Решение № 16323 от 2.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10820/2019 г.

Решение № 16323 от 2.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10820/2019 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от директора на Дирекция "Миграция" при Министерство на вътрешните работи /МВР/, срещу решение № 4813 от 9.07.2019 г. постановено по адм. дело № 6033 по описа за 2019 г. на Административен съд София град. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Противно на възприетото от първоинстанционния съд твърди, че предпоставките за прилагане на оспорената мярка са изпълнени. Чужденецът нямал адрес, на който да пребивава, не разполагал с парични средства и с валиден документ за пътуване. По отношение на същия не можели да се приложат ефективно други по-леки принудителни мерки. Чужденецът отказвал да съдейства на компетентните органи, като по този начин възпрепятствал процеса по извеждане. Видно от вербална нота № 165/18.06.2018 година Посолството на Ислямска република Афганистан отказвало да съдейства за извеждане на афганистански граждани от Република България. Дори и нотата да не била изпратена по повод жалбоподателя Марзи, същата отразявала цялостната политика на Ислямска република Афганистан, провеждана по отношение на всички афганистански граждани. Твърди промяна в политиката на тази държава, поради което и било изпратено писмо рег. № 536400-13822/26.07.2019 година до Посолството на Ислямска република Афганистан за издаване на пасаван на г-н Марзи. Предвид изложеното, прави искане съдебният акт да бъде отменен и да бъде постановено ново решение, с което да се отхвърли жалбата на М. Марзи срещу Заповед № 5364 з-926/8.05.2019 г. година на директора на Дирекция "Миграция" при МВР. Претендира разноски. Ответникът, М. Марзи, [гражданство], не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна: Производството пред АССГ е образувано по жалба на М. Марзи, [гражданство], срещу Заповед № 5364 з-926/8.05.2019 г. на директора на Дирекция "Миграция" при МВР, с която на основание чл. 44, ал. 8, изр. трето от ЗЧРБ е продължено принудителното настаняване на лицето в СДВНЧ – Любимец до отпадане на обстоятелствата по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ и при изключенията на чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ за срок не повече от шест месеца, считано от 14.05.2019 година. За да постанови решението си съдът е приел, че: Със заповед № 272 з-2076 от 3.09.2018 година на началника на група "Миграция" при ОДМВР Хасково на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка "връщане на чужденец до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". Чужденецът е с отказан статут на бежанец с влязло в сила Решение № 7647/31.03.2017 г. на председателя на ДАБ при МС, потвърдено с решение № 527/1.08.2017 г. на АС - Хасково. За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че по делото не е доказано наличието на необходимите предпоставки за прилагане на мярката: - не е доказано предприемането на стъпки /положени разумни усилия/ по извеждането на чужденеца от страна на органа; - налице са и доказателства за възможност за налагане на по-лека мярка. С оглед изложеното е отменил оспорения административен акт като незаконосъобразен. Решението е валидно и допустимо, но е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Правилен е направеният от първоинстанционния съд извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена от компетентен по смисъла на чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ орган – директора на дирекция "Миграция" и съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Издадена е на основание чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ, съгласно която разпоредба, по изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи или има забавяне при получаване на необходимите документи за връщане или експулсиране към датата на изтичане на разрешения срок на принудителното настаняване по ал. 6, директорът на дирекция "Миграция" може да издаде заповед за продължаване на принудителното настаняване в специалния дом за срок не по-дълъг от допълнителни 12 месеца. Това законодателно решение е в съответствие с разпоредбата на чл. 15, пар. 6 от Директива 2008/115/ЕО, съгласно която държавите-членки не могат да удължават посочения в пар. 5 шестмесечен срок на задържането, освен за ограничен срок, който не надвишава допълнителни дванадесет месеца в съответствие с националното законодателство, в случаите, когато, независимо от положените от тях разумни усилия, е вероятно операцията по извеждането да продължи по-дълго поради: липса на съдействие от съответния гражданин на трета страна или забавяне при получаването на необходимата документация от трети страни. Настоящата инстанция не споделя изводите на административния съд, че актът е издаден при неправилно приложение на материалния закон. От доказателствата по делото е видно, че М. Марзи, [гражданство], няма валиден документ за завръщане в страната си по произход, не оказва съдействие на компетентните органи за организиране на извеждането му, отказва да се върне доброволно в страната си по произход. Предвид липсата на съдействие е налице и забавяне в процедурата по получаване на необходимите документи за извеждането му. Касационната инстанция споделя възражението на касатора, че видно от вербална нота № 165/18.06.2018 година, Посолството на Ислямска република Афганистан отказва да съдейства за извеждане на афганистански граждани от Република България. Дори и нотата да не е изпратена по повод жалбоподателя Марзи, същата отразява цялостната политика на Ислямска република Афганистан, провеждана по отношение на всички афганистански граждани. По делото не се установява, че вече не съществува разумна възможност за извеждане на чужденеца и следователно чл. 15, пар. 4 от Директива 2008/115/ЕО не може да намира приложение. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към посочения момент, според касационния състав, няма доказателства, от които да се установи, че по отношение М. Марзи могат да бъдат предприети други ефективни мерки. Напротив, в предложение за продължаване на срока за принудителното настаняване на чужденеца на л. 16 по делото е посочено, че г-н Марзи не желае да се завърне доброволно в родината си, отказва да попълни декларация за доброволно завръщане; не попълва идентификационна бланка, образец за установяване на самоличността му и не желае да съдейства в тази насока. С докладна записка рег. № 10545 р-7270/2.05.2019 година е отразен резултат от проведена беседа във връзка с издаване на процесната заповед. Чужденецът е запознат с възможността настаняването му да бъде заменено с друга мярка. Но същият е заявил, че не притежава паспорт и парични средства. В дирекция "Миграция" МВР към датата на издаване на заповедта не е постъпвала декларация от български гражданин за осигуряване на жилище и финансова издръжка на чужденеца по време на престоя му в България. Представената на л. 10 по делото декларация от М. Митева е представена по делото без данни за представянето й пред административния орган във връзка с проведеното интервю на чужденеца. Изложените в изготвеното предложение за продължаване на принудителното настаняване обстоятелства, на които органът се е позовал при издаване на оспорената пред първоинстанционния съд заповед, не са оборени по надлежния ред с допустими доказателствени средства. Неприложими са други по-леки мерки, тъй като чужденецът не е доказал наличието на средства за издръжка и трайно установени връзки със страната. С оглед посоченото, настоящият състав намира, че са проявени елементите на фактическия състав на чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ и чл. 15, пар. 6 от Директива 2008/115/ЕО. Правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от продължаване срока на принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ са упражнени законосъобразно. Ангажирани са доказателства за действия по извеждане на чужденеца от страната, възпрепятствани от липсата на съдействия от страна на последния и спор между държавите относно приложението на споразумението между Ислямска република Афганистан и Европейския съюз "Съвместен път напред по въпросите на миграцията между Афганистан и ЕС". Въз основа на гореизложеното, обжалваното съдебно решение на АС - София град по адм. д. № 6033 по описа за 2019 г. като неправилно, следва да бъде отменено и на основание чл. 221, ал. 2 АПК вместо него следва да се постанови друг съдебен акт, с който да се отхвърли жалбата на М. Марзи, [гражданство], срещу заповед Заповед № 5364 з-926/8.05.2019 г. година на директора на Дирекция "Миграция" при МВР. Последната е издадена от компетентен орган, във валидна писмена форма, при правилно приложение на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. Предвид изхода на спора, на касационния жалбоподател се дължат разноски за касационна инстанция в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 4813 от 9.07.2019 г. постановено по адм. дело № 6033 по описа за 2019 г. на Административен съд София град и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Марзи, [гражданство], срещу заповед Заповед № 5364 з-926/8.05.2019 година на директора на Дирекция "Миграция" при Министерство на вътрешните работи. ОСЪЖДА М. Марзи, [гражданство], да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата от 100 /сто/ лева, разноски за касационна инстанция. Решението е окончателно.