Решение № 2410 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8675/2018 г.

Решение № 2410 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8675/2018 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Бакрачева от [населено място] чрез процесуалния й представител адв. Х. Христов срещу решение № 501/27.04.2018 г., постановено по адм. дело № 58/2018 г. по описа на Административен съд, С.-област, с което е отхвърлена жалбата й против АУПДВ № 23/112/03904/3/01/04/01 от 07.12.2017 г., издаден от директора на Областна дирекция – гр. С. при ДФ "Земеделие" за определено задължение в размер на 24 446 лв. Релевират се всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалбоподателка твърди, че изложеното в мотивите на съдебното решение драстично се разминава и не кореспондира с фактическата и правна обстановка, събраните доказателства и обстоятелствата по казуса. За невярна счита интерпретацията на съда относно разпоредбата на т. 4. 4., б. "г" от договора между страните, касаещи първоначалната инвестиция чрез закупуване на 45. 094 дка земеделска земя за 7 800 лв., което е повече от 3 000 евро. Твърди, че е недопустимо като критерий за размера на инвестицията да бъдат въведени факти и обстоятелства, които са извън компетенциите, възможностите и волята на инвестиращият, каквато е данъчната оценка на земеделските земи. В тази връзка излага оплакване, че необосновано съдът е приел, че се касае за неизпълнение на договорно задължение относно размера на инвестицията. Сочи се в касационната жалба, че обжалваното решение противоречи на процесуалните правила, залегнали в чл. 172а, ал. 2 АПК предвид мотивирането му. Позовава се на заключението на съдебно-оценителната експертиза и прави възражение за изтекла погасителна давност на вземането, като в тази връзка цитира решение № 1010/20.01.2011 г. по адм. дело № 8103/2010 г. на ВАС относно възможността такова възражение да се прави и пред касационната инстанция. Касаторката се оплаква, че съдът не е възприел за основателно възражението й за немотивираност на АУПДВ, както и че съдът не се е произнесъл по искането за обявяване за нищожност на същия акт. Подробни съображения са изложени в касационната жалба, която в съдебно заседание се поддържа от адв. Х. Христов и се иска отмяна на обжалваното решение и на административния акт. Ответникът по касационната жалба директорът на Областна дирекция – гр. С. на ДФ "Земеделие" в депозирано по делото писмено становище на юриск. Захариева, я оспорва. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е законосъобразно издаден от компетентен орган, в необходимата писмена форма и при спазване на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, като в него са посочени правните и фактически основания за издаването му. Съдът се е позовал на чл. 27, ал. 3 и 4 ЗПЗП, като е посочил, че няма спор по делото, че изплатените суми на Бакрачева са във връзка с отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони 2007 г. – 2013 г. и съгласно сключения между страните договор № 23/112/03904 и е извършено първото плащане, като е изплатена сумата 24 446 лв. При липса на предпоставки за извършване на второ плащане на Х. Бакрачева, съдът е приел, че правилно в оспорения акт е определена сумата, посочена по-горе за възстановяване. Обжалваното решение е правилно постановено като краен резултат. Правилно първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по делото и въз основа на нея, е формирал и правните си изводи, че оспореният АУПДВ е законосъобразно издаден. Няма спор, че страните по делото са сключили договор № 23/112/03904 от 16.10.2009 г. по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери", въз основа на който фондът (ДФ "Земеделие") се е задължил да изплаща субсидии на Х. Бакрачева при извършени инвестиции от нея. Установено е от съда също така, че помощта чрез формата на субсидии е изплатена на два пъти, а с анекс към договора са променени клаузите на договора (Приложение № 1 е заменено от "Приложение № 1 А), като Бакрачева се е задължила да закупи земеделска земя с площ от 45. 094 дка. Правилно е прието в обжалваното решение, че макар Бакрачева да е представила нотар. акт № 173/2010 г. за замяна на недвижим имот, както и нотар. акт № 104/2010 г. и нотар. акт № 139/2010 г. за покупко-продажба на недвижими имоти с цел спазване на поетия ангажимент за закупуване на 45. 094 дка., по които сумите за покупките на тези имоти са заплатени, не е изпълнила изискванията за размера на инвестицията. Правилно съдът е мотивирал съдебния си акт с обстоятелството, че при подаване на заявлението за второ плащане, е извършена проверка на посочените документи и е установено на основание чл. 25 от Наредба № 9/03.04.2008 г., че данъчните оценки на придобитите имоти са в общ размер от 4 081,26 лв., поради което не отговарят на изискванията на договора и на чл. 8, ал. 1, т. 4 във връзка с ал. 2, т. 2 и чл. 14, ал. 2 от Наредба № 9/03.04.2008 г. Според цитираните разпоредби ползвателят на помощта възстановява получените суми, когато направената инвестиция е по-малко от левовата равностойност на 3000 евро (в приложимата редакция), както и изплатените средства над данъчната оценка или над извършената оценка от независим оценител към датата на закупуване на земята и/или сградите. Разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от цитираната наредба предвижда, че инвестицията се оценява по данъчната оценка предвид регламентираното приспадане на изплатените средства над нейния размер (в този смисъл е и решение по адм. дело № 1716/2018 г. на ВАС, Четвърто отделение). В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 14, ал. 2, т. 2 от цитираната наредба (в този смисъл неоснователно касаторката възразява, че инвестицията следва да се изчислява по пазарна цена и в тази връзка е представила частна оценителна експертиза. Съдът не е следвало да назначава съдебно-оценителска експертиза, която да изчислява инвестицията по пазарна стойност предвид посочените по-горе разпоредби. Освен това изрично в договора с ДФ "Земеделие" съществува клауза - т. 4. 4. и Бакрачева се е съгласила с нея, че в случай, че инвестира по-малко от левовата равностойност на 3 000 евро, то няма да получи второто плащане. Освен това възраженията относно отказа за второ плащане поради приемане на размера на инвестицията въз основа на данъчна оценка на имотите, а не на пазарна, е било относимо при евентуално оспорване на заповедта за отказа от второ плащане, но такова оспорване не е предприето от жалбоподателката. Неоснователно е възражението за немотивираност на административния акт, поради което след обсъждането му решаващият съд правилно е приел, че АУПДВ е мотивиран и не е допуснато от административният орган нарушение по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Неоснователно касаторката възразява и за немотивираност на съдебното решение поради неизпълнение на разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК. Решението съдържа описание на фактите, същите са обсъдени, ведно със събраните доказателства и въз основа на тях съдът е формирал и правните си изводи, поради което не може да се приеме, че не се съдържат мотиви. Относно възражението, че вземането е погасено по давност, то също е неоснователно. По делото е установено, че със заповед № 03-220-РД/182 от 21.12.2012 г. е отказано на Х. Бакрачева изплащане на финансова помощ по второ плащане по договор № 23/112/03904 поради неспазване на чл. 8, ал. 1, т. 4 във връзка с ал. 2, т. 2 от Наредба № 9/03.04.2008 г., поради което с влизане в сила на тази заповед, която не е обжалвана, за жалбоподателката възниква задължение за връщане на изплатената финансова помощ по първото плащане по цитирания договор. Предвид изложеното към момента на издаване на оспорения пред първоинстанционния съд АУПДВ, давностният срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК не е изтекъл, каквито са твърденията на жалбоподателката още в административното производство. Тази заповед като стабилен административен акт е влязла в сила и неоснователно е искането за осъществяване на косвен съдебен контрол върху нея. Освен това макар да не са изложени изрични мотиви в първоинстанционното решение, съдът не е могъл да извърши косвен съдебен контрол и да обяви за нищожна посочената по-горе заповед за отказ от второ плащане, която е влязла в сила. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно като краен резултат, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от юриск. Захариева в депозираното по делото писмено становище, на ДФ "Земеделие" - Областна дирекция - гр. С. следва да се заплати сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение