Решение № 2853 от 16.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6750/2014 г.

Решение № 2853 от 16.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6750/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Янко Николов Сираков против решение № 1741/18.03.2014 г. по адм. дело № 9176/2013 г. на Административен съд - София град.

С обжалваното решение, съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на Янко Сираков против Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. с изх. № 01-6500/7638 от 24.07.2013 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (УП), с което напълно му е отказано финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), по Схемата за национални доплащания на площ (СНДП) и за Плащания на земеделските стопани да природни ограничения в планинските райони (НР 1).

Според касатора, първоинстанционното решение е неправилно, тъй като съдът не е отчел, че оспорваният административен акт е издаден в противоречие с влязлото в сила решение № 648/5.09.2012 г. по адм. дело № 19/2012 г. на Административен съд - София област (АССО).

Ответната страна - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" не участва в производството и не се представлява.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора по делото, правилно и въз основа на обективна преценка на доказателствата по делото, съдът е приел, че оспорваното УД е законосъобразно издадено.

Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима като редовно подадена от надлежна страна и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК.

Административният съд е приел, че процесното УД е законосъобразно като издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. По отношение изпълнението на съдебните указания, дадени на административния орган с решение № 648/5.09.2012 г. на АССО, съдът е приел, че административният орган напълно се е съобразил със задължителните указания на съда като е намалил недопустимата площ от СЕПП и по СНДП с точно посочените от съда площи, а по отношение на НР 1 са изложени съдържателни мотиви, позволяващи да се установи законосъобразността на акта и в тази му част.

Решението е неправилно като необосновано.

Основен спорен въпрос по делото е дали административният орган е спазил съдебните указания при повторното разглеждане на преписката и произнасянето му относно заявлението за подпомагане на земеделския стопанин Сираков за кампания 2010 г.

Видно от мотивите към решение № 648/5.09.2012 г. по адм. дело № 19/2012 г. на Административен съд - София област, оставено в сила с Решение № 1152/24.01.2013 г. по адм. дело № 12472/2012 на ВАС, IV-то отд, при новото разглеждане на преписката, административният орган е следвало:

• да зачете установените в хода на съдебния контрол факти относно допустимостта на площите, заявени по СЕПП и СНДП, и в частност определената като допустима за подпомагане площ на БЗС-та 23039-16-6-4, 23039-16-6-5, 23039-16-8-1,58548-57-8-2, 58548-60-2-4, 58548-75-5-1 и 58548-92-7-2. Видно от съдебното решение, между страните е установено, че 0,9 ха от тези блокове неправилно са приети за недопустими от органа, респ. че са допустими;

• по отношение на БЗС 58548-57-7-3 съдът е приел, че допустимостта му за подпомагане следва да се установи с участието на заявителя, тъй като са налице данни за невиновно грешно очертаване на площите, следствие отказ от съдействие на заявителя от страна на ОСЗ - Самоков, и същевременно с това - установено ползване на съседна площ, но извън БЗС-то, чийто параметри са приблизителни с декларираните.

• по отношение на произнасянето по НР 1, административния орган е следвало да посочи фактически и правни основания относно постановения отказ за подпомагане на основание чл. 14 от Наредба № 11/3.04.2008 г.

Видно от мотивите на сега обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил направеното от АО намаление на недопустимата площ с 0,9 ха до размер от 3,23 ха по СЕПП и до 3,13 ха по СНДП. Приел е за правилни изчисленията за процента на наддеклариране при така установените размери на недопустимата площ, а именно 30,56 % наддеклариране по СЕПП и 31,97 % - по СНДП.

По отношение на мярката НР 1, съдът е приел, че представената таблица на площите по НР1 представлява фактическото основание за постановения отказ за подпомагане по тази мярка. Изхождайки от установеното припокриване на декларираните площи по СЕПП и по НР 1, както и от установения процент на наддеклариране на СЕПП, който е приет за относим и към НР 1, съдът е приел, че законосъобразно е постановен отказ за подпомагане с оглед приложението на чл. 12, т. 1 от Наредба № 11/3.04.2008 във вр. с чл. 58 от Регламент 1122/2009 г.

Съдът не е изследвал и не е коментирал по никакъв начин, основния спорен въпрос по делото: Установената с решение № 648/5.09.2012 г. по адм. дело № 19/2012 г. на Административен съд - София област грешка при очертаването на БЗС 58548-57-7-3, изяснена ли е в хода на възобновеното административно производство с участието на заявителя?

Видно от съдържанието на таблиците към всяка една от трите мерки, след административна проверка, БЗС 58548-57-7-3 с площ от 1,78 ха е приет за допустим в размер от 0,23 ха и за недопустим за 1,55 ха. Видно от обясненията към колона 8 на цитирания БЗС, причина за недопустимостта е непопадането на площта в специализирания слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП за 2010 г."

Видно от писмо от 27.06.2013 г. на министъра на земеделието и горите, което е посочено в УП като основание за издаване на административния акт, се съдържат конкретни мотиви, разкриващи защо и как е изведен извода за недопустимата за подпомагане площ на БЗС 58548-57-7-3.

Въпреки наличието на тези конкретни данни относно мотивирането на процесния административен акт, съдът по някаква причина е пропуснал да ги разгледа и да изрази становището си по тях.

При това положение, настоящият съдебен състав намира, че изложените от съда съображения относно законосъобразността на акта са необосновани, доколкото са изведени въз основа на частично обсъждане на относимите към решаването на спора въпроси.

В тази връзка и доколкото липсата на съдебни мотиви относно БЗС 58548-57-7-3 е обективна пречка за касационен контрол спрямо фактическите установявания и правни изводи на първоинстанционният съд, то тази липса следва да се определи като съществено нарушение на правилото на чл. 236, ал. 2 от ГПК във в с чл. 144 от АПК.

При това положение и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, решението на административния съд следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждано от друг състав на съда. С оглед изхода на делото и по аргумент от чл. 226, ал. 3 от АПК, съдът не дължи произнасяне по исканията за разноски в настоящото производство.

Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,