Решение № 5013 от 22.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2279/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Я. Пасев и Е. Исмаил главни инспектори в регионален отдел "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях", Североизточна България към ГД "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" при ДАМТН, чрез Е. Златева старши експерт юрист, против решение 201/08.01.2024 г., постановено по адм. дело 9213/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Посочва, че председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица имат право да издават предписания на собствениците на язовири, съобразно правомощията предвидени в Закона за водите. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо това отхвърляне на жалбата на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири. Направено е искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответната страна Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири (ДПУСЯ), чрез юрк. В. Василев, с писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната прокуратура излага мотивирано становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение АССГ е прогласил нищожността на задължителни предписания по Констативен протокол 05-03-61/11.07.2023 г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатацията, издадени от Я. Пасев и Е. Исмаил главни инспектори в регионален отдел "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях", Североизточна България към ГД "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" при ДАМТН. С решението ДАМТН е осъдена да заплати на ДПУСЯ сумата в размер на 100 лв.

От фактическа страна по делото е установено, че при извършена проверка от страна на длъжностни лица към РО НЯСС Североизточна България, на язовир Сечище, находящ се в гр. Нови Пазар, общ. Нови пазар, обл. Шумен, който язовир е собственост на ДПУСЯ АПДС 3348/10.08.2022 г., е констатирано, че по осъществяване на безопасна техническа експлоатация следва:

• Да се възстанови преливния тракт, като се осигури преминаването на висока вълна с необходимата обезпеченост. Срок на изпълнение: 20.12.2023 г.;

• Да се поддържа водно ниво на 1м под кота преливен ръб. Срок на изпълнение: До възстановяване на експлоатационното състояние на Oil и преливник.

• Да се почисти от високата растителност: воден откос, въздушен откос на язовирната стена, както и около изходна шахта на основен изпускател. Срок на изпълнение: 20.12.2023 г.

Жалбата на ДПУСЯ е насочена само против горепосочените предписания, описани в КП, раздел V, т. 2.1, т. 2.2 и т. 2.3.

Въз основа на така установеното, от правна страна съдът приел за основателно възражението на ДПУСЯ, че КП е нищожен. Административният съд приел, че предписанията в КП са издадени от некомпетентни органи, извън законоустановените им правомощия по Закона за водите, въпреки че по делото е налице заповед 776/22.12.2021 г., с която са делегирани такива от председателя на ДАМТН, вкл. и да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или съоръжения към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 190, ал. 4 ЗВ, предвиждаща законовите правомощия на председателя на ДАМТН, като е посочено, че в нея липсват изброени правомощия от вида на процесните, а именно: да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или съоръжения към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Изложено е, че органите на ДАМТН имат правомощия единствено да контролират такива предписания, като издават и съответни правораздавателни актове, но не и самостоятелно да дават предписания.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

Настоящия касационен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт Констативен протокол 05-03-61/11.07.2023 г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатацията, издадени от Я. Пасев и Е. Исмаил главни инспектори в регионален отдел "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях", Североизточна България към ГД "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" при ДАМТН е нищожен.

Процесният КП е издаден на основание чл. 190б и чл. 190а, ал. 2 ЗВ, от длъжностни лица, на които са делегирани правомощията на Председателя на ДАМТН по чл. 190 ал. 4 от ЗВ. Неправилно административният съд е приел, че председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица нямат нормативно уредени правомощия, съответно законова компетентност, да издават предписания на собствениците на язовири за извършване на ремонтни дейности. Констативен протокол 05-03-61/11.07.2023 г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатацията, издадени от Я. Пасев и Е. Исмаил главни инспектори в регионален отдел "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях", Североизточна България към ГД "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" при ДАМТН, е изготвен от компетентен орган по смисъла на чл. 190, ал. 4, във връзка с чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ. Със Заповед 776/22.12.2021 г. на председателя на ДАМТН (стр. 57 от делото на АССГ), допълнена със Заповед 142/18.03.2022 г. на председателя на ДАМТН (стр. 59 от делото на АССГ) и Заповед 577/23.08.2022 г. на председателя на ДАМТН (стр. 60 от делото на АССГ) са оправомощени конкретни длъжностни лица, сред които и издателите на акта Заповед 142/18.03.2022 г. на председателя на ДАМТН т. 72 по отношение на Е. Исмаил, и Заповед 577/23.08.2022 г. на председателя на ДАМТН т. 75 по отношение на Я. Пасев, да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/ или съоръженията към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение.

Съгласно чл. 10, ал. 4 ЗВ, политиката, свързана с контрола върху техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, се осъществява от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ изрично възлага на председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние.

Съгласно чл. 140, ал. 2, т. 1 ЗВ, контролът за изпълнение на дейностите по чл. 138, ал. 4 се извършва от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от оправомощени от него длъжностни лица - за дейностите по т. 8, включително за изпълнение на мерки за поддържане на язовирните стени и съоръженията към тях в изправно техническо състояние и осигуряване на безопасната им експлоатация.

Разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ изрично възлага на председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/ или на съоръженията към тях, съобразно правомощията си по този закон и Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние.

Според чл. 4, ал. 1 от последната Наредба, собственикът на язовира стопанисва, поддържа, организира, провежда, ръководи и осъществява техническата и безопасна му експлоатация и опазването на околната среда. Именно в съответствие с контролните правомощията на ДАМТН се дават предписания, насочени за осигуряване изправното техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, каквито са процесните по Констативен протокол 05-03-61/11.07.2023 г. - Да се възстанови преливния тракт, като се осигури преминаването на висока вълна с необходимата обезпеченост; Да се поддържа водно ниво на 1м под кота преливен ръб; Да се почисти от високата растителност: воден откос, въздушен откос на язовирната стена, както и около изходна шахта на основен изпускател.

Въз основа на изложеното, следва, че по делото не се констатира порок на предписанието в хипотезата на чл. 146, ал. 1 АПК, съответно, в процесния случай не се установява липса на компетентност за издаване на гореописаните предписания на изложеното от съда основание, поради и което не е налице нищожност на издадения индивидуален административен акт. Неправилно административният съд е приел, че издаването на предписанията, обективирани в КП от страна на оправомощени от председателя на ДАМТН лица, е при липса на законова възможност както за издаване, така и за делегация на такива правомощия на други лица.

Като е стигнал до извод за нищожност на оспорените предписания, обективирани в Констативен протокол 05-03-61/11.07.2023 г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатацията, издадени от Я. Пасев и Е. Исмаил главни инспектори в регионален отдел "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях", Североизточна България към ГД "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" при ДАМТН, поради липсата на компетентност на издателя им, АССГ е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Поради това, че в касационното производство не може да бъде извършена за първи път проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на останалите основания по чл. 146 АПК, следва делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ.

По отношение на претендираните в настоящото производство разноски настоящият състав не следва да се произнася на осн. чл. 226, ал. 3 АПК. По тях ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение