Решение № 8442 от 7.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14577/2015 г.

Решение № 8442 от 7.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14577/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на МП "Летище Варна", чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Сърбинска, против решение № 2253/29.10.2015 г. по адм. дело № 1036/2015 г. на Административен съд - Варна, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: "Емилия" ЕООД, гр. Добрич, със съдебен адрес: гр. Варна, редовно призовано, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Варна, по жалба на "Емилия" ЕООД, гр. Добрич, е отменил Решение към ЕАД 15 BG 002003Н0000561/09.03.2015 г. на началника на МП "Летище Варна" към Митница - Варна, рег. № 32-43988/12.03.2015 г. като незаконосъобразно. За да постанови този резултат съдът е приел, че с обжалваното решение в нарушение на чл. 35 ЗМ и при липса на условия за прилагане на чл. 30, § 1 и § 2, б. "б" от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета, респ. чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗМ, е определена митническата стойност на внесените в България от Китай стоки по ЕАД 15 BG 002003Н0000561/09.03.2015 г. при условията на чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗМ. Според съда налице са били условията за определяне митническата стойност по реда на чл. 35 ЗМ - представени са фактура, договор, международни товарителници, от които е било възможно определяне на договорната стойност на внесените стоки. Освен това е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, съгласно което декларираната цена на стоките е осчетоводена и заплатена изцяло от оспорващото дружество и липсват доказателства, че договорната и заплатена стойност във връзка с процесния внос е различна от декларираната и платена цена. Поради това е изведен извод, че оспореното решение е издадено в нарушение на материалния закон, тъй като реда на чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗМ е неприложим при възможност за определяне на митническата стойност по реда на чл. 35 ЗМ. Успоредно с това са направени и изводи за незаконосъобразност поради липса на мотиви в решението за приложимостта на чл. 30, § 1 и § 2, б."б" от Регламент /ЕИО/ № 2913/92, в хипотезата на договорна стойност на сходни стоки, както и поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради неуведомяване на дружеството за наличните съмнения относно митническата стойност на внесената стока, с което то е лишено от защита, по аргумент от чл. 102, ал. 2, вр. с чл. 98, ал. 4, т. 3 от ППЗМ. Решението е валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е приложил правилно материалния закон. С цитираното по-горе ЕАД ответното дружество е обявило митническата стойност на внесените от Китай стоки - мъжки тениски от памук, дамски тениски от памук, дамски сукмани от памук и дамски туники, в съответното количество /брой/, единична и обща цена в щатски долари, цена на транспорт в български лева и крайна статистическа стойност в лева. Представена е и фактура с дата 10.02.2015 г., издадена от доставчика - дружество от Хонгконг, Китай, както и международни товарителници, в които внесената стока е описана по позиции, количество, единична и обща цена, транспортни разходи, съответстващи на декларираните данни, които не са оспорени от касатора. Пред съда е представен договор за продажба между доставчика и "Емилия" ЕООД, гр. Добрич, с дата - 13.09.2013 г., съгласно който доставчика се задължава да продава на купувача стоки въз основа на заявки по образец. От заключението на неоспорената ССЕ е установено, че декларираната като продажна цена на внесените стоки по процесната ЕАД, е реално платена от дружеството-ответник и осчетоводена като платена в размер на 1 088,40 щ. д., като същата е изплатена авансово с превеждането на 293 099,63 лв. по сметка на доставчика, която е левовата равностойност на 200 410 щ. д., съгласно сключения договор. Според вещото лице съществува идентичност между стойността на внесените стоки по издадената фактура и цената им, вписана в кл. 42 в щ. долари и в кл. 46 - статистическа стойност в лева по процесната ЕАД. При тези данни правилни са изводите на съда, че за определяне на договорната стойност на внесените стоки са събрани достатъчно доказателства, поради което определянето й по реда на чл. 30, § 1 и § 2, б."б" от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 г., респ. чл. 36, ал. 2, т. 2 от ЗМ, е неприложим. В случая е приложим чл. 35 от ЗМ, тъй като договорната стойност на внесените от Китай стоки е определяема, на база описаните доказателства и тези за извършено реално плащане. Оспореното решение на началника на МП"Летище Варна", като издадено в нарушение на материалния закон, правилно е прието за незаконосъобразно. Правилни са и другите изводи на съда относно допуснатите от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила, свързани с нарушение на процедурата по уведомяване на ответното дружество при наличие на съмнения относно декларираната от него митническа стойност на внесената стока, при което е следвало да поискат допълнителна информация, съгласно чл. 102, ал. 2, вр. с чл. 98, ал. 4, т. 3 от ППЗМ, която да обсъдят преди издаване на решението. Правилни са и изводите за липса на мотиви в обжалваното решение за това по кой точно ред от визираните в чл. 36, ал. 2, т. 1 - 4 от ЗМ е определена митническата стойност на внесените стоки. Посоченото в решението правно основание на чл. 30, § 1 и § 2 б. "б" от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 г., без мотиви за определяне на митническата стойност на основание договорна стойност на сходни стоки / по определението за сходни стоки дадено в чл. 66, ал. 1, т. 4 ППЗМ/, не обосновава приложението на тази разпоредба, защото преди нея съществува друга - чл. 30, § 2, б."а" от цит. Регламент, която я изключва и за която следва да бъдат изложени мотиви, че е неприложима за случая, каквито липсват. Констатираните от съда нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон представляват основания за отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно. Като го е отменил съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Неоснователни са оплакванията срещу представения договор за продажба. Договорът за продажба на движими вещи е неформален договор, за който писмената форма не е задължителна. Доказването му в случая е обусловено от издадена от продавача фактура, неоспорена от касатора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение