Решение № 6552 от 25.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2854/2016 г.

Решение № 6552 от 25.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2854/2016 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" против решение № 235 от 12.01.2016 г., постановено по адм. д. № 7760/2015 г. по описа на Административен съд С.-град. К. навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответницата - С. К. Д., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените поделото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд С.-град отменя заповед № 675/17.07.2015 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с която служебното правоотношение на С. К. Д. е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) - поради съкращаване на длъжността. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но същата е издадена в нарушение на материалния закон. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че спрямо С. К. Д. не е осъществена хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. за издаване на оспорената заповед. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че с влязло в сила решение на 7.07.2015 г. е отменена предходна заповед за прекратяване на служебното правоотношение на служителката. От 8.07.2015 г. Д. почти ежедневно се явява в администрацията на Д. фонд "Земеделие" за възстановяването й на длъжността, заемана до прекратяване на служебното й правоотношение и депозира заявления в този смисъл. Със заповед от 17.07.2015 г. държавната служителка е възстановена на длъжността "главен експерт" в Дирекция "Договориране по прилагане на мерки за развитие на селските райони", отдел "Методология и контрол", като в същия ден й е връчено предизвестие за прекратяване на служебното й правоотношение и е издадената оспорената пред първоинстанционния съд заповед за прекратяване на служебното й правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. - поради съкращаване на длъжността. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено утвърдено длъжностно разписание, без да е посочено, от коя дата е същото. С приложените по делото длъжностни и поименни разписания в сила от 15.05.2015 г., 2.07.2015 г. и 17.07.2015 г. се установява, че не е налице промяна в бройките, предвидени да се изпълняват от "главен експерт" в отдел "Методология и контрол" на Дирекция "Договориране по прилагане на мерки за развитие на селските райони". При тези данни правилно и обосновано първоинстанционният съд приема, че не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение на Димитрова и заповедта е издадена в нарушение на закона. Отмяната на предходната заповед за уволнение на жалбоподателката има за последица възстановяването на служителката на заеманата преди уволнението длъжност (арг. от чл. 122, ал. 1 от ЗДСл), като за органа по назначаването възниква задължението да осигури на възстановения служител възможност да изпълнява служебните си функции. В случая последното задължение не е изпълнено, а служебното правоотношение на жалбоподателката отново е прекратено. Следователно, въпреки че са изпълнени предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, в нарушение на цитирания текст служебното правоотношение със служителя фактически не е възстановено във вида, в който е съществувало преди отмяната на заповедта за уволнение. По отношение на С. Д. не са налице основания за прекратяване на служебното й правоотношение и заповедта е издадена в противоречие с материалноправните изисквания на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., който предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. За да е налице посоченото основание следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Установяването на фактическите основания, обосноваващи съкращаване на длъжността, е в тежест на административния орган (чл. 170, ал. 1 от АПК). В случая предпоставките на цитирания текст не са осъществени. Не е налице и промяна относно броя на длъжностите "главен експерт", в отдела в който е работила и е възстановена Димитрова, поради което и приложените по делото длъжностни разписания не засягат правото на възстановяване на служителката и не могат да обосноват извод за съкращаване на длъжността. Доказателства за длъжностни промени, настъпили към 17.07.2015 г., когато е издадена процесната заповед, от страна на ответника не са представени. Органът по назначаването не може да се позовава на предходни длъжностни разписания, утвърдени по време, когато държавният служител не е бил на работа поради незаконното му уволнение. Материалноправното основание на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. следва да съществува към момента на издаване на административния акт, а не в предходен момент. Ето защо изводът на Административен съд С.-град, че по отношение на Димитрова не са осъществени изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и не е налице предвиденото в текста основание за прекратяване на служебното й правоотношение, е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Законосъобразно съдът приема, че нарушенията на цитираните норми водят до противоречие на оспорената заповед и с целта на закона, тъй като правомощията на органа по назначаването са упражнени за заобикаляне на законовите последици от отмяната на незаконосъобразен административен акт и в нарушение на правото на служителката на възстановяване на предишната длъжност, което е още един аргумент в подкрепа на извода за отмяна на административния акт. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Д. фонд "Земеделие" да заплати на С. К. Д. сумата 1000 лв., представляваща изплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита в касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,