манолова Аврамова, Белуда Манолова Аврамова и Милка Манолова Георгиева има реализирано незаконно строителство, представляващо изградена полумасивна постройка - гараж и складово помещение с размери 10.40/3.30 м. Приел е още, че въз основа на тези констатации, на осн. чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ кметът на общината е разпоредил премахването на незаконния строеж - заповед № 194 от 29.03.2011 г. и строежът е бил разрушен и съборен. При събарянето на строежа е съставен констативен протокол № АБ-06-615 от 26.05.2011 г., в който е отразено, че от обекта са изнесени и оставени на съхранение в сградата на Община Каварна движими вещи подробно описани в исковата молба. С влязло в сила решение от 15.07.2011 г., постановено по адм. дело № 356/2011 г. АС Добрич е отменил, като незаконосъобразна, Заповед № 194 от 29.03.2011 г. на Кмета на Община Каварна. Срещу решението е подадена касационна жалба от Кмета на Община Каварна, оставена без разглеждане с определение № 587 от 12.01.2012 г., постановено по адм. дело № 12016/2011 г. на ВАС, потвърдено с определение № 6292 от 7.05.2012 г. по адм. дело № 3059/2012 г. на 5-членен състав на ВАС. От заключението на назначената по делото експертиза съдът е установил, че оценката на премахнатия строеж към 26.05.2011 г. възлиза на сумата от 4 652.15 лв., а оценка на движимите вещи по констативен протокол № АБ-06-615/26.05.2011 г. към същата дата е 1 719.43 лв., същите са добре съхранявани, при сухи условия, при охрана и могат да бъдат възстановени на мястото, от което са свалени. Николай Аврамов е бил поканен да се яви на 30.01.2013 г., за да му бъдат предадени движимите вещи, предмет на исковата претенция, но на посочения ден и час той не се е отзовал, за което е бил съставен констативен протокол № 2 от същата дата. Във връзка с предявените претенции за неимуществени вреди съдът е допуснал до разпит двама свидетели, от чиито показания е установил, че в града е станал известен факта на събарянето на гаража, тъй като самият акт се е излъчвал по кабелна телевизия. След това излъчване ищецът е бил много притеснен, със силно главоболие, с високо кръвно, с проблеми със съня, много афектиран и това негово състояние е налагало да му се дават съвети от медицинско лице, за да преодолее психо-емоционалната криза. Психологическият тормоз срещу ищеца продължавал и понастоящем. Впоследствие е установено влошаване на зрението на двете очи с висок процент загуба на зрението, което според експертите от назначената от съда, неоспорена от страните и приета като обективна, комплексна съдебно-медицинска експертиза не може да се дължи или свързва с предмета на делото и е категорично обусловено от възрастта. При така установената фактическа обстановка, съдът е направил извод, че е налице основателност на исковата претенция по отношение на два от предявените от ищеца искове: искът за осъждане на ответника да заплати имуществени вреди в размер на 5 000 лева, представляващи стойността на съборения гараж и складово помещение и искът за осъждане на ответника да заплати неимуществени вреди в размер на 1 000 лева, представляващи претърпени притеснение, уплаха, стрес и влошено здравословно състояние. В останалата част искът е приет а неоснователен и недоказан и е бил отхвърлен. Решението е правилно. Неоснователно е възражението на касатора, че събарянето на процесния гараж е станало въз основа на друг административен акт, неоспорен от страната и породил правни последици, а именно Заповед № 343 от 25.05.2011 г., с която е допуснато предварително изпълнение на заповед № 194. Видно от съдържанието на посочения административен акт, той е бил издаден в изпълнение на заповед № 194 и след като Аврамов не е изпълнил доброволно разпоредените му действия по премахване на незаконния строеж в указания от административния орган срок. Както е посочил решаващият съд в мотивите си, тази заповед № 343 няма самостоятелно правно значение. Отделно от това, към датата на издаването й - 25.05.2011 г. пред АС Добрич вече е образувано съдебното производство по адм. дело № 346/2011 г. по оспорването на Аврамов срещу Заповед № 194 с правно основание чл. 215 от ЗУТ, а тази жалба има суспензивен ефект. Ето защо изводът на съда, че изпълнителното основание в случая се намира в заповед № 194 е правилен и законосъобразен. Неоснователни са и възраженията по втората точка от касационната жалба досежно възприетото от съда заключение на съдебно-оценителна експертиза, която е съобразила годината, в която е извършен строежът (2004), застроената площ (34.32 кв. м), датата, на която е изготвен констативният протокол за премахването (26.05.2011 г.), еталон на СЕК № 10 за постройка лек тип и е приложен методът на вещната стойност. Именно това е правилният подход, тъй като след разрушаването на постройката каквито и материали да са останали на място, те могат да бъдат ценени единствено като движими вещи, тъй като не представляват строеж или самостоятелен обект по смисъла на строителните правила и норми. А какво е предназначението на обекта - гараж, лятна постройка или друго, е правно-ирелевантен факт. Съществена в случая е неговата пазарна оценка към датата отпреди разрушаването му. Възражението за завишаване на размера на присъденото обезщетение за понесени неимуществени вреди също е неоснователно. При постановяване на решението си съдът е съобразил всички относими към спора доказателства, обсъдил ги е в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи. Обстоятелството, че ищецът е с влошено здравословно състояние отпреди премахването на процесния обект, свързано със свидетелските показания за показно и демонстративно събаряне, излъчено по местния телевизионен канал, придружено с психологически натиск върху ищеца от страна на длъжностно лице на община Каварна кореспондира с изводите на съда за емоционален и психически стрес, обострящ и без друго влошеното здраве на Николай Аврамов. Други доказателства, оборващи тези изводи на съда не са представени от ответната страна, което води до извода, че твърденията на касатора са недоказани. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно, ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение