Решение № 5099 от 5.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11080/2017 г.

Решение № 5099 от 5.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11080/2017 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ЮЛНЦ "Равни права за съкратените от "Пловдив Юрий Гагарин БТ-АД" срещу решение № 5165/07.08.2017 г., постановено по адм. д. № 1132/2017 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради противоречие с фактите и тяхното порочно тълкуване (необоснованост) - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено изцяло обжалваното съдебно решение и да бъде постановено друго, с което да бъде призната дискриминация. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и писмена защита. Не претендира разноски. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията), редовно призована за съдебно заседание, не е изпратила представител и не е изразила становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответната страна "Юрий Гагарин" АД - Пловдив, редовно призована за съдебно заседание, не е изпратила представител, но е изразила становище за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор и писмени бележки. Не претендира разноски. Ответникът В. Й. К. - бивш изпълнителен директор на "Пловдив-Юрий Гагарин-БТ" АД оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и писмена защита. Не претендира разноски. Ответната страна "Булгартабак Холдинг" АД, редовно призована за съдебно заседание, не е изпратила представител, но е изразила становище за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски. Ответникът министърът на икономиката, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответната страна Фондация "Фонд за финансиране на социалните разходи от приватизацията на "Булгартабак Холдинг" АД, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 5165/07.08.2017 г., постановено по адм. д. № 1132/2017 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на от ЮЛЦН "Равни права за съкратените Пловдив Юрий Гагарин БТ-АД" против Решение № 391/12.10.2016 г. по преписка 228/2009 г. на петчленен разширен състав на Комисията, с което се: 1) Установява на основание чл. 65, т. 5 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), че "Юрий Гагарин"АД при съкращаване на работници и служители в периода 01.11.2006 г. - 01.03.2007 г., не е извършил нарушение на чл. 14, чл. 21 във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. по признаци "лично положение" и "обществено положение"; 2) Установява на основание чл. 65, т. 5 от ЗЗДискр., че В. Й. К., бивш изпълнителен директор на "Пловдив-Юрий Гагарин-БТ"АД-Пловдив, при съкращаване на работници и служители от "Юрий Гагарин"АД в периода 01.11.2006 г. - 01.03.2007 г., не е извършил нарушение на чл. 14, чл. 21 във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. по признаци "лично положение" и "обществено положение"; 3) Установява на основание чл. 65, т. 5 от ЗЗДискр., че "Булгартабак –Холдинг"АД при съкращаване на работници и служители от "Юрий Гагарин"АД в периода 01.11.2006 г. - 01.03.2007 г., не е извършило нарушение на чл. 14, чл. 21 във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. по признаци "лично положение" и "обществено положение"; 4) Установява на основание чл. 65, т. 5 от ЗЗДискр., че министърът на икономиката при съкращаване на работници и служители от "Юрий Гагарин"АД в периода 01.11.2006 г. - 01.03.2007 г., не е извършил нарушение на чл. 14, чл. 21 във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. по признаци "лично положение" и "обществено положение". Със съдебното решение са присъдени разноски в размер на 100 лв. в полза на КЗД. Административният съд е приел за установено, че оспореното решение на Комисията е правилно и законосъобразно, защото са изпълнени всички указания на съда при предходното разглеждане на спора и не е налице неравно третиране на съкратените работници от "Юрий Гагарин"АД ("Пловдив-Юрий Гагарин-БТ"АД-Пловдив преди продажбата на предприятието) като са изложени отделни мотиви спрямо всеки един от ответниците "Юрий Гагарин" АД – Пловдив, В. Й. К., "Булгартабак Холдинг" АД и министъра на икономиката. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо като постановено от законен състав след надлежно сезиране от заинтересовано лице, но частично е неправилно. Преписка № 228/2009 г. е на КЗД образувана по жалба от 20.09.2009 г., която първоначално е оставена без разглеждане, но в изпълнение на задължителните указания на Върховния административен съд (решение № 2811/24.02.2011 г., постановено по адм. д. № 6877/2010 г. по описа на Върховния административен съд) е приета за допустима. Според мотивите на това съдебно решение и потвърждаващото го решение № 9588/29.06.2011 г., постановено по адм. д. № 6519/2011 г. по описа на Върховния административен съд, твърденията за действия и бездействия, представляващи дискриминационно поведение след 20.09.2006 г., изложени в жалбата на ЮЛНЦ"Равни права за съкратените от "Пловдив Юрий Гагарин БТ-АД" до КЗД подлежат на разглеждане от специализирания административен орган, защото спрямо тях не е изтекъл тригодишния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗЗДискр. С решение № 273/23.07.2014 г. по преписка № 228/2009 г. Комисията уважава жалбата на ЮЛНЦ "Равни права за съкратените от "Пловдив Юрий Гагарин БТ-АД" като приема за установено на основание чл. 65, ал. 1 от ЗЗДискр., че неравното третиране на работниците и служителите от "Юрий Гагарин"АД относно правото им на обезщетение в увеличен размер при прекратяване на трудовите им правоотношения в периода 01.11.2006 г. - 01.03.2007 г., спрямо останалите работници и служители в структурата на "Булгартабак холдинг"АД представлява пряка дискриминация спрямо тях по признаци лично и обществено положение съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., поради което е налице нарушение на ал. 1 от същия член като установява в отделни диспозитиви, че министърът на икономиката и енергетиката, "Юрий Гагарин "АД, В. К. и "Булгартабак Холдинг"АД са осъществили пряка дискриминация по признаци лично и обществено положение (чл. 4, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗЗДискр.), изразяваща се в поредица от действия и бездействия, довели до поставяне в неблагоприятно положение на масово съкратените работници и служители от "Юрий Гагарин"АД в периода 01.11.2006 г. - 01.03.2007 г., по отношение правото им да се ползват от увеличен размер на обезщетение за прекратяване на трудово правоотношение, така както останалите работници и служители в структурата на "Булгартабак Холдинг"АД, наложени са санкции и са дадени препоръки. Това решение на КЗД е обжалвано пред съд и с решение № 5835/02.10.2015 г., постановено по адм. д. № 8533/2014 г. по описа на АССГ по жалбите на "Юрий Гагарин "АД, В. К. и "Булгартабак Холдинг"АД са прогласени за нищожни негови части, а именно за установяване на неравно третиране, извършване на пряка дискриминация от тези три лица, уважаване на жалбата на ЮЛНЦ "Равни права за съкратените от "Пловдив Юрий Гагарин БТ-АД" спрямо тези лица и налагане на санкции. Жалбата на министъра на икономиката и енергетиката е оставена без разглеждане като е прието, че е подадена само срещу необжалваема част от решението на КЗД за даване на препоръка и не съдържа оспорване на решението в частите, с които е признато за установено неравно третиране и извършване на пряка дискриминация. Оставени са без разглеждане и жалбите на "Юрий Гагарин "АД, В. К. и "Булгартабак Холдинг"АД против решението на КЗД за даване на препоръки. С цитираното съдебно решение, което не е обжалвано от нито една страна по спора и е влязло в сила на 18.11.2015 г. е разпоредено връщане на преписката за ново произнасяне от КЗД. При новото произнасяне по преписка № 228/2009 г. Комисията издава Решение № 391/12.10.2016 г., по чието оспорване е постановено обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение. При новото произнасяне КЗД е разгледала изцяло жалбата на ЮЛНЦ "Равни права за съкратените от "Пловдив Юрий Гагарин БТ-АД" без да се съобрази с влязлото в сила съдебно решение и възможността да се произнася само в частта, от преписката, която не е приключила с окончателен акт. Настоящият съдебен състав не споделя съображенията на АССГ, изложени в обжалваното съдебно решение, че независимо от обстоятелството, че с влязло в сила съдебно решение е прогласена нищожност само на част от решението на КЗД от 2014 г. при новото разглеждане на жалбата на ЮЛНЦ "Равни права за съкратените от "Пловдив Юрий Гагарин БТ-АД" Комисията е имала правомощие да се произнесе отново по цялата жалба и по всички наведени в нея твърдения, включително и по отношение на министъра на икономиката, доколкото нищожността засягала цялото решение на КЗД. Действително съгласно правната теория нищожните актове не пораждат правни последици, но с оглед правната стабилност и сигурност за установяването й са предвидени съответни процедури, но нито една от тях не допуска акт, придобил своя стабилитет след съдебно оспорване, да бъде просто игнориран от своя издател чрез постановяване на нов акт с противоположно съдържание на първия. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че КЗД не е имала правомощие да се произнася повторно по жалбата на ЮЛНЦ "Равни права за съкратените от "Пловдив Юрий Гагарин БТ-АД" от 20.09.2009 г. против на министъра на икономиката доколкото в тази част решение № 273/23.07.2014 г. по преписка № 228/2009 г. не е прогласено за нищожно, не е отменено и преписката не е върната за ново произнасяне. На практика по една и съща преписка и по една и съща жалба на ЮЛНЦ "Равни права за съкратените от "Пловдив Юрий Гагарин БТ-АД" против министъра на икономиката, КЗД е постановила две решения с различно съдържание. При второто произнасяне КЗД не е разполагала с правомощия сама да преразгледа своето първоначално решение. Като е достигнал до противоположен правен извод и не е установил нищожността на оспореното пред нея решение на КЗД в тази част АССГ е допуснал нарушение на чл. 168, ал. 2 от АПК, според което съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. В тази част касационната жалба се явява основателна и обжалваното съдебно решение като постановено в противоречие със закона на основание чл. 221, ал. 2 от АПК трябва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде прогласена нищожността на Решение № 391/12.10.2016 г. по преписка № 228/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация в частта, с която е отхвърлена жалбата на ЮЛЦН "Равни права за съкратените от "Пловдив Юрий Гагарин БТ-АД" против министъра на икономиката. В останалата част касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Административният съд е обсъдил всички събрани доказателства и е установил правилно фактическата обстановка по спора, която в съществената си част не се и оспорва от страните по делото, а именно, че: "Пловдив Юрий Гагарин БТ-АД" е част от "Булгартабак Холдинг"АД до 19.10.2006 г., когато са продадени акциите от капитала на дъщерното дружество и е променено неговото наименование на "Юрий Гагарин"АД. След тази дата е извършено масово съкращение на работници и служители от "Юрий Гагарин"АД, при което съществена част от тях са получили обезщетение при прекратяване на трудовите им правоотношения на основание чл. 328, ал. 2 от КТ по общите правила на Кодекса на труда (КТ- чл. 222, ал. 1, изр. 2), а не в увеличен размер при условията на чл. 222, ал. 2, изр. трето от КТ във връзка с чл. 39 от Браншови колективния договор (БКТД), сключен на 01.07.2016 г., според който работодателят изплаща обезщетение в увеличен размер на работника при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 11 и ал. 2 от КТ, в зависимост от последния приключен в трудовата книжка трудов стаж само в дружеството, което прекратява трудовото правоотношение, в размер на по едно трудово брутно трудово възнаграждение за всяка отработена календарна година в дружеството, но не повече от 20 брутни трудови възнаграждения. На част от работниците и служителите в "Пловдив Юрий Гагарин БТ-АД" са прекратени трудовите правоотношения преди 01.07.2006 г. и на тях са изплатени обезщетения по предходния БКТД (увеличен размер), а на друга част от работниците и служителите от "Юрий Гагарин"АД са прекратени трудовите правоотношения на основание чл. 331 от КТ и също са получили по-голям размер обезщетение на това основание вместо обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ. Няма спор, че БКТД от 01.07.2006 г. е подписан от между работодателите от 20 акционерни дружества от тютюневия бранш - всички дружества от "Булгартабак Холдинг"АД (включително и представител на холдинга) с изключение на "Пловдив Юрий Гагарин БТ-АД", представителните синдикати, представлявани от председателя на Независимия синдикат на тютюноработниците към КНСБ и председателя на Националния синдикат тютюнева промишленост "Подкрепа". С оглед ограниченията относно срока по чл. 52, ал. 1 от ЗЗДискр. подписването/неподписването на БКТД не следва да бъде включено във фактическия състав на твърдяното дискриминационно поведение, защото това е станало преди 20.09.2006 г. Извън този фактически състав са и прекратяването на трудовите правоотношения с работниците и служителите от "Пловдив Юрий Гагарин БТ-АД" при действието на предходния БКТД, по който те са получили различни по размер обезщетения. В периода 01.11.2006 г. - 31.03.2007 г., когато са прекратени трудовите правоотношения на 194 работника и служителя от "Юрий Гагарин"АД, дружеството вече не е част от "Булгартабак Холдинг"АД и спрямо тях не би могло да се разпростре действието на БКТД от 01.07.2006 г. с оглед субектите, които са страна по него. Следователно обоснован е изводът на АССГ, че не е налице идентичност или сходност в положението на работниците и служителите в дружествата от холдинга и тези в "Юрий Гагарин"АД към момента извършеното масово съкращение от тази гледна точка, а именно приложението на БКТД. На 154 от тези 194 работника и служителя от "Юрий Гагарин"АД трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1 от КТ и те са получили обезщетение по чл. 221, ал. 1, предл. 2 от КТ. В този период на никой от "Юрий Гагарин"АД не е заплащано обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ във връзка с чл. 39 от БКТД от 01.07.2006 г., но на част от работниците и служителите е изплатено по-голямо обезщетение на основание чл. 331 от КТ поради прекратяване на трудовите им правоотношения на това основание. Правилно АССГ е приел, че работниците и служителите, чийто трудови правоотношения са прекратени на основание чл. 328, ал. 1 от КТ не са в сходно положение с тези, чийто правоотношения са прекратени на основание чл. 331 от КТ. По делото не са събрани убедителни доказателства, че правоотношенията на различните работници и служители са прекратявани на различно основание в зависимост от това дали те са носители или не на защитим признак по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр. Правните доводи, че различното третиране е обусловено от "общественото положение" и "личното положение" на част от работниците не е кореспондира с фактическите твърдения, че причината са близките отношения на В. К. с една част от работниците. Тези твърдени факти не покриват белезите на "обществено положение" или "лично положение", в което са се намирали само частта от работниците и служителите, чиито трудови правоотношения са прекратени на основание чл. 328 от КТ и са получили обезщетение в минималния размер по КТ, но не и останалите, на които правоотношенията са прекратени на друго основание и по тази причина са получили по-голямо обезщетение. Независимо от БКТД, подписан на 01.07.2007 г. и неговото действие, за преодоляване на социалните последици от приватизацията и преструктурирането на "Булгартабак Холдинг" и другите дружества от Групата Булгартабак още през 2004 г. е създадена Фондация "Фонд за финансиране на социалните разходи от приватизацията на "Булгартабак Холдинг"АД". Създаването на тази фондация е в изпълнение на приетата с решение на Народното събрание на Република България 10.12.2003 г. Стратегия за приватизация на "Булгартабак холдинг"АД, отменена с друго решение на Народното събрание от 17.12.2008 г. При действието на стратегията е станал известен проблема с обезщетенията на работниците и служителите при предприетите масови съкращения след приватизацията на "Юрий Гагарин"АД, който е бил обект на кореспонденция и обсъждане между синдикати и ръководство на холдинга като е изискана конкретна информация и от В. К. С писмо изх. № 01-00-71/14.08.2007 г. той е изпратил на "Булгартабак Холдинг"АД исканите справки, съдържащи данни за съкратените работници и обезщетенията им. На заседание на Надзорния съвет на "Булгартабак Холдинг"АД по протокол № 44/24.06.2008 г. е взето решение за свикване на Общо събрание на акционерите с дневния ред, в който да бъде включена точка за даване на съгласие за извършване на дарение от "Булгартабак Холдинг"АД на Фондация "Фонд за финансиране на социалните разходи от приватизацията на "Булгартабак Холдинг"АД" с цел изплащане на обезщетения на съкратените работници от "Юрий Гагарин"АД. Според проекта за решение дарението е в размер на 500 000 лв., но по предложение на представителя на министъра на икономиката и енергетиката вземането на такова решение е отложено (Протокол от 04.09.2008 г.) и по делото липсват данни този въпрос да е поставян отново за решаване. Тези действия са предприемани в периода след 20.09.2006 г. и са изследвани от Комисията и АССГ доколко някой от ответниците "Булгартабак Холдинг"АД, "Юрий Гагарин"АД или В. К. е извършил нарушение по чл. 14 от ЗЗДискр. във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Съгласно чл. 14 от ЗЗДискр. в относимата редакция към периода работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд, а според установената практика на Съда на Европейския съюз този принцип се прилага за всички възнаграждения, плащани пряко или непряко, в брой или в натура, независимо от срока на трудовия договор и продължителността на работното време, включително и обезщетенията при прекратяване на правоотношението. Според чл. 21 от ЗЗДискр. работодателят прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си за едностранно прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 - 5, 10 и 11 и чл. 329 от КТ. В случая правилно АССГ е обосновал извод, че нито един от тези трима ответника не е работодател на всички съкратени работници и служители от "Булгартабак Холдинг"АД към момента на прекратяване на трудовите им правоотношения. В периода 01.11.2006 г. – 31.03.2007 г. "Юрий Гагарин"АД не е част от холдинга, а холдинга по принцип не е работодател на работниците и служителите от отделните негови дъщерни дружества. При тези фактически установявания действително не са осъществени хипотезите на чл. 14 от ЗЗДискр. и чл. 21 от ЗЗДискр. доколкото не е извършено нарушение от работодател независимо, че всички съкратени работници и служители от "Булгартабак Холдинг"АД се намират в сравнимо сходно положение като лица, чийто трудови правоотношения са прекратени именно поради преструктурирането и приватизацията на холдинга в изпълнение на приета от Народното събрание Стратегия и те е трябвало да бъдат третирани еднакво. Именно в изпълнение на тази Стратегия за изплащането на обезщетенията на лицата от описаната група е създадена и Фондация "Фонд за финансиране на социалните разходи от приватизацията на "Булгартабак Холдинг" АД, която не е техен работодател и в този смисъл не е обвързана от БКТД, за да бъде поставян въпроса доколко той е приложим само за обвързаните от него дружества и тези които са останали част от холдинга. В Стратегията, целите и предмета на дейност на Фондация "Фонд за финансиране на социалните разходи от приватизацията на "Булгартабак Холдинг" АД не е направено разграничение между работниците (и служителите), които непосредствено са заети с тютюнопреработване и цигаропроизводство и останалите работници и служители, чийто трудови функции са обслужващи тези основни дейности, но също са част от дейността на холдинга и поради преструктурирането му са останали без работа. Следователно в периода, за който е допустимо да бъдат установявани действия/бездействия нарушаващи равното третиране на работници и служители при прекратяване на техните трудови правоотношения в съпоставимо/сходно положение се намират работници и служители на дружества, които са били част от "Булгартабак Холдинг"АД и са приватизирани в изпълнение на приетата от Народното събрание Стратегия, но по отношение на всички тях нито един от ответниците "Булгартабак Холдинг"АД, "Юрий Гагарин"АД или В. К. не се явява общ работодател или лице, изплащало им обезщетение в различен размер. По изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че по отношение на частта от съдебното решение, с която е отхвърлена жалбата на ЮЛНЦ "Равни права за съкратените от "Пловдив Юрий Гагарин БТ-АД" против Решение № 391/12.10.2016 г. по преписка 228/2009 г. на петчленен разширен състав на Комисията, с което се: 1) Установява на основание чл. 65, т. 5 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), че "Юрий Гагарин"АД при съкращаване на работници и служители в периода 01.11.2006 г. - 01.03.2007 г., не е извършил нарушение на чл. 14, чл. 21 във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. по признаци "лично положение" и "обществено положение"; 2) Установява на основание чл. 65, т. 5 от ЗЗДискр., че В. Й. К., бивш изпълнителен директор на "Пловдив-Юрий Гагарин-БТ"АД-Пловдив, при съкращаване на работници и служители от "Юрий Гагарин"АД в периода 01.11.2006 г. - 01.03.2007 г., не е извършил нарушение на чл. 14, чл. 21 във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. по признаци "лично положение" и "обществено положение"; 3) Установява на основание чл. 65, т. 5 от ЗЗДискр., че "Булгартабак –Холдинг"АД при съкращаване на работници и служители от "Юрий Гагарин"АД в периода 01.11.2006 г. - 01.03.2007 г., не е извършило нарушение на чл. 14, чл. 21 във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. по признаци "лично положение" и "обществено положение" е неоснователна, в тази част обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо, правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция следва да бъде отменено съдебното решение и в частта относно присъдените разноски в полза на КЗД. По водене на делото пред касационната инстанция разноски не следва да бъдат определяни доколкото такива не се претендират от нито една от страните по делото. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение