Решение № 6109 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4383/2016 г.

Решение № 6109 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4383/2016 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП срещу решение № 427/25.02.2016 г., постановено по адм. дело № 975/2015 г. по описа на Административен съд - гр. П. в частта, в която по оспорване на СД "Илиеви - ТД - Илиев с-ие" - гр. С. е отменен РА № Р-16-1402570-091-01/06.01.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден в тази част с решение № 217/21.03.2015 г. на директора на посочената по-горе дирекция относно определени лихви за невнесени в срок от дружеството авансови вноски за корпоративен данък за 2008 г. в размер на 356,47 лв. Релевират се оплаквания, че решението в обжалваната му част е неправилно, тъй като не е съгласен с приетото от съда, че е изтекъл погасителния давностен срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК относно лихвите върху невнесените авансови вноски за корпоративен данък за ревизираната 2008 г. Според касационния жалбоподател задължението за корпоративен данък не е месечно задължение, а годишно и давността за авансовите вноски тече по начина, по който тече за корпоративния данък и затова твърди, че давностният срок не е изтекъл. Иска отмяна на решението в тази обжалвана част и отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт в същата част, както и претендира и следващото се юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Д.. Ответникът по касационната жалба СД "Илиеви - ТД - Илиев с-ие" - гр. С. не е изпратил свой представител. По делото е депозиран писмен отговор от адв. А. Б. и адв. Н. П., като в частта за лихвите върху невнесените в срок авансови вноски за корпоративен данък изразява становище за оставяне без уважение в тази част на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в обжалваната част. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С решението си първоинстанционният съд е отменил посочения по-горе ревизионен акт за непризнато право на СД "Илиеви - ТД - Илиев с-ие" на данъчен кредит в размер на 7 392 лв., ведно със законната лихва в размер на 3 979,64 лв., както и за установеното задължение за лихви в размер на 356,47 лв. за невнесени в срок авансови вноски за корпоративен данък за 2008 г. В останалата част относно задълженията за лихви за невнесени в срок авансови вноски за корпоративен данък за 2009 г. - 51,90 лв.; за 2010 г. - 1 590,29 лв. и за 2011 г. - 1 123,09 лв., жалбата на събирателното дружество е отхвърлена като неоснователна. С решение № 10622/24.08.2017 г. по настоящето дело състав на ВАС, Първо отделение е отменил първоинстанционното решение, с която е отменен посочения по-горе ревизионен акт относно непризнатото право на данъчен кредит в размер на 7 392 лв., ведно със законната лихва в размер на 3 979,64 лв. и е постановено на основание чл. 222, ал. 1 АПК друго решение в тази част по съществото на спора, с което жалбата на СД "Илиеви - ТД - Илиев с-ие" срещу ревизионния акт в тази част е отхвърлена. Със същото решение е оставена без разглеждане касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП в частта, в която е отменен ревизионния акт относно определените лихви върху невнесени в срок авансови вноски за корпоративен данък за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. и е прекратено касационното производство. Петчленният състав на ВАС по адм. дело № 11091/2017 г. е отменил решението на предишния състав на ВАС, Първо отделение, с което жалбата на директора на дирекция "ОДОП" - гр. П. е оставена без разглеждане в частта за определените лихви върху невнесени в срок авансови вноски за корпоративен данък за 2008 г. в размер на 356,47 лв. и е върнал делото в тази част на ВАС, Първо отделение за ново произнасяне, а в останалата част петчленният състав е обезсилил решението на ВАС, Първо отделение е и прекратено производството по касационното производство.. Предвид изложеното предмет на съдебен контрол пред настоящата касационната инстанция на ВАС, Първо отделение отново е първоинстанционното решение, с което е отменен ревизионния акт относно определени лихви за невнесени в срок от дружеството авансови вноски за корпоративен данък за 2008 г. в размер на 356,47 лв. За да отмени в посочената част ревизионния акт първоинстанционният съд е приел, че е изтекла погасителната давност върху авансовите вноски, респ. върху лихвите, определени в размер на 356,47 лв. за 2008 г. за невнесени в срок авансови вноски за корпоративен данък. Според съда за 2008 г. дружеството е било длъжно да прави месечни вноски за корпоративен данък, които съобразно чл. 90, ал. 1 ЗКПО е следвало да се внасят до 15-то число на месеца, за който се отнасят, поради което давността за 2008 г. е започнала да тече от 01.01.2009 г. и е изтекла на 31.12.2013 г. включително. Съдът е посочил в решението си, че ревизията е възложена със заповед за възлагане № 1402570-01, издадена на 13.06.2014 г., т. е. след изтичане на 5-годишния давностен срок. Решението в обжалваната част е правилно постановено. Задължението за внасяне на авансови вноски е регламентирано в чл. 90 ЗКПО, като събирателното дружество е било задължено за авансови вноски за корпоративен данък предвид, че нетните приходи от продажба са превишавали 200 000 лв. Ревизираното дружество съгласно относимата за 2008 г. разпоредба на чл. 84 ЗКПО е формирало печалба за предходната година, поради което е правило месечни авансови вноски. Не се спори между страните по делото, че месечните авансови вноски за процесната година са внасяни със закъснение, за което се дължат лихви съгласно чл. 175 ДОПК. Спорът между страните се свежда до това, дали са дължими определените с ревизионния акт лихви върху невнесените в срок авансови вноски за корпоративен данък за 2008 г., респ. дали е авансовите вноски, дължими за 2008 г. са погасени по давност. Тезата на дружеството е, че след като по закон тези вноски се дължат до 15-то число на месеца, за който се отнасят и това разпорежда чл. 90, ал. 1, т. 1 и 2 ЗКПО, то при месечно задължение давностният срок ще започне да тече от 01.01. на следващата година, за която се отнасят задълженията за месечни авансови вноски, в случая това е 01.01.2009 г. Безспорно е установено по делото, че дължимите месечни вноски за корпоративен данък за 2008 г. дружеството не е внасяло в указания в чл. 90 ЗКПО срок, поради което възниква и акцесорното задължение за лихва съгласно чл. 175 ДОПК. Макар авансовите вноски да се отнасят за корпоративния данък, чието задължение е годишно, изчисляването на давностния 5-годишен срок за авансови вноски за корпоративен данък и за самия данък, не следва да се приравняват. Дължимостта на месечните авансови вноски законодателят ясно е регулирал с цитираната разпоредба на чл. 90, ал. 1 ЗКПО, като в т. 1 е посочен като срок за внасяне на месечна вноска първото тримесечие на съответната година, се внася до 15 април на текущата година, а съгласно т. 2 за месеците от април до декември - до 15-то число на месеца, за който се отнасят. При посоченото законово регулиране на внасяне на дължимите месечни вноски, не може да се приемат доводите на приходната администрация, че давността за тези вноски, дължими върху корпоративния данък за 2008 г. ще започне да тече от 01.01.2010 г. Разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ДОПК изрично разпорежда, че публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Безспорно е, че авансовите вноски представляват публично вземане и законодателят е определил сроковете за внасяне, като в случая е установено, че се касае за месечни вноски, както и че ревизираното дружество не е спазило законоустановените срокове за внасяне, поради което с ревизионния акт са начислени лихви за забава. Както вече се посочи в чл. 90, ал. 1 ЗКПО са посочени сроковете за внасяне на месечните вноски, както и не се спори между страните по делото, че те са внасяни със закъснение. С оглед изложеното законосъобразни са изводите в първоинстанционното решение, че погасителната давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК за месечните авансови вноски за корпоративен данък, дължими за 2008 г. започва да тече от 01.01.2009 г. и изтича на 31.12.2013 г., а заповедта за възлагане на ревизията е от 13.06.2014 г., поради което е налице изтекла давност за тези вноски за корпоративен данък за 2008 г. След като е изтекла 5-годишната погасителната давност за авансовите вноски, правилно първоинстанционният съд е приел, че са недължими задълженията, установени с ревизионния акт за лихви за невнесените в срок авансови вноски за 2008 г. в размер на 356,47 лв. Предвид изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. П. е неоснователна, а решението в обжалваната част като правилно, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на делото ответникът по касационната жалба не е направил искане за разноски, поради което такива не се присъждат. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение