Решение № 13495 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12985/2015 г.

Решение № 13495 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12985/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. З. М. с ЛНЧ **********, гражданин на Ирак, чрез адв. И. Х., срещу Решение № 5718 от 18.09.2015 г., постановено по адм. дело № 7696 по описа на Административен съд С.- град (АССГ) за 2015 г. С него жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Решение № 5674 от 15.07.2015 г., издадено от заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, е отхвърлена. В касационната жалба и уточнението към нея се твърди постановяване на обжалваното решение в нарушение на приложимия материален закон. Неправилна е направената от първоинстанционния съд преценка досежно степента на насилие в Ирак и на данните за преследване, изнесени в проведеното с чужденеца интервю. Съдът не е съобразил невъзможността Махмуд да представи доказателства, които се намират в държавата му по произход. Наред с това, е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обсъждайки в мотивите си интервю, проведено с лицето Абдулгани, а не с Махмуд. Моли решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се уважи жалбата срещу административното решение. Ответникът - заместник - председателят на ДАБ не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебно заседание, чрез упълномощен юрисконсулт оспорва касационната жалба и моли нейното отхвърляне като неоснователна. Поддържа, че предвид многобройните противоречия в бежанската история на иракския гражданин, преценени в своята съвкупност, правилно административният орган е приел, което е потвърдено и от първоинстанционния съд, че липсват предпоставки за предоставяне на международна закрила. От доказателствата по делото не може да се направи обоснован извод, че в момента е наличен въоръжен конфликт на цялата територия на Ирак. Въпреки оценяването на положението в някои части на страната, като несигурно и напрегнато, не следва насилието във всички части на Ирак да се определя като безогледно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че оспореното от Махмуд решение е издадено от компетентен орган, при спазване на установената форма, в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон. Направил е извод за законосъобразност на взетото от административния орган решение за липса на материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ по отношение на това лице, предвид което е обоснован отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. При извършената проверка на решението в частта на отказа за предоставяне на статут на бежанец, съдът се е позовал на казаното от Махмуд по време на проведените интервюта, въз основа на което е приел, че по отношение на него не е налице преследване по смисъла на ЗУБ. Наред с това е съобразил, че той не е заявил проблеми с властите в Ирак, която държава е напуснал легално и със самолет. С оглед преценка законосъобразността на изводите на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут съдът е съобразил чл. 15 от Директива 2004/38/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. и постановеното от Съда на Европейския съюз (СЕС) Решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. "в" от посочената директива. Въз основа на приложената по делото справка за обстановката в Ирак е приел, че по делото не е установено насилието в Ирак да е достигнало изключителна степен. Въпреки, че не е необходимо кандидатът за закрила да е персонално застрашен, позовавайки се на посоченото решение на СЕС, съдът е посочил, че за да се ползва от защита по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, колкото в по - голяма степен кандидатът е в състояние да докаже, че е конкретно засегнат поради фактори, свързани със специфичните му лични обстоятелства, толкова по-ниска степен на насилие е необходимо да бъде установено, за да му бъде предоставена субсидиарна закрила и съответно - колкото по-малко той е в състояние да покаже, че лично би бил обект на насилие, толкова по-голяма степен на насилие следва да бъде установена. В случая обаче, от Махмуд не са представени доказателства, а и не е твърдяно да е лично засегнат с оглед специфични за него лични обстоятелства и предвид обстановката в Ирак. Приел е, че обстановката там не може да бъде определена като вътрешен конфликт или международен въоръжен конфликт. Наред с това, съдът е намерил за правилно възприетото в оспореното пред него административно решение, че лицето има възможност да живее в И. К., където обстановката е преценена като значително по - спокойна. Изложил е съображения, че заплахата от неустановени лица по причини от лично естество в държавата по произход не може да се квалифицира като преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, каквото би било физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Освен това е отчел, че върху Махмуд не е упражнявано насилие, не е задържан, не е съден и няма данни за дискриминационни мерки. Съобразил е и извършената от административния орган преценка на бежанската история, като е приел, че е спазено императивното изискване за обсъждане на всички наведени от кандидата за закрила факти и обстоятелства заедно с въпроса за сигурността на страната му по произход. Изложил е и съображения за липса на материалноправни предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на кандидата за закрила на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, като е определил случая на Махмуд като криминален такъв. Предвид всичко гореизложено е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от състава на АССГ нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства, при съобразяване бежанската история на чужденеца и констатираните от административния орган противоречия в нея, а изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени доказателства и са в съответствие с материалния закон. Неоправдани са направените в уточнението на касационната жалба възражения, че съдът не отчел, че жалбоподателят е лишен от възможността да се снабди с доказателства, които се намират в държавата, от която "бяга", доколкото Махмуд не се позовава на такива в хода на първоинстанционното производство. Правилно съдът е приел за обоснован и съответен на материалния закон извода на административния орган за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. По отношение на Махмуд не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Изложените от съда съображения в тази насока се споделят от настоящия съд. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ на това лице, съдът е направил правилна и обоснована преценка за законосъобразност на решението на административния орган и в тази част. Не е установено, че чужденецът е бил принуден да напусне страната на произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си в Ирак. Не се установява Махмуд да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Обосновано е приетото от административния орган и първоинстанционния съд, че проблемите на молителя по отношение желанието му за женитба с жена, изповядваща християнство не могат да бъдат аргумент за предоставяне на закрила. В този смисъл правилно съставът на АССГ е приел, че от Махмуд не са заявени причини, които да обосновават наличието на основателен страх от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ и не са налице обстоятелства, които да излагат лицето на реална опасност от тежки посегателства в трите проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 ЗУБ. Съдът се е позовал на приложената по делото справка с информацията относно състоянието на сигурността в Ирак на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ, като е приел, че не е налице заплаха по отношение на кандидата за закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход с оглед неговото лично положение. Безспорно обстановката в Ирак, откъдето е кандидатът за закрила, е динамична, но от наличните данни за ситуацията, в това число представената в касационното производство справка, не може да се направи извод, че е налице въоръжен конфликт на цялата територия на Ирак. Правилно е отчетена от първоинстанционния съд възможността за вътрешно разселване, от което следва, че не е налице нарушение на принципа на забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Конвенция за статута на бежанците в случай на връщането на лицето там. Представената в касационното производство актуална справка за ситуацията в Ирак от 10.11.2016 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ не дава основание за разколебаване на направените от състава на АССГ изводи. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в обсъждането на интервю дадено от лицето Абдулгани при решаването на жалбата на А. М.. Вярно е, че на страница втора от решението е отразено, че "Абдулгани разказва, че е избягал от Ирак заради заплахи от Ахлелхак...". Това обаче не води до извод за наличие на съществено по своя характер нарушение на съдопроизводствените правила. Като съобрази, че установяванията на съда за бежанската история съответстват на вписаното в приложените протоколи от проведените интервюта, настоящият състав намира, че в случая е налице явна фактическа грешка, допусната от първоинстанционния съд при изписване името на лицето - А. М.. Предвид изложеното, правилни са изводите на състава на АССГ за това, че административният орган е постановил решението си в съответствие с материалния закон. По тези съображения настоящият състав намира, че решението предмет на контрол като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение