Решение № 4814 от 5.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда (ИА ГИТ, Агенцията) срещу Решение 794/24.10.2022 г. на Административен съд (АС) - Пазарджик постановено по адм. дело 486/2022 г. С обжалваното решение е отменена Заповед 3-0360/07.04.2022 г. на изпълнителния директор на ИА ГИТ (Заповедта) и Агенцията е осъдена да заплати деловодни разноски. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че правото на защита на наказания е било ограничено, тъй като не е спазена процедурата, регламентирана в чл. 93, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.). Излага съображения за законосъобразност на оспорената пред АС Пазарджик заповед и иска обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското такова, претендирано от ответника. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Котов. Ответникът по касация Г. Йовчев в писмен отговор и съдебно заседание оспорва касационната жалба. Счита същата за неоснователна и необоснована и като такава иска да бъде оставена без уважение, респективно обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по касация се представлява от адв. Петрова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Предмет на контрол пред АС - Пазарджик е била Заповед 3-0360/07.04.2022 г. на изпълнителния директор на ИА ГИТ, с която на Г. Йовчев на основание чл. 92, ал. 1, вр. чл. 90, ал. 1, т. 5, вр. чл. 89, ал. 2, т. 1 и чл. 21, ал. 1 ЗДСл. е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл. е прекратено служебното му правоотношение считано от 08.04.2022 г. Първоинстанционният съд е установил и подробно е описал фактическата обстановка по издаване на оспорения пред него административен акт, която се възприема изцяло от настоящата инстанция и не е необходимо да се преповтаря. По делото е безспорно установено, че Г. Йовчев е извършил проверка на обект, представляващ оранжерия за отглеждане на индустриален коноп за медицински цели с дружество работодател Парк Агрокултури ООД. При проверката на място са установени да работят три лица: С. Личев, Д. Игнатов и Л. Личев. Същите в предоставените им от Йовчев декларации, са декларирали, че полагат труд в полза на Парк Агрокултури ООД при наличието на всички елементи на трудово правоотношение - работно време, работно място, получаване на трудово възнаграждение. В хода на проверката, посредством справка за регистрация на трудовия договор на хартиен носител, Йовчев е установил, че лицето С. Личев е без сключен трудов договор. Установено е, че Йовчев е бил задържан от органите на Икономическа полиция и е образувано досъдебно производство 213/2021 г. по описа на ОДМВР - гр. Пазарджик. С писмо от 19.01.2022 г. ИА ГИТ е поискала да ѝ бъде предоставено заверено копие от събраните материали в хода на образуваното досъдебно производство, касаещи служебното правоотношение на Г. Йовчев и изпълнението на служебните му задължения. От прегледа на съдържанието на представените документи е установено, че са налице 3 бр. попълнени декларации с различен час на попълване от този на извършената проверка от всяко едно от трите установени на работа от главен инспектор Йовчев лица на 03.08.2021 г., като по отношение на лицето С. Личев, са налице съответно попълнени 2 бр. декларации със същата дата - 03.08.2021 г., но с различен час, съответно 10:30 ч. и 13:20 ч. В тази връзка при извършена справка чрез информационната система на ИА ГИТ в регистъра на подадените уведомления за регистриране на трудовите договори на НАП, е установено, че към момента на извършената проверка на място в обекта на контрол за лицето С. Личев не е подадено уведомление за регистрация на трудов договор. Такова има подадено на 03.08.2021 г. едва в 11:33 ч. тоест след часа на проверката на място в обекта (10:30 ч.). От изпратената от ОП Пазарджик преписка се установява още, че същата съдържа Протокол за извършена проверка ПР2125695/31.08.2021 г., подписан от главен инспектор Йовчев и главен инспектор Адова, и съответно получен от упълномощен представител на Парк Агрокултури ООД - лицето И. Пенев. С Протокола са приложени общо 10 броя принудителни административни мерки, касаещи установени нарушения на изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, но същият не съдържа констатиране на установеното полагане на труд без сключен трудов договор от лицето С. Личев. За установеното нарушение главен инспектор Йовчев не е ангажирал и административнонаказателната отговорност на дружеството-работодател. По преписката не се съдържа покана, адресирана до работодателя, за съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН), съгласно изискванията на утвърдената процедура Осъществяване на административнонаказателна дейност на ИА ГИТ. За да отмени Заповед 3-0360/07.04.2022 г. на изпълнителния директор на ИА ГИТ съдът от правна страна е приел, че тя е издадена от компетентен орган, в рамките на преклузивните срокове по чл. 94 ЗДСл. и в предписаната от закона форма, но е нарушена разпоредбата на чл. 93, ал. 1 ЗДСл., която предвижда преди налагане на дисциплинарното наказание, дисциплинарно наказващият орган (ДНО) да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. В тази връзка АС Пазарджик е приел за приложима нормата на чл. 93, ал. 2 от ЗДСл., която регламентира, че в случаите, когато липсва описаното в ал. 1, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество, което е и постановил първоинстанционният съд с обжалваното решение. Така постановеното решение е неправилно. Неправилно административният съд е приел, че не е спазена процедурата на чл. 93, ал. 1 ЗДСл, респективно е ограничено правото на защита на дисциплинарно наказания служител. Видно от Заповед 3-0357/06.04.2022г. на изпълнителния директор на ИА ГИТ, на Г. Йовчев е дадена възможност да се яви на 07.04.2022 г. в 11:00 ч. за изслушване и даване на обяснения във връзка с образуваното срещу него дисциплинарно производство. Йовчев се е запознал със посочената заповед на 06.04.2022 г., като това е удостоверено от положения от него подпис. На 07.04.2022 г. е било проведено изслушване на Г. Йовчев от дисциплинарно наказващия орган - изпълнителния директор на ИА ГИТ и същото е видно от протокол от същата дата, в който ясно е посочено, че служителят е дал допълнителни устни обяснения пред органа, както и че му е разяснена възможността за подаване на допълнителни писмени такива, респективно представяне на нови доказателства. Йовчев е удостоверил съгласието си със съдържанието на протокола, като е положил подписа си на същия, без да е възразил за липсата на време за излагане на допълнителни писмени обяснения или че иска да даде писмени обяснения и предоставеното му време е недостатъчно. Възражение липсва от негова страна и в приложената декларация от 07.04.2022г., в която служителят е посочил както, че се е явил на изслушването и запознал с преписката, така и че е дал устни обяснения и му е разяснено правото за даване на писмени такива и възможността за посочване на нови доказателства. Разпоредбата на чл. 93, ал. 1 ЗДСл не сочи точно в кой момент преди налагането на дисциплинарното наказание следва да се направи изслушването на служителя. Изискването на закона е изслушването да е преди налагане на дисциплинарното наказание, т. е. преди издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. В случая фактът, че изслушването е направено на една и съща дата с датата на издаване на Заповедта, не обосновава допуснато съществено процесуално нарушение при постановяване на оспорения пред АС - Пазарджик административен акт. Безспорно е доказано, че изискванията на закона са спазени, като на служителя е дадена възможност да организира защитата си, същият е изслушан, запознат е както с преписката, така и с възможността за излагане на допълнителни обяснения и сочене на нови доказателства, от която възможност не се е възползвал. При така изложените съображения се налага извод за неправилност на постановеното от АС Пазарджик решение. Същото следва да бъде отменено, а делото върнато за ново произнасяне от друг състав на същия съд, който при съобразяване на изложеното по-горе, да извърши пълна проверка за законосъобразност на Заповед 3-0360/07.04.2022 г. на изпълнителния директор на ИА ГИТ на всички основания по чл. 146 АПК. При този изход на делото разноски за касационното производство не следва да се присъждат и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК по този въпрос следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение