Решение № 15056 от 9.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9850/2010 г.

Решение № 15056 от 9.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9850/2010 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на сектор Бургас, РДНСК Югоизточен район, против решение № 576/26.05.10 г. по адм. д. № 1622/09 г. по описа на Административен съд - Бургас с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът "Ботабара" ЕООД в писмено становище и в с. з., представляван от надлежно упълномощени процесуални представители, адв. Дамянова е адв. Пенева, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение относно неоснователността на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима- подадена е от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. По същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в първата инстанция е Заповед № ДК-02-БС-51/14.10.09 г. на началника на РДНСК - Бургас, с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено премахването на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ строеж "жилищна сграда за сезонно обитаване с магазини и заведение за обществено хранене", находящ се в УПИ ХII-5060, кв. 233 по плана на гр. Поморие. За да постанови обжалваното отменително административния акт решение, състав на Административен съд-Бургас е приел, че строежът се извърша въз основа и в съответствие с надлежно издадени строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и влязло в сила разрешение за строеж. При касационната проверка не се установяват твърдяните от касатора основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на така постановеното решение. Правнорелевантните факти са безспорно установени и правилно подведени под хипотезиса на съответната правна норма. Наличието на влязло в сила, неподлежащо на отмяна съгласно чл. 156, ал. 1, предл. 2 ЗУТ, разрешение за строеж препятства извода за незаконност на строежа по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. Това разрешение, издадено въз основа на надлежно одобрен инвестиционен проект, представляващ негова неразделна част, по презумпция изключва хипотезата на несъответствие на строежа с подробния устройствен план, тъй като отделните части на инвестиционния проект се оценяват за съответствие със съществените изисквания към строежите, вкл. и за съответствие с предвижданията на подробния устройствен план. Изложеното определя обжалваното решение законосъобразно и обосновано, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника по касация за разноски, независимо от този резултат, е неоснователна, тъй като по делото липсват установяване, че такива действително са сторени от страна в настоящата инстанция. Ето защо разноски не следва да се присъждат. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение,