Решение № 4737 от 17.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12332/2021 г.

Решение № 4737 от 17.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12332/2021 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, подадена от М. Х. от гр. Плевен, срещу Решение № 473/01.10.2021 г. на Административен съд Плевен, постановено по адм. дело № 968/2020 г., с което e била отхвърлена подадената от нея жалба против Експертно решение (ЕР) № 2636/05.10.2020 г. на Специализиран състав по Хирургични, ортопедични и ССЗ на НЕЛК - София, с което е потвърдено ЕР № 0673/21.02.2020 г. на ТЕЛК III - ти състав към УМБАЛ "Д-р Г. Странски", гр. Плевен. Касационният жалбоподател поддържа доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на първоинстанционното съдебно решение, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което претендира за отмяната му. Ответникът - Национална експертна лекарска комисия специализиран състав по хирургични ортопедични и сърдечно съдови болести, редовно призован, не изпраща процесуален представител и не изразява становище. Ответникът - ТЕЛК Трети състав при УМБАЛ "Д-р Г. Странски" ЕАД Плевен, редовно призован, не изпраща процесуален представител и не изразява становище. Ответникът - Агенция за хора с увреждания София, редовно призован, не изпраща процесуален представител и не изразява становище. Ответникът - Териториално поделение на НОИ Плевен, редовно призован, не изпраща процесуален представител и не изразява становище. Ответникът - Регионална Дирекция "Социално подпомагане" Плевен, редовно призован, не изпраща процесуален представител и не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Плевен е Експертно решение № 2636 от 188/05.10.2020 г. на НЕЛК - София, с което е потвърдено ЕР № 0673 от 035/21.02.2020 г. на ТЕЛК III - ти състав към УМБАЛ " Д-р Г. Странски", гр. Плевен. С решението си ТЕЛК е определил на жалбоподателката 40 % трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза [диагноза] до 01.02.2023 година. В образуваното административно производство, по което е бил издаден оспореният пред съда акт, компетентните длъжностни лица са спазили административната процедура, като всички заинтересовани страни по делото са били уведомени за образуваното в НЕЛК административно производство по чл. 50, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че водещата диагноза на лицето е [диагноза], документиран рентгенологично, без данни за възпаление към момента на освидетелстването в ТЕЛК на 21.02.2020 година. По делото не е било спорно, че решението на ТЕЛК е прието след като освидетелстваната М. Х. е била прегледана, и след като е направена преценка на здравословното й състояние, по приложената в преписката медицинска документация. За изясняване на спора от фактическа страна административният съд е допуснал изслушването на комплексна съдебно – медицинска експертиза и е приел заключението на вещите лица – съответно невролог и ортопед. Според заключението, към момента на осъществения преглед от вещите лица на 24.06.2021 г. в УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" ЕАД, М. Х. се движи с помощно средство – бастун и носи ортопедични обувки. Вещите лица констатират, че тя е в добро общо състояние, контактна е, без констатирани патологични отклонения при физикалното изследване по органи и системи. Лицето се оплаква от [заличен текст]. В допълнение вещите лица сочат, че М. Х. страда от [диагноза] на [заличен текст], документиран рентгенологично, доказан клинично и микробиологично, клинично протича с периоди на обостряне и честа [заличен текст], на КАТ е доказан [заличен текст] на [заличен текст]. Жалбоподателката има [заболяване], умерена степен, [заболяване], [заличен текст]. Съдът е анализирал и заключението на вещите лица, касателно първичната й травма, които са констатирали, че тя е на [заличен текст] и от преди 20 години. [заболяване] с [заличен текст] е диагностициран през 2008 г., [заболяване] е диагностицирана амбулаторно през 2013 г., двукратно е лекувана стационарно с диагноза [диагноза] през 2016 г. и [заболяване] 2018 година. Вещите лица не са установили данни за ортопедична операция на жалбоподателката в детска възраст. Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, което е кредитирано от съда, констатираните заболявания, стадият на тяхното развитие и обусловеният функционален дефицит, са съобразени със съответната отправна точка по Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от Наредбата за медицинската експертиза - "Методика за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност", като процентът ТНР към 2020 г. е определен правилно. Вещите лица са посочили, че когато са налице няколко увреждания, независимо дали са за заболяване от общ характер, или за заболявания с причинна връзка, за всяко от които, в отправните точки на оценката на трайно намалената работоспособност, е посочен отделен процент, оценката на ТНР се определя, като се взема най - високият процент по съответната отправна точка на най - тежкото увреждане, останалите проценти за съпътстващи заболявания не се вземат предвид при оценката. В заключението си вещите лица достигат до извод, че заболяванията на жалбоподателката имат хроничен характер, като независимо от лечението си, се задълбочават. Експертите поддържат становище, че прилагайки Методиката решението на НЕЛК и ТЕЛК е правилно. Съдът е кредитирал експертното решение като вярно и обективно дадено. Недоволна от констатациите в ЕР на ТЕЛК М. Х. го обжалва пред НЕЛК, която с Експертно решение № 2636/188 от 05.10.2020 г. на Специализиран състав по хирургични, ортопедични и сърдечносъдови заболявания при Национална експертна лекарска комисия потвърждава ЕР на ТЕЛК относно определения процент на трайно намалената работоспособност. При посочените по – горе фактически обстоятелства, относими за правния спор, съдът е осъществил контрола за законосъобразност на административния акт по чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията, посочени в чл. 146 АПК, след като е констатирал, че жалбоподателят е лице, имащо право да оспори решението на НЕЛК по реда на ПУОРОМЕРКМЕ. Съдът е изложил съображения, че актът е издаден от компетентен административен орган, в законоустановената форма. В решението се съдържа описание на всички медицински документи, послужили за формиране на изводите на НЕЛК за здравословното състояние на М. А. При постановяване на решението си НЕЛК не е допуснала съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът счита, че оспореното ЕР на НЕЛК не противоречи и на приложимите материалноправни норми. За да се произнесе в този смисъл административният съд се е позовал на приложението на чл. 49, ал. 1 и чл. 51 ПУОРОМЕРКМЕ При обсъждане на доводите и възраженията на страните, подкрепени с приетите по делото доказателства, съдът е достигнал до извод, че на лицето е била поставена анамнеза след медицински преглед и съобразно констатациите в медицинската документация по преписката, които се подкрепят и от заключението на СМЕ. Съдът намира, че НЕЛК се е произнесъл относно наличие на заболяването и процента трайна неработоспособност, като мотивите му са съобразени с предвиденото в Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от Наредбата за медицинската експертиза, а именно по кои точки какъв процент ТНР се определя. Констатираното заболяване, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит, е отчетено от съда, че следва да се съобразят именно със съответната отправна точка от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 НМЕ и Методика за прилагане на отправните точки на оценка на ТНР, в частта по т. III от нея, ред. ДВ., бр. 79/2020 г., в сила към издаване на решението на ТЕЛК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав изцяло споделя фактическите установявания на първоинстанционния съд, които вярно отразяват обстоятелствата по делото, релевантни за правилното разрешаване на правния спор. Касационната инстанция намира за обосновани изводите на първоинстанционния съд, че обжалваното ЕР на НЕЛК е издадено от компетентен орган по чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ), действащ в законен състав, в кръга на неговите правомощия, мотивиран е съобразно посоченото в чл. 49, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ. Оспореното ЕР на НЕЛК е постановено след проверка и разглеждане на приложената медицинска документация по реда на чл. 50, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ. Въз основа на нея НЕЛК е обсъдила фактическите и правните основания за издаването на решението на ТЕЛК и е изложила собствени такива. Тези съображения на НЕЛК са в съответствие и с относимите материалноправни норми. Съдът се аргументира в мотивите си и със заключението на СМЕ, което вярно посочва, че определеният процент ТНР на жалбоподателката е правилен, съобразно установеното заболяване и приложимите правни норми. На основание разпоредбата на чл. 63, ал. 3 НМЕ, при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в Приложение № 1, процентът на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти съгласно Приложение № 2. Действително разпоредбата на чл. 63 от НМЕ, както и т. III от Методиката са били оспорени пред Върховния административен съд, който с Решение № 1632/31.01.2020 г. по адм. дело № 10422/2018 г., VIII отд., е отменил т. III от Методиката към 63, ал. 3 от НМЕ и е оставил без разглеждане жалбата в останалата част. С Решение № 8982/7.07.2020 г. Петчленен състав на ВАС е оставил в сила решението по адм. дело № 10422/2018 г. по описа на ВАС, в частта, с която е отменена разпоредбата на т. III от Методиката за прилагане на отправните точки на оценка на трайно намалена работоспособност в проценти от Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ. След като по делото няма спор, че съдебното решение за отмяна на цитираната разпоредба е влязло в сила на 07.07.2020 г. и предвид новата редакция на т. III от Методиката (обн. в ДВ, бр. 79/20 г., в сила от 08.09.20 г., ) обосновано съдът е приел, че при издаването на ЕР на ТЕЛК са приложени действащите материално правни норми. В този смисъл са били доводите и аргументите на първоинстанционния съд, послужили за извеждане на крайния извод за неоснователност на първоинстанционната жалба. Същите се основават и на заключението на СМЕ, според което значително по - високият процент трайна неработоспособност се обуславя от прилаганата към 28.03.2018 г. Методика за прилагане на отправните точки за оценка на трайната неработоспособност. Според тази Методика процентът ТНР се определя, след като се преценят и другите увреждания, като за основа се взема най - високият процент по съответната отправна точка и ако той не е 100 %, към него се прибавят от 5 до 20 % от сбора на процентите на останалите увреждания. Оспореното решение на НЕЛК е мотивирано, поради което правилно административният съд е достигнал до извод в този смисъл. В конкретния случай, при постановяване на решението си първоинстанционният съд е преценил всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, а съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК основава решението си върху приетите за установени обстоятелства по делото и върху закона. Решението му е и обосновано, като не се констатират допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, а като краен извод следва, че същото е съобразено с материалния закон. Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение и същото като правилно следва да се остави в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение