Решение № 12930 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3245/2010 г.

Решение № 12930 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3245/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на митница Бургас, чрез процесуалния представител срещу решение № 1335 от 29.12.2009 г., постановено по адм. дело № 461 по описа за 2009 г. на Административен съд Бургас, с което е отменено решение № 2603/0216 от 14.3.2009 г. към ЕАД № МРН 07 BG 001001H000818120070419 от 19.4.2007 г. на началника на митница Бургас за корекция и вземане под отчет общо мито - 1294,76 и ДДС - 4967,18 лв. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - "Полимед 99" ООД, гр. София, чрез адв. Жеков, ангажира подробно становище за неоснователност на жалбата, сочи постановени актове по аналогични дела. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна: За да отмени оспорения административен акт, първоинстанционният съд е установил, че жалбоподателят е осъществил внос на стока - калиев перманганат, която е била поставена под митнически режим "едновременно допускане до свободно обръщение и крайна употреба". Установено е, че фирмата "Синохем Хебеи Импорт Експорт" - Китай е била доставчик на жалбоподателя по международна фактура № ES06C1524Y ОТ 12.03.2007 г., като тази фактура е послужила на дружеството-вносител да постави стоката под цитирания митнически режим. След извършена последваща проверка митническият орган е установил, че в процесния ЕАД, е декларирана обща фактурна стойност на стоката в размер на 64000 щ. д. Същата сума е отразена и в счетоводната отчетност на фирмата, чрез заверка на дебита на сметка "301 - Доставки". В дневника на сметка "401/3", обаче, като начислени и погасени задължения към доставчика, свързани с доставката по международната фактура, е установено, че е отразена и сумата 16000 щ. д. Тоест констатирано е превишение на извършените плащания над стойността на декларираната и поставена под режим стока в посочения размер. Поради което митническият орган е извършил корекция на декларираната, с реално платената, според него, стойност на стоката и е начислил допълнително ДДС за внасяне. Съдът е кредитирал съдебно счетоводната експертиза по делото, от която е установено, че митническият орган не е съобразил МО 56 от 30.12.2007 г., с който сумата - констатираната разлика е прехвърлена по аналитичната партида на фактура ES07C1029Y ОТ 11.4.2007 г. г., поради погрешното й отнасяне като плащане по процесната фактура от 12.3.2007 г. Вещото лице е установило, че проверката на счетоводните записвания изключва сумата от 16000 щ. д. като плащане по процесната фактура - въз основа на тях се установява, че задължението по тази фактура съвпада с декларираната стойност в размер на 64000 щ. д. и че то е платено. Въз основа на неоспореното заключение на вещото лице, съдът е установил, че не е налице прихваната сума в повече от наличната, че прихващанията се осъществяват на хронологичен принцип, като сумата на всяко прихващане се определя в зависимост от наличните към момента задължения по фактури за доставките, тоест не се установява надплащане по извършените доставки, следователно не са налице материално-правни основания за довнасяне на мито и ДДС. Решението е правилно. Съдът е анализирал всички относими към спорния въпрос - налице ли е плащане на допълнителна цена на стоки от Китай или не, данни. От приетата и неоспорена от страните съдебно счетоводна експертиза е установено, че сумата от 16000 щ. д., която според митническия орган представлява разликата между реално платената и декларираната митническа стойност за стоката, е прехвърлена по аналитичната партида на друга фактура, поради погрешното й отнасяне като плащане по процесната фактура. Тоест установено е, че тази сумата не представлява плащане по процесната фактура, следователно реално платената по нея стойност не е в определения допълнителен размер на митническият орган, а задължението по тази фактура съвпада с декларираната стойност в размер на 64000 щ. д. При тези данни административният съд правилно е приел, че не е налице разлика между декларираната митническа стойност и реално платената цена на стоката, поради което и не са налице основания за вземане под отчет на на мито и ДДС за довнасяне. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лева, представляващи доказано и платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие за касационната инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд - I А отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК