Решение № 4902 от 18.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9672/2020 г.

Производството е по реда на чл. 227, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 5832 от 14.06.2022 г. по адм. дело 9672/2022г. по описа на ВАС, тричленен състав на Върховният административен съд, трето отделение е обезсилил Решение304 от 09.06.2020год., постановено по адм.д. 72 по описа на Административен съд Плевен за 2020 г. В ЧАСТТА, с която подадената жалба от Булмаркет ДМ ЕООД, срещу Решение 2399 от 28.03.2018 г. на директора на Басейнова дирекция Дунавски район в частта, с която се определя минимално водно количество, е отхвърлена и прекратил производството по делото в така обезсилената част. Със същото решение ВАС отменил решенето на първоинстанционния съд в останалата обжалвана част, включително и в частта за разноските, като внесъл делото за разглеждане в настоящото опроизводство, в частта относно спора по предявената от Булмаркет ДМ ЕООД жалба срещу Решение 2399 от 28.03.2018 г., издадено от директора на Басейнова дирекция Дунавски район за продължаване срока на действие и изменение на Разрешително за водовземане от подземни води и за реинжектиране чрез съществуващи съоръжения 11530303 от 21.04.2011 г. в частта по раздел I.1, таблица първа и втора, в която се изменя разрешителното относно целта на водовземането, по отношение на изразите захранване на термопомпена инсталация. На основание чл. 227, ал. 2 АПК, делото е насрочено в открито съдебно заседание, с указания за представяне на материалите по административната преписка по издаването на Разрешителното за водовземане от подземни води и за реинжектиране от Директора на Басейнова дирекция Дунавски район, указания към страните във връзка с разпределянето на доказателствената тежест и за представяне от страна на органа на молба, с която да заяви доказателствено искане за допускане и назначаване на съдебно-техническа експертиза, с оглед установяване на неизяснените и релевантни за спора обстоятелства по делото. Касационният жалбоподател -Директор на Басейнова дирекция Дунавски район , редовно призован, не се явява и не се представлява. Същият поддържа предявената жалба, претендира съдебни разноски и развива подробни съображения по същество в депозирани по делото писмени бележки. Ответникът,Булмаркет ДМЕООД , редовно призован, се представлява от адв.Г. Спасов, който отправя искане за отмяна на Решение2399 от 28.03.2018г. на директора на БДДР за продължаване срока на действие и изменение на Разрешително за водовземане от подземни води и за реинжектиране в обжалваната част, в която служебно се променя целта на водовземането от за охлаждане на водоснабдяване за други цели /захранване на термопомпена инсталация/.Претендира и присъждане на сторените разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата на Булмаркет ДМЕООД и отправя искане за отхвърлянето й като такава.Излага доводи, че при изменението на разрешителното за водоползване административният орган е съобразил конкретното ползване на водите с отразеното в съпътстващите документи. Върховният административен съд, трето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: По жалбата на Булмаркет ДМЕООД първоначално е било образувано а.д.404/2018г. по описа на Административен съд-Плевен.С решение630/22.10.2018г. по това дело решението на директора на БДДР е било отменено.При касационен контрол, с решение611 от 15.01.2020г. по а.д.1778/2019г. ВАС е отменил решение630/2018г. на АС-Плевен и е върнал делото за ново разаглеждане от друг състав с указания при новото разглеждане да се установи налице ли е правоприемство между жалбоподателя и адресата на акта-Булмаркет ДМООД и ако подадената жалба е допустима, да се провери законосъобразността на акта на всички основания по чл.146 от АПК. След връщане на делото за ново разглеждане е образувано адм. дело 72/2020г. по описа на ОС-Плевен, приключило с решение 304 от 09.06.2020г., с което съдът отменил частично Решение 2399 от 28.03.2018г., издадено от директора на БДДР в частта му по раздел I.1, таблица първа и втора, по отношение на израза захранване на термопомпена инсталация и върнал преписката на административния орган за постановяване на ново решение, при съобразяване мотивите на съдебното решение.В останалата част отхвърлил жалбата на Булмаркет ДМ ЕООД. Присъдил разноски, съобразно изхода на спора. По касационни жалби на Директора на БДДР и на Булмаркет ДМЕООД срещу решение 304/09.06.2020г. по адм. д. 72/2020г. на АС-Плевен и срещу Определение1006 от 08.07.2020г. по същото дело е образувано адм. д. 9672/2020 г. по описа на ВАС, трето отделение, приключило с решение 5832/14.06.2022г., с което първоинстанционното съдебно решение е било обезсилено в частта, с която подадената жалба от Булмаркет ДМ ЕООД, срещу Решение 2399 от 28.03.2018 г. на директора на Басейнова дирекция Дунавски район в частта, с която се определя минимално водно количество, е отхвърлена и е прекратено производството в обезсилената част. Със същото решение ВАС отменил решенето на първоинстанционния съд в останалата обжалвана част, включително и в частта за разноските, като внесъл делото за разглеждане в настоящото опроизводство, в частта относно спора по предявената от Булмаркет ДМ ЕООД жалба срещу Решение 2399 от 28.03.2018г., издадено от директора на Басейнова дирекция Дунавски район за продължаване срока на действие и изменение на Разрешително за водовземане от подземни води и за реинжектиране чрез съществуващи съоръжения 11530303 от 21.04.2011 г. в частта по раздел I.1, таблица първа и втора, в която се изменя разрешителното относно целта на водовземането, по отношение на изразите захранване на термопомпена инсталация. Предвид горната хронология на съдебните производства по жалбата наБулмаркет ДМЕООД , предмет на спора в настоящото производство по чл. 227, ал. 2 от АПК е законосъобразността на Решение 2399 от 28.03.2018 г., издадено от директора на Басейнова дирекция Дунавски район за продължаване срока на действие и изменение на Разрешително за водовземане от подземни води и за реинжектиране чрез съществуващи съоръжения 11530303 от 21.04.2011 г. в частта по раздел I.1, таблица първа и втора, в която се изменя разрешителното относно целта на водовземането. На база приетите по делото многобройни писмени доказателства и заключението на вещото лице по допуснатите и назначени от съда съдебно-технически експертизи, настоящият съдебен състав установи следното от фактическа страна: Страните не спорят, а и по делото е установено от прил.писмени доказателства, че Булмаркет ДМООД, чийто правоприемник е "Булмаркет ДМ" ЕООД е титуляр на разрешително 11530303/21.04.2011г. за водовземане от подземни води чрез Тръбен кладенец "TK1-Булмаркет-Русе" и за реинжектиране чрез Тръбни кладенци, ТК2- Булмаркет-Русе" и ТКЗ-Булмаркет-Русе" гр. Русе, община Русе, област Русе, ЕКАТТЕ 63427, издадено от Директора на Басейнова дирекция "Дунавски район. В същото като цел на водовземането е вписана за охлаждане, а в разпределение на решения годишен воден обем по цели на ползване на подземните води е посочено за охлаждане до 1010800 куб.м/годишно.В разрешението е посочено още, че обект на водоснабдяване е Офис сграда и производствени помещения на Булмаркет ДМООД в гр.Русе, бул.Тутракан100, а срокът на разрешението е до 21.04.2017год. От дружеството е подадено заявление с вх. ПВ5-00127/28.11.2016г. за продължаване срока на разрешително 11530303 от 21.04.2011 г. . С писмо изх. ПВ5-00127/16.06.2017г. на БДДР е изискана информация от дружеството, съгласно § 77 от ПЗР към НИД на Наредба 1 от 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води (ДВ, бр. 102 от 2016 г., в сила от 23.12.2016 г.) (Наредба 1). С писмо с вх. ПВ5-00127/20.07.2017г. на БДДР, "Булмаркет ДМ ЕООД е представило информацията по чл. 156, ал. 1, т. 2, от Наредба 1 съгласно, която минималното водно количество, при което е възможно изпълнението на дейностите във водоснабдявания обект е 1 000 000 куб. м/годишно, както и други документи . От извършената по подаденото заявление проверка за изпълнение на условията в разрешителното се е установило, че титулярът на разрешителното е изпълнявал през годините всички условия, както и задължението за извършване на собствен мониторинг, заплатил е всички такси за водовземане по чл. 194, ал. 1, т. 1, буква "б" на ЗВ за правото на използване на водите по реда на Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване до 2016 г. включително. По заявлението е постановено решение 2328/22.12.2017 г. ,с което е изменено разрешителното, съобразно новите нормативни изисквания по отношение на целта, съгласно § 3, ал. 1от ПЗР на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване и по отношение новите изисквания на Наредба 1/10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води /по-долу Наредба 1/. С решението е продължен срокът на действие на разрешителното до 21.04.2021г., като директорът на БДЦР е постановил изменение и привеждане разрешителното в съответствие с изискванията на § 3, ал. 1 от ПЗР на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (ДВ, бр. 2 от 2017 г.) (Тарифата). Подадена е жалба от дружеството до Министъра на околната среда и водите за обжалване на решението по административен ред, който с решение 24/02.03.2018 г. отменил решение 2328/22.12.2017 г. и върнал преписката .Съобразно дадените указания в решение 24/02.03.2018 г. на МОСВ е издаден и оспореният акт - решение 2399/28.03.2018г., в което е посочено, че титулярът на разрешителното е изпълнявал през годините всички условия, включително задължението за извършване на собствен мониторинг, заплатил е всички такси за водовземане по чл. 194, ал. 1, т. 1, буква "б" на ЗВ за правото на използване на водите по реда на Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване/по-долу Тарифата/ до 2016г. включително. Разрешителното е изменено, като на основание §3, ал.1 от ПЗР на Тарифата, вр.§1 от ДР на същата, целта на водовземането е водоснабдяване за други цели /захранване на помпена инсталация/. Във вр. с чл.166, ал.2, т.З, буква д от Наредба 1, минималното водно количество, при което е възможно изпълнението на дейностите в обекта, който се водоснабдява, е 1 000 000 куб.м/годишно. Именно това решение в оспорената му част относно целта на водовземането - водоснабдяване за други цели /захранване на помпена инсталация/ е предмет на настоящето съдебно производство. В производството по чл. 227, ал. 2 от АПК по настоящото дело е назначена повторна СИЕ, която дава отговор на въпроси съобразно мотивите на отменителното решение на ВАС.Експертизата е приета от съда като обективна и компетентно дадена.Съдът кредитира същата като достоверен източник на информация с оглед кореспонденцията й със съвкупния доказателствеен материал по делото. Настоящият състав на ВАС не кредитира първоначалната СТЕ, тъй като заключението е неясно и не отговаря на поставените от съда въпроси.Именно това е наложило назначаването на повторна СТЕ. Въз основа на така приетата фактическа обстановка, настоящият тричленен състав на ВАС в производството по чл. 227, ал. 2 от АПК стигна до следните правни изводи: Оспореното решение е постановено от компетентен орган по чл. 78 вр. с чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВ- Директорът на Басейнова дирекция Дунавски район, който е издал и първоначалното разрешително. Решението е издадено в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта. Спазени са и административно-производствените правила, като органът се е произнесъл след връщане на преписката от горестоящия административен орган. На първо място, възражението на "Булмаркет ДМ" ЕООД, че с вписването като цел на водовземането в спорния акт на "Водоснабдяване за други цели (захранване на термопомпена станция)" директорът на БДДР е пристъпил към "служебно" изменение на разрешителното на дружеството от 2011г. без да има право на това е неоснователно, доколкото това процедиране е съобразено с предписанието на § 3, ал. 1 от ПЗР на действащата към момента на произнасяне на административния орган Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване. Съгласно посочената разпоредба при първото изменение или продължаване на разрешителното за водовземане или за ползване на воден обект, включително за заустване или за отвеждане, органите по чл. 52 ЗВ привеждат издадените разрешителни до влизането в сила на тарифата в съответствие с: т. 1 целите на използване на водата в издадените разрешителни до влизане в сила на тарифата в съответствие с посочените цели по § 1 от ДР на посочената тарифа и т. 2 новите правила за определянето и изчисляването на таксите при първото изменение или продължаване на разрешителното. Предвид цитираната правна регламентация и в съответствие с правомощието на директора на БДДР той, като орган по чл. 52 ЗВ, е изменил в тази част разрешителното от 2011 г. Съдът в настоящия касационен съставне намира за неоснователни и възраженията на дружеството за допуснати съществени нарушения от страна на административния орган на административно-производствените правила поради прилагане от органа в нарушение на чл.5 ал.1 от АПк и чл.15 от ЗНА на по-ниския по степен нормативен акт-пар.3 ал.1 т.1 от ПЗР на Тарифа за таксите за водовземане , за ползване на воден обект и за замърсяване вместо приложимия според дружеството закон-чл.73 ал.1 от Закона за водите, на който тарифата противоречи.Доколкото процесната разпоредба на пар.3 от ПЗР на Тарифата е била предмет на съдебно оспорване по повод на което с Решение9920/19.07.2018г. на ВАС, постановено по а.д.1672/2017г. жалбата срещу ПЗНА е отхвърлена, не може да се приеме, че горепосочената разпоредба противоречи на ЗВ, тъй като липсата на твърдяното противоречие е установена с влязло в сила съдебно решение. Относно съответствието на обжалванотоРешение2399/28.03.2018г. за продължаване срока на действие и изменение на Разрешително за водовземане от подземни води и за реинжектиране чрез съществуващи съоръжения11530303821.04.2011г. на директор на БДДР с материалния закон съдът съобрази следното: Безспорно установено по делото е обстоятелството,че в Разрешително за водовземане от подземни води и за реинжектиране чрез съществуващи съоръжения11530303821.04.2011г. като цел на водовземането е посочена като такава за охлаждане.В административното производство е било заявено искане за продължаване срока на действие на разрешителното за водовземане,като твърдението на дружеството е ,че в случая във връзка с подаване на заявлението за продължаване срока на действие на разрешителното не е налице промяна в целта на водовземането,тъй като то ползвало водата от водните обекти за охлаждане на термопомпен агрегат,т.е. на съоръжение.В тази връзка,в отговор на изискана от органа-БДДР допълнителна информация Булмаркет ДМОД с писмо с изх.178/13.07.2017г. е представило технологична обосновка по чл.161 ал.1 от Наредба1/2007г. за проучване,ползване и опазване на подземните води,изготвена от експерт по хидрология,съдържаща данни,че промяна в параметрите на топлинния режим на черпената и връщаната вода няма.Видно от същата,от началото на експлоатацията разликата в температуратата между чепрената и връщаната вода е в рамките на 0.8 градуса по Целзий за летния сезон и 0.7 градуса по Целзий за зимния сезон. Видно от заключението на вещото лице по назначената в хода на съдебното производство повторна СТЕ, кредитирана от съда с оглед кореспонденцията й със съвкупния доказателствен материал по делото,съобразявайки сецификите на осъществяваното от Булмаркет ДМООД производство,свързано с доставката,производството,съхранението и търговията с енергийни продукти от минерален и неминерален произход като биодизел /гориво/, глицерин /суровина за фармацевтични продукти,козметика,алкохолна индустрия/,свободни мастни киселини /суровини за фармацевтични и др. продукти / вещото лице обосновало извод,че подземната вода от вдоснабдяването в конкретния случай се използва за охлаждане на термопомпена инсталация,която в процеса на работата си съставлява производствена машина /съоръжение/.Вещото лице е посочило в заключението си още, че в конкретния случай може да се приеме,че охлаждането на термопомпения агрегат и захранването на термопомпена инсталрация са цели,които попадат в процеси,предвидени като охлаждане на производствени машини и съоръжения в процеса на работата им. Съдът,в настоящия състав констатира, че в Тарифата за таксите за водовзмане,за ползване на воден обект и за замърсяване от 2017г. е допуснато вследствие на нормотворческа непрецизност вътрешно противоречие и разминавания между целите на ползване на отнетата вода, посочени в пар.1 т.1 от ДР на същата и Таблицата по чл.12 ал.2 от Тарифата, определяща единичния размер на тастата за водовзимане от подземни води, доколкото в пар.1 т.1 от ДР не са определени всички понятия, попадащи в таблиците с таксите за водовземане.Така съгласно чл.12 ал.2 т.6 от Тарифата като цел на ползване на отнетата вода е посочена Охлаждане на производствени машини и съоръжения в процеса на работата им,която цел липсва и не е изрично упомената в пар.1 т.1 от ДР.Според легалната дефиниция на водоснабдяване за други цели по пар.1 т.1 бж от Тарифата такова е налице когато отнетата вода се използва за всички други цели извън изрично посочените в б.а-е ,включително за добив на топлинна енергия с цел отопление на сгради,поливане на трева и др.декоративни растения в индустриални и в др.стопански обекти,миене на площадки и други.При това положение,по начина,по който е посочена в измененото разрешително за водовземане на подземни води целта на водовземането- Водоснабдяване за други цели /захранване на термопомпена инсталация/ не става ясно,че водата ще се ползва за охлаждане посредством такава инсталация,в резултат на което дрежуството ще следва да заплаща значително по-високия размерна такса за водовземане от подземни води по чл.12 ал.2 т.9 от Тарифата Водоснабдяване за други цели.Ето защо посочената в иззмененото разрешително цел на водовземането за захранване на термопомпена инсталация е незаконосъобразна и решението следва да се отмени в тази му част и да се върне на органа за постановяване на ново решение,в което да се отрази правилно целта на водовземането за други цели, а именно за охлаждане на произвосттвени машини и съоръжения в процеса на работата им чрез термопомпена инсталация,при коята дължимата от дружеството такса по чл.12 ал.2 т.6 от Тарифата ще е значително по-ниска и ще съответства на действителната цел на водовземането. Поради гореизложеното,решението в обжалваната част следва да се отмени поради постановяването му в противоречие с материалния закон.Доколкото съдът не може да се произнесе по същество с оглед есстеството на акта,делото ще следва да се върне на органа като преписка за постновяване на ново решение,съобразно изложените от съда мотиви относно тълкуването и приложението на закона. С оглед изхода на спора претенцията на дружеството за присъждане на сторените разноски е частично основателна.В полза на Булмаркет ДМЕООД следва да се присъдят разноски в общ размер на 1 390лева, от които 270лв. заплатени адвокатско възнаграждение и такса по а.д.1778/2019г. на ВАС, 600лв. адвокатско възнаграждение по а.д.72/2020г. на АС-Плевен и 520лв. такси по а.д.9672/2020г. на ВАС. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 227 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение