Решение № 6169 от 22.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Костов против решение 6481 от 08.11.2021 г., постановено по адм. д. 1557/2021 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът главният архитект на Столична община, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град отхвърля жалбата на Н. Костов против заповед РА-30-526/08.12.2020 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено на Н. Костов да премахне незаконен строеж метална постройка склад, находяща се в ПИ с идентификатори 68134.8400.793 и 68134.8400.945 по КККР на гр. София, [жк], район Кремиковци Столична община. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Позовава се на събраните по делото доказателства в т.ч. и на приетата съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, и излага съображения, че разпоредената за премахване постройка е строеж, а не преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 ДР ЗУТ, като за същата няма издадени строителни книжа, поради което е незаконна по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Приема, че строежът е извършен преди 1989 г., поради което прави извод, че за него са приложими хипотезите на § 16, ал. 1 и 2 ПР ЗУТ, но констатира, че не са осъществени материалноправните предпоставки на цитирани норми и същият не е търпим. По тези съображения съдът прави извод за законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и съобразно приложената заповед за делегиране на права, както и предвид факта, че процесния строеж е пета категория. Неоснователни са доводите на касатора, че категорията на строежа е определена неправилно. Процесния незаконен строеж представлява метална постройка за складови нужди, с носеща конструкция от стоманени тръби с кръгло сечение, трайно свързана със земната основа. Покривът е двускатен, с метална конструкция, покрит с профилирана ламарина. Тези характеристики на строежа го определят като пета категория по смисъла на чл. 137, т. 5, б. в ЗУТ вр. чл. 41 ЗУТ вр. чл. 10, ал. 3 от Наредба 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. В случая категорията на строежа е от значение за компетентността на органа за издаване на заповедта за премахване на незаконен строеж чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, като същият не попада в изключенията на чл. 151, ал. 1 ЗУТ Законосъобразен е изводът на съда, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й. Правилно съдът приема, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с които е установено извършено незаконно строителство без необходимите строителни книжа. Изготвена е и окомерна скица. Констативният акт е връчен на жалбоподателя, като възражение не е депозирано. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, а процесната постройка е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и за нея следва да бъдат издадени строителни книжа. Със съставения констативен акт е установено съществуването на незаконния строеж, неговото местоположение и параметри. Изрично е посочено, че строежът е извършен от Н. Костов въз основа на събраните в административното производство доказателства. Констативният акт е официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с материална доказателствена сила, същият не е оспорен по законоустановения ред и констатациите в него не са оборени, като по делото не са ангажирани доказателства, които да го опровергават. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че процесния строеж е преместваем обект по смисъла на § 5 т. 80 от ДР на ЗУТ. Съгласно § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ Преместваем обект" е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж. В случая е установено, че процесния обект не може да бъде преместен в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място. От заключението на приетата съдебно-техническа експертиза е установено, че връзките между отделните елементи са със заварка, поради което обектът не може да бъде преместен без да губи своята индивидуализация. Установено е, че металната конструкция е монтирана върху основа от подложен армиран бетон, който не може да се демонтира, без да се разруши, а след демонтаж остава основата и земята не може да се ползва с друго предназначение. Освен това преместваемия обект следва да е с предназначението по чл. 56, ал. 1 ЗУТ, каквото процесния строеж не притежава. Следователно в случая е налице строеж, а не преместваем обект. Незаконосъобразни и необосновани са изводите на съда относно приетата годината на извършване на строежа и извършителя му. Неправилно съдът дава вяра на показанията на разпитания по делото свидетел, без да обсъжда същите в съвкупност с всички останали доказателства. От събраните в административното производство доказателства е установено, че строежът е извършен от жалбоподателя през 2010 г. Разпитаният по делото свидетел дава противоречиви показания, като от една страна твърди, че строежът е извършен от бащата на жалбоподателя по времето на Т. Живков, а след това заявява, че строежът е започнал по Живково време и за да се направи окончателно трябват още много години, както го виждам на снимката не е съществувал по Живково време. Преди демокрацията съм работил там, но баш такъв вид не е имал. Не знам в този вид от коя година е така. Следователно свидетелят не установява годината на извършване на строеж във вида му към датата на издаване на оспорената заповед, нито установява, че извършител на строежа в този му вид не е жалбоподателя. По делото не са ангажирани други доказателства, опровергаващи констатацията в административния акт, че строежът е извършен през 2010 г. от Н. Костов. След като е извършен през 2010 г. строежът не е търпим, тъй като не попада в нито един от периодите за търпимост, регламентирани в § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗУТ. Ето защо крайният извод на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорената заповед, е правилен. Твърдението на касатора, че строежът е извършен през 1986 г. не е доказано. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът правилно разпределя и указва доказателствената тежест на страните, събира относимите доказателства за установяване на релевантните за спора факти и прави правилен краен извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Неоснователно е твърдението на касатора, че съдът не е събрал необходимите за решаване на спора доказателства. Както бе посочено съдът указва доказателствената тежест на страните, като правилно разпределя същата. В тежест на страна, която твърди благоприятни за нея факти е да ангажира доказателства, с които да ги установи. Твърдението, че не е установена годината, съответно периода на изграждане на процесния строеж, е неоснователно. Жалбоподателят не ангажира доказателства, за да установи твърдението си, че строежът е реализиран преди 1986 г. Неоснователен е и доводът, че търпимостта на строежа следва да се установи като се допусне съдебно-техническа експертиза. Дали строежът е търпим или не е правен въпрос, отговор на който следва да даде съдът. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди Н. Костов да заплати на Столична община сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,