Решение № 60103 от 6.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 2104/2020 г.

Решение № 60103 от 6.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 2104/2020 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Ирина Петрова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца Етажна собственост на жилищна сграда, находяща се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] чрез управителите К. М. и А. Г. срещу решение № 11797 от 05.08.2020 г. по в. т. д. № 1589/2019 г. на САС, 13 състав, с което е обезсилено, на основание чл. 270, ал. 3, предл. първо във вр. с чл. 129, ал. 4 и ал. 3 ГПК, решението по гр. д. № 9498/2016 г. на СГС, ГО, 2 състав и е прекратено производството по делото. С първоинстанционното решение ответниците "Стиларис"АД /в качеството му на строител/ и "Евростандарт"ЕООД в /качеството му на строителен надзор/ са били осъдени солидарно на заплатят на етажната собственост на основание чл. 163, ал. 3 и чл. 168, ал. 7 ЗТСУ сумата 200 000 лв. за некачествено изпълнение на строителни работи в общи части на сградата в подземния етаж-сутерен на жилищната сграда, ведно със законната лихва, считано от 02.08.2016 г. Предмет на касационната жалба и на настоящото производство е решението на САС в частта за обезсилване на решението и прекратяване на производството по главните искове. Не е предмет на жалбата и е влязло в сила решението на САС за прекратяване на производството по делото по предявения като евентуален иск, основан на договорната/законната отговорност за недостатъци, който иск ищците са заявили в молбата си уточнение пред въззивната инстанция, че не поддържат. В касационната жалба са въведени доводи за неправилност на решението на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, иска се отмяната му и връщане на делото за решаване по същество от друг въззивен съдебен състав. Поддържа се, че исковата молба е била редовна и САС не е имал основание да изисква уточнения и неправилно е приел, че петитумът не е ясен. Оспорва се правилността на констатацията, послужила като основание за прекратяване на производството по делото - неотстраняване на противоречие между обстоятелствена част и заявено искане съобразно указанията, дадени във въззивното производство. Твърдението е, че в предоставения срок е депозирана подробна молба-уточнение, с която етажната собственост ясно посочва, че иска да бъде ангажирана гаранционната отговорност по реда на чл. 163, ал. 3 ЗУТ по отношение на "Стилартс"АД и по реда на чл. 168, ал. 7 ЗУТ по отношение на "Евростандарт"ЕООД; че исковата претенция е уточнена в размер на 200 000 лв. солидарно срещу двамата ответници за обезщетение за вреди от лошо/некачествено изпълнено строителство в общи части, респ. неупражнен строителен надзор. Касаторът счита, че при оставяне на исковата молба без движение, въззивната инстанция е следвало да даде на ищеца ясни и разбираеми указания, а след депозиране на молбата-уточнение ако счита, че те не са изпълнени, е следвало да даде допълнителни напътствия, съответно да постави на страната уточняващи въпроси. Поддържа, че въззивният състав неправилно е обявил делото за решаване и е прекратил производството по делото по съображения за неотстраняване дефекти на исковата молба, без да даде допълнителни указания, след като веднъж е приел уточнението и го е допуснал. Възразява, че в обжалваното решение не е посочено кои указания не са изпълнени, че не са изложени ясни и убедителни мотиви защо съдът ги счита неизпълнени. В откритото съдебно заседание страната поддържа и искане за отмяна на въззивното решение и решаване на спора по същество от ВКС чрез уважаване на предявения иск. В съвместен писмен отговор ответниците оспорват наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. В откритото съдебно заседание страните чрез своите процесуални представители поддържат становищата си. Върховен касационен съд, състав на ТК, Първо отделение, след преценка на данните по делото, с оглед заявените касационни основания и становищата на страните, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: В обстоятелствената част на исковата молба ищците подробно са изложили и изяснили факти и твърдения, относими към гаранционната отговорност на ответниците "Стилартс"АД като строител и "Евростандарт"ЕООД, осъществяващ надзор по строителството, за детайлно описани вреди от некачествено изпълнение на хидроизолация, довела до проникване на вода в подземния етаж на сградата- ЕС. Заявеният петитум е за солидарното осъждане на основание чл. 163, ал. 2 ЗУТ и чл. 168, ал. 7 във вр. с чл. 160 ЗУТ във вр. с чл. 20, ал. 4 от Наредба № 2/2003 г., ответниците да отстранят недостатъците в строителството на подземията на сградата-общи части, като на основание чл. 80 ЗЗД ищцовата страна бъде упълномощена на извърши необходимите ремонтни дейности за сметка на ответниците за сумата 200 000 лв., до който размер исковете са увеличени в хода на производството. Като евентуален иск е предявен такъв с посочено основание чл. 195, ал. 1, предл. последно ЗЗД за осъждането на "Стилартс"АД като строител и продавач да отстрани недостатъците като на основание чл. 80 ЗЗД, ищецът да бъде упълномощен от съда да извърши необходимите ремонтни дейности за сметка на ответника в размер на същата сума. В писмената защита е поддържано искане за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на основание чл. 193, ал. 3 и чл. 168, ал. 7 ЗУТ сумата 200 000 лв., необходима за отстраняване на недостатъците, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба. Първоинстанционният съд е квалифицирал предявените субективно съединени искове по чл. 163, ал. 3 и чл. 168, ал. 7 ЗУТ и е постановил солидарното осъждане на ответниците да заплатят на етажната собственост сумата 200 000 лв. за некачествено изпълнение на строителни работи в подземния етаж на сградата - етажна собственост. След първоначално даден ход на устните състезания, с определение от 18.11.2019 г. въззивната инстанция е оставила исковата молба без движение по съображения за несъответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Счетено е, че са налице противоречия между обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си в исковата молба - че ищецът сочи обстоятелства, обосноваващи претенция по чл. 163, ал. 3 ЗУТ, но искането към съда е по чл. 265, т. 1 ЗЗД и чл. 80, ал. 1 ЗЗД; че не са изложени обстоятелства, дали се претендират вреди, отнасящи се до общите части на сградата, или до части от сградата, собствени на всеки от етажните собственици. Констатирано е, че двукратно е правено искане по чл. 214 ГПК за увеличение на иска до размер на сумата от 200 000 лв., но увеличението не е конкретизирано. По тези съображения на ищцовата страна е указано да отстрани противоречието между обстоятелствата, на които са основани исковете и искането към съда като: 1/ясно заяви каква отговорност търси от ответниците-договорна или гаранционна, като в зависимост от твърденията си, изложи съответните обстоятелства, на които основава искането си, или да уточни искането си към съда; 2/дали се претендират вреди, отнасящи се за общи части на сградата или вреди за части-собствени на всеки от етажните собственици; 3/като съобрази твърденията си, да уточни искането си към съда по всеки един от исковете - как и в какво съотношение предявява същите по отношение на всеки от ответниците/евентуално, кумулативно, алтернативно/; 4 да уточни искането си във връзка с предприетото увеличение на иска. В изпълнение на указанията е депозирана молба от 27.11.2019 г., в която е посочено, че: 1/Във връзка с пункт първи от диспозитива на определението, етажната собственост иска да ангажира гаранционната отговорност по реда на чл. 163, ал. 3 ЗУТ по отношение на "Стилартс"АД в качеството му на строител и по реда на чл. 168, ал. 7 ЗУТ по отношение на втория ответник в качеството на лице, упражнявало строителен надзор. 2/В изпълнение на указанията да изложат съответни обстоятелства, на които основават иска си или да уточнят иска си, е посочено, че исковата претенция в размер на 200 000 лв. срещу двамата ответници, е за обезщетяване на вреди от лошо изпълнено строителство в общи части и се основава на подробно посочените в исковата молба твърдения за отсъствие на планове за хидроизолация при проектирането на сградата, а при строителството не е положена външна хидроизолация на сутеренни стени и върху фундаментите на сградата; описано е проникване на вода през 2014 г. и до 2018 г. в подземните гаражи и мазета, за което е уведомен строителят и др.; 3/В изпълнение на указанията за посочване кои части на сградата засягат течовете, е заявено, че се претендират вреди, отнасящи се до общи части на сградата, основи, външни стени, разделителни сутеренни стени, вътрешни носещи стени, колони, плочи трегери и покрива на подземния етаж. 4/В изпълнение на указанията за посочване начина на съединение на исковете е пояснено, че се претендира кумулативно пасивно субективно съединяване на исковата претенция срещу двамата ответника, предвид пасивната им солидарност, произтичаща от чл. 168, ал. 7 ЗУТ; 5/В изпълнение на указанията за уточняване увеличението на иска, е заявено, че увеличението касае исковете срещу двамата ответника с правно основание чл. 160, ал. 3 и чл. 168, ал. 7 ЗУТ; В молбата си ищците изрично са заявили, че във връзка с дадените в определението от 18.11.2019 г. указания, евентуален иск по чл. 195, ал. 1, предл. трето ЗЗД не е предявен и не излагат обстоятелства в подкрепа на такъв иск. Във финалната част на молбата си ищците са заявили искане /аналогично на петитума, заявен в отговора на въззивната жалба/ съдът да приеме, че нередовностите на исковата молба са надлежно отстранени, поради което искат "първоинстанционното решение, с което двамата ответника са осъдени солидарно да заплатят на етажната собственост сумата от 200 000 лв. на основание чл. 163, ал. 3 и чл. 168, ал. 7 ЗУТ, представляваща обезщетение за некачествено изпълнение на строителни работи, ведно със законната лихва, да бъде потвърдено". В обжалваното решение САС е приел, че в исковата молба са посочени обстоятелства, обосноваващи претенции по чл. 163, ал. 3 ЗУТ, но искането към съда е по чл. 265 ЗЗД и чл. 80 ЗЗД - така, какво е заявено в исковата молба. Прието е, че в молбата-уточнение ищците не са отстранили противоречието между обстоятелствената част и петитума на исковата молба; че ищците искат да бъде ангажираната гаранционната отговорност на ответниците по ЗУТ, но искането към съда не уточнено, а е останало заявеното с исковата молба. По правните въпроси, по които касационното обжалване е допуснато: Съгласно константната съдебна практика, указанията на съда по чл. 129, ал. 2 ГПК, неизпълнението на които има за законосъобразна последица връщане на исковата молба, следва да бъдат конкретни, изчерпателни и ясни относно всяка констатирана нередовност на исковата молба и да указват и начина, по който тя може да бъде отстранена. Неизпълнението на неточни или неясни указания не влече неблагоприятни последици за ищеца и не е основание за прекратяване на делото /Решение по гр. д. № 3409/2008 на ІІ г. о. на ВКС и Определение по ч. гр. д. № 5389/2016 г. на ІV г. о. /. Неизпълнението на задължението на първоинстанционния съд по чл. 145, ал. 2 ГПК - да даде указания до страните да конкретизират твърденията си, да отстранят противоречията в тях и чрез поставяне на въпроси да изяснят тези обстоятелства, поражда задължение за въззивния съд да отстрани сам нарушенията и да извърши пропуснатите от първоинстанционния съд действия /Решение по гр. д. № 149/0211 г. на ІІ г. о. на ВКС/. Съдът е длъжен да обсъди и вземе предвид и изявленията на страните, с които се отстраняват нередовности на исковата молба или с които тя се пояснява. /Решение по гр. д. № 1321/2009 г. на ІV г. о. на ВКС/. Тези разрешения в цитираната съдебна практика на ВКС дават отговор на процесуалноправните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване и изцяло се споделят от настоящия състав, който счита и, че на основание чл. 273 ГПК въззивната инстанция дължи и извършване на процесуалните действия по чл. 145, ал. 2 ГПК, независимо и ведно с правомощието си по чл. 129, ал. 2 ГПК. С оглед отговора на тези процесуалноправни въпроси, въззивното решение е неправилно: 1 Въззивната инстанция е дала непълни указания по чл. 129, ал. 2 ГПК: В решението си съставът на АС е акцентирал на проблемната част от петитума на исковата молба - искането на ищците за осъждане на ответниците да отстранят недостатъците и упълномощаването им, на основание чл. 80 ЗЗД, да извършат ремонтните работи в размер на 200 000 лв. за сметка на ответниците, рефериращо към правото на поръчващия при договорната отговорност за недостатъци по чл. 265, ал. 1, предл второ ЗЗД, несъответстващо на изложеното в обстоятелствената част твърдение за ангажиране на гаранционната им отговорност, но ясни, изчерпателни и пълни указания, че така заявеното искане не съответства на обстоятелствената част на исковата молба, отсъстват. Констатацията в мотивите на определението за оставяне на исковата молба без движение - че ищецът сочи обстоятелства, обосноваващи претенция по чл. 163, ал. 3 ЗУТ, но искането към съда е по чл. 265, ал. 1 ЗЗД и чл. 80 ЗЗД, не е обвързана с ясно указание към ищците. Следвало е въззивната инстанция да укаже, че ищците се позовават на отговорността на участниците в строителството, регламентирана в ЗУТ и искат да бъде ангажирана именно гаранционната им отговорност, но петитумът насочва към търсене на договорното им задължение при некачествено извършени СМР по ЗЗД, по който начин би изпълнила и задължението си да посочи на страните начина, по който нередовността на исковата молба може да бъде отстранена. Дадените неточни и непълни указания с определението по чл. 129, ал. 2 ГПК, чиято проверка за законосъобразност се извършва във фазата на проверка на постановения краен акт по спора, рефлектират и върху правилността на постановеното решение. Както се посочи, нарушението на задълженията на съда за изчерпателност и яснота на указанията в определението за оставяне на исковата молба без движение, не влече неблагоприятни последици за ищеца, който не ги е изпълнил, и не е основание за прекратяване на делото. 2 Въззивната инстанция е пренебрегнала не само изложеното в отговора на въззивната жалба, очертаващо петитума на искането на ищеца, но и същественото изявление на страната в молбата от 27.11.2019 г., в което тя, макар не под форма на изрично уточнение, ясно и недвусмислено е заявила като петитум на иска си претенция за "осъждане на ответниците да заплатят солидарно на етажната собственост сумата от 200 000 лв. на основание чл. 163, ал. 3 и чл. 168, ал. 7 ЗУТ като обезщетение за некачествено изпълнение на строителни работи". По този начин са игнорирани изявления на страната, съдържащи се в депозираното по указания на съда уточнение на исковата молба, които ясно обективират съдържанието на отправеното към съда искане, което е в противоречие с цитираното решение по гр. д. № 1321/2009 г. на ІV г. о. на ВКС. 3 Допуснато е и процесуално нарушение на чл. 145, ал. 2 ГПК, тъй като въззивната инстанция е следвало в съдебното заседание на 09.06.2020 г., когато е докладвано и допуснато уточнението на иска по молбата от 27.11.2019 г., ако приема изявленията в молбата за непълни и неконкретизиращи ясно петитума на предявения иск, да постави въпроси за изясняването му. По изложените съображения въззивното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила чл. 281, т. 3, предл. второ ГПК - непълните и неизчерпателни указания по чл. 129, ал. 2 ГПК, неизпълнението на задълженията по чл. 145, ал. 2 ГПК от страна на съда и незачитането на изявления на страната, с които тя отстранява нередовности на исковата молба, не могат да имат за законосъобразна последица санкционирането на ищеца с обезсилване на първоинстанционното решение, връщане на исковата му молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и прекратяване на производството по делото. Това обуславя отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Спорът не може да бъде разрешен по същество от касационната инстанция, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по правилността на първоинстанционното решение, а е постановил обезсилването му и прекратяване на производството по делото. По отношение на разноските за настоящото производство, приложима е разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на 1 т. о.