Решение № 3722 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16020/2013 г.

Решение № 3722 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16020/2013 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 2103 от 08.10.2013 г., постановено по адм. д. № 3090/12 г. Административен съд - Пловдив, Х-ти състав, е отменил решение № 843/15.06.2012 г. на Началника на Митница - Пловдив, с което на основание чл. 59 от АПК във вр. с чл. 24, ал. 7 от ЗАДС е прекратено действието на Удостоверение за освободен от акциз краен потребител № BG003000Е0015 от 07.02.2007 г. като незаконосъобразно и е осъдил Митница - Пловдив да заплати на "Брикел"- ЕАД -гр. Гълъбово разноски по делото в размер на 300 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Валентина Василева Василева в качеството й на пълномощник на началник на Митница-гр. Пловдив. В същата се правят оплаквания, че решението на Административен съд - Пловдив е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд-Пловдив и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да потвърди решението на началника на Митница-Пловдив. Ответното по касационната жалба дружество "Брикел" - ЕАД -гр. Гълъбово чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Административен съд - Пловдив следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е не основателна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледани по същество е основателна. С решението си Административен съд - Пловдив е отменил решение № 843/15.06.2012 г. на Началника на Митница - Пловдив, с което на основание чл. 59 от АПК във вр. с чл. 24, ал. 7 от ЗАДС е прекратено действието на Удостоверение за освободен от акциз краен потребител № BG003000Е0015 от 07.02.2007 г. като незаконосъобразно. Решаващият съд е описал фактическата обстановка по издаване на оспорения административен акт, като е посочил и основанията на издателя на акта за прекратяване на действието на издаденото удостоверение за освободен от акциз краен потребител - наличие на ликвидни и изискуеми вземания, поради което не е налице изискването на чл. 13, ал. 7, т. 3 от ППЗАДС/понастоящем отменен/. Административният съд е приел, че издаденият административен акт противоречи на материалния закон. Изложени са мотиви, че по делото не са налице доказателства, че установените с ревизионен акт № 291100192 от 20.10.2011 г. вземания са ликвидни и изискуеми. Посочено е, че ликвидно и изскуемо е вземане, което е безспорно установено по основание и размер, а от събраните доказателства по делото, в това число и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, възприета от съда, се установява, че посоченият ревизионен акт не е влязъл в сила и е предмет на съдебен спор по адм. д. № 5538/2012 г. на Административен съд - София град. На база на това е направен извод, че установените с ревизионния акт задължения не са ликвидни и изискуеми, поради което оспореното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Постановеното решение на Административен съд - Пловдив е не правилно поради допуснато нарушение на материалния закон. Основното оплакване, развито в касационната жалба, е за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Излагат се доводи, че посоченият ревизионен акт подлежи на предварително изпълнение съгласно разпоредбите на ДОПК, като чл. 209, ал. 2, т. 1 от последния определя, че принудително изпълнение се предприема въз основа на ревизионен акт, независимо дали е обжалван. Излагат се аргументи, че задължението на "Брикел"-ЕАД е изискуемо и ликвидно, тъй като е публично и не е погасено чрез някой от способите, посочени в чл. 168, т. 1 - 7 от ДОПК. Направените оплаквания са основателни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. На "Брикел"-ЕАД е издаден Удостоверение за освободен от акциз краен потребител № BG003000Е0015 от 07.02.2007 г. С процесното решение № 843/15.06.2012 г. началникът на Митница - Пловдив на основание чл. 59 от АПК във вр. с чл. 24, ал. 7 от ЗАДС е прекратил действието на въпросното удостоверение, тъй като не е налице условието по чл. 13, ал. 7, т. 3 от ППЗАДС/понастоящем отменен/ - лицето, на което се издава удостоверението няма ликвидни и изискуеми митнически задължения, данъчни задължения, задължения за задължителни осигурителни вноски и частни държавни вземания, събирани от Националната агенция по приходите. От данните по делото се установява, че първоначално издаденото решение за прекратяване на действието на удостоверението № 1866 от 19.12.2011 г. е отменено с решение № 120 от 16.02.2012 г. на директора на Агенция "Митници" /л. 66 - 67 от делото/ и преписката е върната за ново разглеждане с указания да бъдат събрани доказателства по реда на ДОПК за актуалните данъчни задължения на "Брикел"-ЕАД. В тази връзка при новото административно производство от страна на митническия орган са поискани по реда на ДОПК от Териториалната дирекция на Национална агенция по приходите информация относно наличие или липса на данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски и частни държавни вземания на "Брикел"-ЕАД . По реда на чл. 72, ал. 1, т. 3 от ДОПК В ТМУ - Пловдив е изпратено писмо № 2400 - 0407/25.11.2011 г. на ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители" за наличие на данъчни задължения, задължения за задължителни осигурителни вноски и задължения към други взискатели общо в размер на 29 148 897,90 лв. На база на изложеното е прието, че притежателят на удостоверение за освободен от акциз краен потребител № BG03000Е0015 от 07.02.2007 г. "Брикел" - ЕАД не отговаря на изискването на чл. 13, ал. 7, т. 3 от ППЗАДС (отм.) и при условията на чл. 59 от АПК във вр. с чл. 24, ал. 7 от ЗАДС с процесното решение № 843/15.06.2012 г. началникът на Митница - Пловдив е прекратил действието на въпросното удостоверение. По изложените по горе мотиви административният съд е отменил митническия акт като противоречащ на материалния закон. Този негов извод е необоснован и при не правилно тълкуване на материалния закон. Съгласно чл. 13, ал. 7, т. 3 от ППЗАДС (отм.), удостоверение за освободен от акциз краен потребител се издава на лице, което няма ликвидни и изискуеми митнически задължения, данъчни задължения, задължения за задължителни осигурителни вноски и частни държавни вземания. От данните по делото се установява, че по-голяма част от посочените по-горе задължения са установени с ревизионен акт № 291100192/20.10.2011 г. на ТД на НАП - "Големи данъкоплатци и осигурители" - гр. София. Пред първоинстанционния съд и в административното производството са събрани доказателства, че въпросният акт е оспорен пред Административен съд - София град и е предмет на разглеждане по адм. д. № 5538/2012 г. При извършена служебна проверка от настоящата съдебна инстанция се установява, че с решение № 2535/16.04.2013 г., постановено по адм. д. № 5538/2012 г., по описа на Административен съд, гр. София /АС/, ревизионният акт е отменен м частта, относно определени задължения по ЗДДС (отм.) и ЗДДС общо в размер на 17 407 839,98 лв., ведно с лихви за забава и начислен допълнително корпоративен данък за 2006 г. в размер на 5 697,17 лв. и за 2007 г. в размер на 881 326,38 лв., ведно с начислените лихви за забава. С решение 14719/08.11.2013 г., постановено по адм. д. № 8124/2013 г. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, е отменил решението на Административен съд - София град в частта му, в която е отменен посочения ревизионен акт относно непризнато право на данъчен кредит на "Брикел"-ЕАД за данъчни периоди м. 10,11 и 12 на 2006 г. в размер на 908 740 лв. ведно със законната лихва и вместо него е постановил друго такова, с което е отхвърлил жалбата в тази й част, като е оставил в сила в останалата му част решението на административния съд. От изложеното следва, че към днешна дата определените с ревизионния акт задължения на дружеството в по-голямата си част са отменени. Доколкото преценката за съответствие на оспорения административен акт с материалния закон следва да бъде извършена към момента на неговото издаване, настоящата съдебна инстанция намира, че същият е бил издаден в съответствие с действащия към оня момент материален закон и фактите по административната преписка. Съгласно чл. 108, ал. 1 от ДОПК данъчните задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт по чл. 118. Член 127 от ДОПК регламентира изпълнението на ревизионните актове. Според алинея първа от същия, установеното с ревизионния акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта, а според ал. втора, след изтичане на срока по ал. 1 ревизионният акт подлежи на принудително изпълнение, освен ако изпълнението е спряно по реда на този кодекс. На последната разпоредба съответства нормата на чл. 209, ал. 2, т. 1 от глава 25 - Принудително изпълнение от същия кодекс, според която на принудително изпълнение се предприема въз основа на ревизионен акт, независимо дали е обжалван. След като установените с ревизионен акт задължения, независимо дали е обжалван или не, подлежат на принудително изпълнение, то следва да се приеме, че същите се явяват "изискуеми и ликвидни данъчни задължения" по смисъла на чл. 13, ал. 7, т. 3 от ППЗАДС (отм.). В този смисъл, предвид събраните в административното производство доказателства относно налични данъчни задължения на "Брикел"-ЕАД митническият орган правилно е приел, че същият вече не отговаря на изискването на чл. 13, ал. 7, т. 3 от ППЗАДС (отм.) за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, което обоснована необходимостта от отмяна на вече издаденото удостоверение. Като е приел друго и е отменил оспорения митнически акт като незаконосъобразен, Административен съд - гр. Пловдив е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отмена и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на "Брикел" - ЕАД срещу решение № 843/15.06.2012 г. на Началника на Митница - Пловдив, с което на основание чл. 59 от АПК във вр. с чл. 24, ал. 7 от ЗАДС е прекратено действието на Удостоверение за освободен от акциз краен потребител № BG003000Е0015 от 07.02.2007 г., следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,