Решение № 7009 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7704/2016 г.

Решение № 7009 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7704/2016 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от адв. Н. К. - чл. на ХАК от Д., пълномощник на С. Б. К. от Х., срещу решение № 108 от 19.04.2016 г. по адм. дело № 589/2015 г. на Административен съд Х., с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. с изх. № 02-260-6500/11111 от 29.09.2015 г. на Зам. - изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" и е осъден за разноски. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на закона, също и е необосновано, поради което моли да бъде отменено изцяло и преписката върната на административния орган със съответните указания по прилагането на закона. Твърди, че основният довод за ненадлежна проверка от РА на заявлението за подпомагане (предвид извършени теренни проверки, които са незаконни съгласно решение № 1155 от 2.02.2015 г. на ВАС по адм. дело № 10538/2014 г., II отделение, потвърдено с решение № 7501/22.06.2015 г. на ВАС, 5 членен състав), не е обсъден от съда, а са възприети за напълно меродавни резултатите от така извършените, но забранени по надлежен ред проверки. Счита, че не са налице и останалите основания за отказ от финансово подпомагане, които според жалбоподателя са заявени напълно формално в обжалваното уведомително писмо. Ответникът - Заместник-изпълнителния директор на Д. фонд (ДФ) "Земеделие" гр. С., не взема отношение по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е допустима, подадена е в срок, но по същество е неоснователна. Съдебният акт е законосъобразен и следва да бъде потвърден. Настоящият състав на ВАС констатира, че входираната на 01.06.2016 г. касационна жалба на С. Б. К. е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на датата 25.05.2016 г. Касационната жалба е подписана от адв. Н. К. с надлежно оформено пълномощно, представено по делото в изпълнение на разпореждането на председателя на Четвърто отделение да се представят доказателства за представителната власт пред ВАС. С. е налице редовно упълномощаване от страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, и поради тези факти съдът приема, че касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, се явява неоснователна. С решение № 108 от 19.04.2016 г. по адм. дело № 589/2015 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 43, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Административен съд - Х., на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Б. К. против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 с изх. № 02-260-6500/11111 от 29.09.2015 г. на Зам. - изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" и с втори диспозитив като логическа и законна последица от този изход на спора, съдът ОСЪЖДА жалбоподателя С. Б. К. от гр. Х., да заплати на Д. фонд "Земеделие", гр. С. разноски по делото в размер на 700 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че оспорваният акт е издаден от компетентен орган (съгласно Заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015 г. за делегиране на правомощия), постановен е в писмена форма, подписан е от издателя си и съдържа изложени фактически и правни основания, поради което е надлежно мотивиран. В табличен вид със съответните колони са посочени площите, за които са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане за всяка от четирите мерки - по СЕПП, НР1, НР2 и СПП, които данни са достатъчни адресатът да разбере съображенията, мотивирали административния орган да постанови крайния резултат. За преценката си за материалната законосъобразност на акта съдът се е позовал на изслушаната и приета по делото без оспорване от страните съдебно-техническа експертиза, което заключение на вещото лице е кредитирано изцяло. За неоснователно е прието оплакването на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради неизвършването на проверка на място. В тази връзка съдът, като се е позовал на чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП и чл. 28, § 2 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията е посочил, че проверките на място са само един от способите за проверка на подадени заявления за подпомагане, те не са единствени и задължителни, а се извършват "когато е необходимо", дори при констатирани от кръстосаните проверки нередности. Отчел е и влязлата в сила като неоспорена от жалбоподателя заповед на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014. На последно място съдът е приел и че постановеният отказ за финансово подпомагане е в съответствие и с целта на закона. При този изход на спора съдът е присъдил на ответника направени разноски от 400 лева за възнаграждение за вещо лице и 300 лева юрисконсултско възнаграждение. Така постановеното съдебно решение е правилно. При напълно изяснена и изключително подробно описана фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи. П. А. съд - Х. е обжалвано Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014, с изх. № 02-260-6500/11111 от 29.9.2015 г., издадено от Зам. изпълнителния директор на ДФ (Д. фонд) "Земеделие" Ж. Ж., при условията на делегиране на правомощия съгласно т. 1 от Заповед № ОЗ-РД /323/11.03.2015 г. на Изпълнителния директор на ДФ (Д. фонд) "Земеделие" Р. П. С това писмо адресатът С. Б. К. от гр. Х., ул. "В." ..№..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., с УРН: 627211 се уведомява за оторизирана и изплатена субсидия по отношение на подадено Заявление за подпомагане с УИН: 26/300514/25947 за кампания 2014, както следва: П. С. за единно плащане на площ (СЕПП) - за декларираните в заявлението площи и след прилагане на процедурата по чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30 ноември 2009 г. е оторизирана сумата от 0 лева, като за конкретно посочени по идентификатор на БЗС парцели са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагането и е отказано финансово подпомагане на основание чл. 43, ал. 4 от ЗПЗП. Видно от Таблица № 1 и Таблица № 2 - неразделна част от уведомителното писмо е поискана сума от 8815.07 лева и нищо не е изплатено. По схемата за преразпределително плащане (СПП - нова схема за кампания 2014), за заявената Схема и декларираните в заявлението площи по СЕПП и след прилагане на процедурата по чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30 ноември 2009 г. и във връзка с чл. 15г, ал. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в схемите за национални доплащания и за специфично подпомагане, за първите допустими по СЕПП до 30 хектари е оторизирана сума в размер на 0 лева, тоест от поисканата сума от 3892.64 лева, не е оторизирана и респективно не е изплатена никаква сума, видно от Таблица № 1 и Таблица № 2, които са неразделна част от уведомителното писмо. По мярката "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" (НР1) - за декларираните в заявлението площи и след прилагане на процедурата по чл. 16 от Регламент (ЕС) № 65/2011 г. на Комисията от 27 януари 2011 г. е оторизирана сумата от 0 лева, като за конкретно посочени по идентификатор на БЗС парцели са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагането и е отказано финансово подпомагане на основание чл. 12 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Видно от Таблица № 1 и Таблица № 2 - неразделна част от уведомителното писмо, е поискана сума от 2501.86 лева и нищо не е изплатено. По мярката "Плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони" (НР2) - за декларираните в заявлението площи и след прилагане на процедурата по чл. 16 от Регламент (ЕС) № 65/2011 г. на Комисията от 27 януари 2011 г. е оторизирана сумата от 0 лева, като за конкретно посочени по идентификатор на БЗС площи са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагането и е отказано финансово подпомагане на основание чл. 12 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Видно от Таблица № 1 и Таблица № 2 - неразделна част от уведомителното писмо, е поискана сума от 1369.06 лева и нищо не е изплатено. Със същото уведомително писмо са наложени санкции за бъдещ период по четирите схеми/мерки в размер общо на 7325.25 лв., тъй като разликата между декларираните площи и установените след извършените административни проверки надвишава 50% от действително стопанисваните площи. Изобщо вече няма никакъв спор по въпроса, че писмото, макар и да е наречено "уведомително", не само уведомява, но и засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на земеделския производител - кандидат за подпомагане, поради което носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 АПК. Няма вече и спор в съдебната практика, че в уведомителните писма са изложени правни и фактически основания, като мотивите се съдържат както в съответните колони на таблиците в самия административния акт, така и в тези, които са посочени като приложения към него - неразделна част от акта. Словесната и табличната част на уведомителното писмо с обяснителните колони представляват едно цяло и при внимателен прочит става ясно за кои точно площи е отказано подпомагане и на какво правно основание, което дава напълно възможност на кандидатите-жалбоподатели да организират защитата си. Затова се приема, че в административния акт се съдържат и правни, и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран, както правилно е приел и първоинстанционния съд. На стр. 98 от адм. дело № 589/2015 г. по описа на Административен съд - Х. е приложено Заявление за подпомагане 2014 - Форма за физически лица, подадено от земеделския стопанин С. Б. К., в което са заявени за подпомагане следните схеми и мерки: СЕПП, СПП, НР1 и НР2. По принцип на всички подадени заявления съгласно чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 24 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, се извършват задължителни административни проверки като се съпоставят включените в тях данни с данните от системата за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, системата за идентификация на земеделските парцели и системата за идентификация и регистрация на животните и от своя страна включват: 1. проверки за допустимост на кандидата; 2. проверки за допустимост на земеделските площи; 3. кръстосани проверки между данните в заявлението и отделните регистри; 4. кръстосани проверки между данните в отделните заявления за наличие на едни и същи площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин. Правят се и проверки на място, но не на всички заявления, а на случаен принцип (метод на риск-анализ) само на 5 % от подадените заявления за подпомагане, които се извършват чрез: инспекция на земеделското стопанство и методи за дистанционно наблюдение. В конкретния случай от данните в уведомителното писмо и по-точно от пояснителните колони в табличката на стр. 2 се установява, че на заявените от жалбоподателя площи е извършена само административна проверка, а физическа проверка на място не е извършвана, защото заявлението му не попаднало в извадката от 5% от подадените заявления и затова колона 4 е празна, тоест не е попълнена с цифри за хектари. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е посочил, че такава проверка на място не е задължителна, а след като не е извършвана, затова и земеделският стопанин не е бил уведомяван за такава, не е съставян контролен лист и доклад, които да му бъдат връчени и с това обстоятелство не се нарушават никакви нормативни актове. Правилно съдът се е позовал на заключението на вещото лице от допуснатата съдебно-техническа експертиза и направените изводи се споделят напълно и от настоящия касационен състав. Причината за отказ е тази по чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП - ново основание, въведено с изменение на закона, обн. в ДВ, бр. 40 от 13.05.2014 г., което е напълно приложимо към датата на издаване на обжалваното уведомително писмо - 29.9.2015 г. По-голямата част от площите, заявени за подпомагане попадат извън одобрения от министъра на земеделието и храните със заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014, като част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), а последната е основна част от ИСАК (Интегрирана система за администриране и контрол) и затова са недопустими за подпомагане. Тоест според вещото лице използваните от ДФЗ недопустими площи се припокриват географски с определените от МЗХ. Установено е по безспорен начин, че жалбоподателят не е подал възражение срещу обхвата на обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014, одобрен със заповед № РД 09-807 от 05.12.2014 г. на министъра на земеделието и храните, нито е подал жалба срещу последващата заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. за одобряване на окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014. Затова са неотносими в това производство възражения касаещи начините на актуализация за включване на площите в специализирания слой - чрез дешифрация (разчитане) на нова цифрова ортофотокарта /ЦОФК/ на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2014 г. (каквато актуалност всъщност не е налична за тази година) или чрез отразяване на резултатите от теренни проверки, извършени през годината от Технически инспекторат към ДФЗ - РА и областните и общински структури на МЗХ. Предвид факта, че не е подадено и възражение, което да бъде разгледано, то в случая не са извършени и корекции в допустимите площи спрямо определените с първоначалната заповед от 2014 г. и границите на слоя са одобрени в същия вид. Само за пълнота на това място следва да се посочи, че тези заповеди за одобряване на специализирания слой за различните кампании се издават на основание Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, и през годините са с различно наименование: "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП", "Площи, допустими за подпомагане", "Площи в добро земеделско състояние". Необходимо е и да се посочи, че в уведомителното писмо няма основание за отказ за подпомагане по чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП във връзка с чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (в приложимата за тази кампания редакция). И това е така, защото в таблицата по СЕПП, НР1 и НР2 площта на парцела в колона 2 (декларирана) и площта в колона 3 (установена след разрешаване на двойно заявени площи), е една и съща, тоест са с равни хектари. Кандидатът за подпомагане С. Б. К. е уведомен по надлежния ред за застъпване с четирима други кандидати чрез изпращане на уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат, с приложение към него - таблица на установените застъпвания, започнала е процедура по изясняване принадлежността на т. н. "двойно заявени площи", която е завършила и установеното застъпване е решено в полза на жалбоподателя. И според заключението на вещото лице, наддекларираната площ по заявлението не се дължи на двойно декларирани площи. Както се каза по-горе, оплаквания за извършени теренни проверки не могат да се обсъждат, защото това е един от начините за актуализиране на специализирания слой със заповед на министъра на земеделието и храните, която заповед не е предмет на делото, а предмет е уведомителното писмо на изпълнителния, респективно на зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". Затова е неоснователно твърдението в касационната жалба, че съдът не е обсъдил довода за извършените "незаконни теренни проверки". Независимо от това следва да се отбележи, че специализираните теренни проверки на служители на ОСЗ, въз основа на които са били определени границите на допустимите площи за всички парцели, включително и на жалбоподателя, са били приложими към датата на извършването им през 2014 г. Действително разпоредбите на Наредба № 105 от 22.08.2006 г. в тази част са били отменени с влязло в сила решение на Върховния административен съд от 2015 г., а по късно е отменен и целия текст на чл. 16а, ал. 3, но към момента на извършването им - 22.08.2014 г., 25.08.2014 г., 08.09.2014 г., 11.09.2014 г., 12.09.2014 г., 08.10.2014 г. и 09.10.2014 г., същите са действали, а отмяната действа занапред. Изрично в чл. 195, ал. 1 от АПК е регламентирано, че подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, а такова решение влиза в сила от деня на обнародването му (чл. 194 АПК), в случая в "Д. вестник", бр. 50 от 3.07.2015 г. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС съдебно решение следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски. Разноски за касационното производство не са поискани от никоя от страните, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,